Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2009 02:40 - КЪМ ИСТИНСКИТЕ ТУРИСТИ:ЗОВ ЗА ПОМОЩ НА НАРАНЕНАТА ПРИРОДА!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2107 Коментари: 0 Гласове:
1



   КЪМ  ИСТИНСКИТЕ  ТУРИСТИ:

                      ЗОВ ЗА  ПОМОЩ НА  НАРАНЕНАТА  ПРИРОДА! 

         Има две кътчета в България,някога много красиви,днес оставени с живи рани по тях.Покрай едното пътуват милиони пътници годишно,другото се посещава само от сериозни туристи.Те спешно се нуждаят от помощ за рекултивиране поради поврдения им почвен слой при разните стопански изяви до момента.За тази дейност по линията на държавата ще са необходими средства,които да открадне лесовъдната мафия.Туристите обаче могат да сторят това,без да им струва нищо,трябва само едно голямо сърце,отворено за опазването на красивата ни природа и жизнена среда.Освен това,те могат да съчетаят тази благородна дейност с маршрути из красивите околности на тези разранени райони.Хората обикновено мислят,че когато има някъде мръсен завод,напр.Кремиковци,натам въобще не трябва да ходят по туризъм.Но не е така.В блога си съм включил десетки маршрути зад Кремиковци,като за всичките мога да кажа,че са връх на красотата и че природата там е съвсем чиста.

          С настоящото си писание призовавам истинските туристи да помогнат за възстановяването на два обезобразени района.Първият от тях е този по Искърски пролом,над разкостения от циганите бивш завод МДК-Елисейна.Държавата допусна да бъде обезобразена природата там,Сашо Апашо и Цветелин Кънчев да присвоят активите на завода,после да се заселят там цигани от цялата страна,които да ровят,режат,разбиват и рушат,с цел да извадят от бившия завод прозорци за горене,кабел,алуминий и джелезо за Отпадъци и др.При строежа на завода бе сътворено едно архитектурно „чудо”.Вместо да построят двата кумина на завода по височина,те ги вкопаха в стръмния наклонен скат.Така разрушиха ската,но върху нещастния скат след години се стовари и друго разрушение,този път причинето от кирките,лостовете и газовите резачки на циганите.За да извадят от този полуподземен кумин джелезото за Отпадъци,те разбиха и кумина и ската,изкопът им дори минава под кумина.Освен тези дейности,недопустими и за планетата на маймуните,има и още едно наследство.Шлаката от завода се депонираше покрай реката със задната мисъл,при високи води тя да бъде отнесена /към плодородното поле до Дунава!/ и така да се отърват от нея.Искърът обаче не постъпи както мислеха партийните секретари,а взе,че отнесе само половината от шлаката.Останалата се уплътни и стана здрава като пясъчик.С отровно сиво-зелено-черния си цвят тя напомня за делата ни български спрямо Майката – природа.

            Как могат да помогнат туристите?

            Много лесно,ако разработката се съобрази с факта,че надморската височина на Елисейна е около 350 м,а обезобразеният участък е с площ,по-малка от един квадратен километър.С един замах само след година резултатите ще са видни и от влака.Като дойде месец октомври,любители еколози,единични туристи или група организирани туристи ще вземат от вилното си място пресни орехи или ще купят такива,но подчертавам,ПРЕСНИ,в един килограм от тях има от 50 до 100 плода.Доказано е,че 60% от тях покълват.Ако орехите са престояли една година,вероятността те да покълнат е съвсем малка.Ще трябва обаче туристите да си носят и едно садило,което представлява колче,горе изкривено,за да е по-удобно при натискане.Прави се дупка,в която се поставя вертикално ореха,после се засипва с пръст така,че отгоре да останат около 5 см.от нея.Мястото се затъпква с крак.

         Тази идея е основна,но тя  има и варианти.В района расте също така дрян.Тази операция може се осъществи и с костилки от дрян,може да се ползват и семена от треви,храсти,та дори и сухоустойчиви цветя,напр.ружа.Само че технологията се усложнява,защото трябва да се носи градинска минилопатка,семената или разсадът трябва да се купят.

           Какво би могло да се получи,ако отидат две групи туристи по 20 души,една група еколози пак от 20 души и пет туриста-иноци.Всеки ще носи със себе си по 50 – 100 ореха,което отговаря на около 1,5 килграма,и които за минути ще посади.Нека половината от тях да покълнат,това ще са над 3000 орехови дръвчета,които ще раззеленят ската отново.Толкова е просто,но трябва идея,трябват и хора със сърце.Това няма да сторят огромните лайновози с луксозните си джипове,стигнали до истината за щастие,бирата и чалгата,а тези,които обичат природата и полагат усилия за да я опазят.

           За извършилите операцията има и награда,посещение на района по течението на реката,която слиза от Врачанския Балкан и се влива в Искъра до т.н.стара Елисейна.Път-приказка минава покрай нея и достига махала Реката.Самата махала е достатъчно красива,но в ляво има път за оброка Шумановски дол и после за с.Очин дол.Покрай паметника на дядо Йоцо се слиза в Левище съобразно разписанието на влака.Ако посадилите орехите са по-ербап,могат да продължат нагоре по десния приток на реката и достигнат до едно място,възлово за Врачанскта планина от както там живеят хора,извора Додил.От него до Враца или до Елисейна разстояниието е почти еднакво. 

