Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2009 22:32 - ВРАЧАНСКИЯТ БАЛКАН - КРЪСТОПЪТ НА РИМСКИТЕ ЛЕГИОНИ!2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2647 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.09.2009 22:34


        Тук ще направя допълнение  за още един маршрут,много красив,но вече изоставен.От понорите при овчарника се тръгва в дясно по следващите в тази посока понори и се достига рид със седловина,наречена Конската.От нея се отива на платото,което наричам Триъгълника в близост до шосето от Челопек до Околчица.Днес тази пътека е неоткриваема за обикновеня турист,маршрутът може да бъде изминат само от турист,който се ориентира по планината,знае къде се намира и на къде отива.Над понорите,за които споменах има големи върхове с гористи скатове,горе са пасища пак с понори,но така гъсто осеяни,че ако се върви по перинеумите им оринтацията става трудна и за турист като мен.Вървиш докато стигнеш познат репер и до този момент все едно не си вървял,а си се въртял.Под тази изоставна вече пътека пък се виждат красивите бели скали на Черепиш.Горе планината става гола,редуват се тревисти участъци и гладки камъни с всевъзможни дупки по тях,пак шега на карста.

         Втори подстъп към високата част на планината е този покрай река Златица.Твърдят,че някога тук намирали злато по долината й.Тук има едни пенис,ако го пропуснеш,загубен си.Има по едно време един мост от лявата страна на реката и трябва да го преминеш,като след това по римски път достигаш до рида,където се събират пътищата от Елисейна и Зверино.Пътят води след това до Додил,описах го.Да се уцели този мост е трудно,защото точно след него римският път извива и се губи стотина метра,като се стъпва на него отново след стръмна пътека.След това изгубване повече не може да стане.Ако не се направи отклонение по моста,излиза се на разкошна поляна с обилни карстови извори,над която има махали.Да се достигне през гората до тези махали по изоставените вече пътеки е направо непосилно.До тази поляна може да се стигне с джип и да се направи лагер.Тя е много красива,а какви преходи предлага нагоре към Триъгълника.Мечта!

       От гара Зверино хижа Пършевица вече става далеч,близката хижа сега е Околчица,тя обаче не функционира.До нея имаше пътека от гарата на Черепиш,като се върнеш малко назад и тръгнеш по път покрай умиращи днес махали.Някога там живееха стари хора,днес-Бог да ги прости.Един емоционален спомен имам и от там,дори нарочно минах покрай къщата на стареца.Минавам аз преди много години,виждам един старец,пита ме колко е часът.Казвам  му,той не се съгласява,защото слънцето не е стигнало определено място.Уточнявам,че времето  е преместено с час напред през лятото.Той отговори в смисъл,че времето е Божа работа и хората не могат да го местят.

        Този път е доста красив,но  се разклонява на много пътеки  и извежда до осечена дъбова гора и неподържано пасище.Тук и там са ставени дъбове,те са огромни и силни,за да устоят сами на бурите,растат на свобода,имат широки корони.Пасищата са изоставени,върху камъните лежи неоползотворена трева и ги скрива,настоящие куркапани за крака.Ако си ги набуташ между камъните,ще си ги навехнеш.Този маршрут вече е отписан!По него се достигаше някога пътеката от Зверино за Конския превал.

       Следващ маршрут към Околчица е този по Рашов дол,където има паметник.Тръгва се от гара Лютиброд,минава се едно ребро на Ритлите,пред което стои римска сграда,кнтролирала двата римски пътя,слизащо от с.Челопек.Между двете ребра /Ритли/ се намира дола.Тук е била последната схватка на четниците.Турците са ги избили,спасили са се само няколко от тях.Тук са идвали всички наши президенти да се преклонят пред саможертвата на Ботев,да поучават но и да пробутат,че и те са като него: питекантропът Желю,самонаплюнчващият се кон от с.Манастир,Пешо Каруцата,Проститутът Параванов,защитил научна титла с труд върху делата на пияницата от интернационала,станал известен с прозвището Гошо Мастиката,а напоркан с мастика,с името Гошо Тарабата.Тия политически проститути ще оценяват саможертвата на великия ни сънародник  Ботев,поет,революцонер,жертвал себе си,за да се пробуди този народ.За жалост това не стана.Един прост народ начело с банда от идиоти,добре,че това няма как да го види моят велик съгражданин.За тях той се пожертва.Не много на място,ще вмъкна една мисъл на един велик човек,Гьоте: Всеки народ заслужава управниците си!

         Пътеката между двете Ритли,където е било землището на Рашо е доста стръмна.Тя минава през горист участък и излиза горе в планината чак на разклона  на шосето от Челопек до поляната Йолковица.Затова е много по-добър вариант да се тръгне по този маршрут от Околчица надолу.Този маршрут има историческа стойност,но като красота отстъпва много пред този напр.от Елисейна.

       Следващ маршрут към Околчица  е този от с.Челопек.Хората  от селото намериха средства  да направят къщата на баба  Илийца музей,да платят на скулптор да украси чешмата с платно от варовик,изобразяващо безпомощният ранен четник,подкрепян от баба Ирлийца в опит да му помогне.Четникът починал от раните си,но доброто дело на бабата остава и тя счита,че това нейно дело после я запази при преминаването със сала на придошлия Искър и оздравяването на детето.Дядо Вазов,нашият дар Божи е увековечил тази част от духовния живот на простата жена,чието естествено Божие употребление е да се труди и да си гледа децата.Простият човек обаче също има духовен живот,но не може да го опише,а живеейки го,не осъзнава неговата значимост.Тогава това сторва някой друг и увековачава един образ,за който никога никой няма  да е чувал.Пример за това е дядо Йоцо.Днес спорят хората от кое село е дядо Йоцо и се надпреварват да му правят статуя.Сега литературни проститути се опитват да умаловажат значението на Вазов,но той е навлязъл в съзнанието и духовния живот на българина и опитите им в тази насока предизвикват само споменаване на техните майки.Хората избраха романа Под игото.

      Едно малко отклонение.Говорим  за турско робство,това определение  не е правилно.Робът няма право на личен живот,да се възпроизвежда.Той трябва да работи и когато не може да работи пълноценно го убиват.Така са правили напр.римляните със строителите на техните крепости,пътища и др.Българите са били под турско иго,тази дума ползва и Дядо Вазов.Сега измислиха нов израз,османско присъствие,той е нещо като да наречещ педераса спиновъд.Словоблудство,обясняване на истини с лъжи,проституиране с историята,това правят сега.Правили са го и преди.Но хората са наясно.Всички знаят напр.защо е започнала и защо е завършила така Втората световна война,но и до днес лъжат,като неоспоримите биринджи лъжци са руснаците.Но следва спиране на телевизора,споменаване на майки....

      Подстъпите от Челопек към  Околчица,където стават тържествата  на 2.06.всяка година са три.Най-важният се построи на времето за тато,да го качат до горе с лимузината му.Да го качат манафите дано.После всички се изредиха,сега се качва по този маршрут Параванката и произнася речи,с които поучава.В речите си той се учи от бащицата Путин,който също поучава чрез словото си.При последната си реч от Саяно –Шушенската ВЕЦ седмица след аварията Путин каза,че много малка била вероятността отнесените от водната стихия преди седмица десетки хора да са останали живи.Ако не бе казал,нямаше да знам какво да мисля за отнесените от водата в Енисей хора,точно толкова умни работи говори и Параванката,бащата на тройната коалиция.Шосето е скучно на първо четене,но вие над прекрасни места.От тук започва резерватът Веждата,ще го опиша и него.Шосето пресича на места римски път,но той не от най-широките,вие прокрай места със скали и сипеи,непроходими  и за дивите животни.После се изкачва над един понор в ниското,някога огромно пасище.Днес изворът му е изоставен и пресъхнал.Шосето подминава паметника на Околчица и достига хижа Околчица,където днес има само едно куче.Ни стопанин,ни вода!

         Вторият вариант за изкачване  към Околчица е по стар римски  път,който започва от селото в дясно от асфалтовия път.На тераса по трасето на римския път с разкошен изглед към Ржана Дядо Вазов е писал разказа си Една българка.Скромна табела,неоткрадната,защото е една прогнила дъсчица, напомня за този велик човек.Римският път се пресича неколкократно от шосето и поема горе по равното,като се слива с шосето.

        Третият вариант за достигане на Околчица е най-красив!Тръгва се в посока по съвсем запазен римски път към с.Паволче и от шахта на водоснабдяване,хващаща вода от карстов извор над нея се завива в ляво.Пътят започва да вие нагоре и да набира височина по Веждата.Тук творенията на римските строители на пътища шашват.Има положени камъни с обем един кубичен метър.На места с чисто скални участъци те са издялани така,че стават основа на пътя.На опасните места пътят е прокопан в скалите по начин,да остава парапет над бездната.Страхотно съоръжение.Пътят излиза на един понор,който се вижда горе от асфалтовия път и се губи вероятно под торфа.До х.Околчица има път за мутроджипове и мутромотори.

        От х.Околчица има доста места  за посещения,но на тях ще се спра чак когато завърша с подстъпите към планината.