         И понеже стана въпрос за  извора Додил,сега ще спомена  и второто наранено място,това  е единият скат на частта от Врачанската планина,наречена Медни рид.Нанесени рани от разкривките за рудодобив /на медни руди/ има не само по Медни рид,но това място е леко достъпно,до него се отива с автомобил и не е голямо по площ.Освен това е покрито с рохкава пръст.Но пък трябва техника,която да се докара с автомобила.

        На времето тук се добиваше медна руда,която по-долу се промиваше.Някои помнят за скъсаната стена на хвостохранилището през май 1966 г.и отнесеното село Згориград от тинята през нощта.Концентратът пътуваше с товарен лифт през планината и отиваше в МДК Елисейна.Днес това е минало.Рудникът бе закрит и изоставен.Планини от разкривки останаха във вид на гола мъртва пръст.Сградите ги разкостиха циганите.Ще отлбележа,че те си имат път,аз го нричам пътя на престъпността,който свързва Враца с Елисейна през планината.Тук и кьорав катаджия няма,всичкото откраднато пътува по този път:коли,селскостопанска продукция и др.

        Що е туй разкривка,може би  някои хора не знаят.Преди да  се започне изкоп се оголва  с машини ската,за да се направи забой в него с проучвателна цел.Тази пръст се натрупва някъде.След това от забоя се натрупва отгоре още пръст.Ако се преминава през пласт без руда,пръстта пак се трупа там и района става като масови грбища.Така е и другаде,при соцрудниците Габра,Болшевик,Станянци.От горе обаче пръстта е мека,ако няма скални късове.Точно тази мека пръст чака една бригада туристи да засеят нещо върху нея.Защото държавата е абдикирала от там.Ако имаше нещо за крадене,то Милен Велчев или Никито Василев-Педерасчето,краката щяха да си строшат за да го краднат.Тук обаче надморската височина е около 1200 м.и поради това пениса с орехите и костилките от дрян тук не може да се приложи.Тук решението е да се дойде с автомобил,в който има кирка и права лопата и да се извади буков подраст от безбрежните наоколо букови гори.Теоретично под една голяма бука има над 100 подраста,които „дремят” и ако буката бъде отсечена,те „щукват” нагоре и започват борба кой от тях ще надделее и ще заеме мястото на поразената бука.Дървото има спящи пъпки,които се развиват след катаклизъм,напр.голям студ,гората пък си има подраст,ако загине голямото дърво.Да се извадят такива дръвчета - трябва да се вадят само най-малките! - е съвсем лека работа.Копва се с кирката около дръвчето и то се изважда след това с ръка или с правата лопата,но да се опазват корените му.Ако пръстта е мека и тя е такава,кирка не трябва въобще.Пренася се подрастът до ската,прави се дупка в меката му пръст с лопатата и се зарива малко над корена му.Пръстта около дъвчето се затъпква с крак.

       Тази операция може да се  проведе около 1.ХІ.защото тогава  листата се паднали и дръвчентата  заспиват за зимата.Тогава пръстта  е по-твърда,защото земята е суха.Възможно засаждането да стане и през пролетта,преди да са се събудили дръвчетата,това става тук през средата на април.

       И тук са възможни опции.Могат да бъдат събрани дъбови желъди от планината или пък букови желади и да се засадят както орехите.Буковите желади са по-рядко разпространени,но дъбовите ги има след м.октомври под всяко дъбово дърво.Освен за ядене на дивите свини,те стават и за засаждане.Те трябва да се засадят през есента,иначе няма да покълнат.Само след като са мръзнали в пръстта през зимата,желъдите поникват.

       До това място има асфалтов път от Згориград.Пътува се в посока към х. Леденика,продължава се към х.Пършевица и на 1 км.преди нея има асфалтов път,който отвежда до някогашния рудник.Разрушенията са от площадката за паркиране нагоре.Ако някой има други идеи,да ги приложи.

       За туристите,засадили по някое дръвче тук има специална награда.На половин час надолу е водопадът Боров камък,един шедьовър.В карстовата планина няма вода,а в случая има река,че и водопад на нея.На един час нагоре се достига връх Бук,по-обгледен от самия връх Пършевица.Минава се покрай историческия извор Додил,с чиято вода са се съобразвали хората в района,римските строители на пътища и дивите животни.

          Разпределих задачите по време.Октомври  месец стават орехите,тогава е  времето да се „развъртят”  туристите по Елисейна.До там  се пътува с влак.Около 1.ХІ.пък е времето за преместване на буковия подраст върху разкривката.

           Ще се получи ли нещо,не знам.Би  трябвало,ако все още има хора,загрижени за природната си среда и за сътворената от Господа хармония и красота,в която бихме могли да живеем.Стига са ни поучавали политически проститути,достатъчно се наслушахме за материалните успехите на откровени мутри,пардон,добре облечените бизнесмени.Назад към природата,това трябва да сторим,за да сме в хармония с нея.

                                                                  

                                                                       Товарищ   Пропойцев




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187073
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031