         От с.Паволче имаше две пътеки към Околчица,едната по долината на р.Крушовска,другата направо над селото,като се провира над едни скали и излиза на римския път от Челопек.Днес те са неизползваеми.Туристите минават сега по Ботевата алея,която започва от разклона на шосето от Враца за Мездра към Паволче.Тази алея на времето се подържаше,имаше много туристи,сега трасето й в тревните участъци е трудно откриваемо.По някои участъци трасето на алеята следва отново римски път,покрит с камъни от миргел или пък издялан в самите скали.По алеята има паметници от майстори каменари,украсени с каменорезба.Те са връх на майсторлъка в тази област.Алеята преминава в пътека,която е едвам откриваема и се спуска в левия приток на Крушовската река.Тази река е временна,през лятото пресъхва,но пък тогава се виждат интересни форми по скалното й дъно,оформени от водата.Изворът на реката е Лесковото кладенче,където са нощували четниците.Този карстов извор на Крушовската река е с доста скромен дебит,за разлика от другия й приток.От тук да се оправиш и да хванеш вярната посока не е лесно.Тръгва се наляво през шубраците и после нагоре по тревистия скат.Паметниците горе са стреляни от мутрите до посиняване и после пак.Най-близкият до шосето е така отстрелван,че е откършен от поставката си и обезобразен.Хора са го изправли и опитали да запълнят дупките от куршуми с цимент.Местността става прекрасна.Минава се под връх Вола и се слиза при карстов извор  местността Избата.Соцпът,направен върху стар римски път повежда надолу и извежда под връх Купена.Под него е прословутата поляна Йолковица,където е застрелян Ботев.Римски път над нея извежда на кръстопът,от където минава шосето и има отклонения за туристите към Ботевите места и към Рашов дол.Околчица е на километър в ляво.

      Следващ подстъп към Врачанския  Балкан е този,започващ от кв.Медковец.Тук  слиза река от планината,която  не пресъхва.В квартала трайно  се заселват цигани,кито правят набези по магазини,тролеи,домове и ниви на хората.Отново има римски път,който е модернизиран,за да се изкачват малки камиони по него до пасищата на Околчица.Този път достига долината на река,водеща началото си от извора Женска вода и достига платото,където се събират реките,за да се устремят след това към водопада Врачанска Скакля.Има и пряка пътека към Околчица,но тя е изоставена и притиска от страни с напиращи клонки,които съвсем ще я затапят.При роса или дъжда от там преминаване е невъзможно,ставаш мокър като мишка.

      Женската вода е каптиран извор,от който започва малка река,не след дълго също „пропадаща”.От тук мога смело да кажа започва раят на Триъгълника.Избираш си път,избираш си пътека,избираш си направление,времето спира.Околчица е в ляво и се върви така.По безбрежните пасища се достига сухо дере и започва изкачване към Околчица.То достига местността Избата,която описах.

      Следващ подстъп към Околчица е долината на реката,която започва от водопада Врачанска Скакля.Тръгва се от лудницата нагоре по път,който е подържан до карстов извор.И този път е изграден върху стар римски път,но вместо да ползват трасето му,сега има направена пътека за Туристическия дом във Враца и тя е продължена до водопада.Някога се минаваше по римския път до самия водопад,днес това няма как да стане от храсти.Вървището за стада,ползвано от хилядолетия,днес остава под храсти,тръни и гъст подраст.За да се достигне до водопада трябва да се върви през гората.

        Тази пътека след карстовия  извор става много шибана,защото се ходи по едни гладки камъни и глина между тях.Ако завали дъжд,става истинска пързалка.Пътеката излиза под водопада,ако туристите я уцелят,иначе има споменаване на майки и връщане отново към лудницата.След водопада се излиза пак на римския път,запазен само в гористия участък.Нагоре в дясно по тревистия скат има пещера,в която при лошо време са се крили стадата с овцете.Пещерата е много интересна.А след пещерата се излиза горе на платото,където се събират реки и не след дълго следва изворът Женска вода.

        Изходен център за изкачване на Врачанския Балкан е Згориград.От тук започва пътеката за комплекса Леденика и за хижа Леденика.Има маркировка,но като за умрял.В началото има отклонение за една интересна и голяма пещера на стръмен скат,но достъпна.След отклоненито се върви през гора и си достига трасето на лифта.За този лифт мутрите не се разбраха и така никоя мутра не го купи да го стопанисва или да го нареже за скраб.Докато долу за комплекса Чайка се е стреляло,докато подходящата мутра го купи за цената от 1 лев плюс задължениета за ток и вода..При трасето на лифта се тръгва в дясно и се излиза на било с маркировка,положена сигурно преди 1989 г.Пътекта следва стръмното било,после става по-широка и много по-стръмна.Така излиза горе срещу ловен дом,като долу остава шосето от Згориград.В ляво е комплексът Леденика с почивните станции,днес запуснати,в дясно-хижата с пещерата под нея,но поне на 3 км.от тук.

           От Згоритрад има маркирана  екопътека за водопада Боров камък.За него вече споменах,но напомням,че не е за всеки да ползва последния участък на пътеката преди водопада.Нагоре-по-може,надолу,ако е валяло не е желателно.

       Интересен преход от Згориград,макар  и по шосе е този до изоставените рудници.До там има асфалтов път.Пътят е много интересен и красив.В ляво от пътя има отклонения за Триъгълника,тях само споменавам,защото каквато и пътека от Згориград да се поеме нагоре в ляво,тя води на платото на Триъгълника.После е лесно.Асфалтовият път свършва при рудника,където имаше паметник на Георги Димитров,днес откраднат заради цветния метал.Където свършва асфалтовия път в дястно има вървище нагоре в буковата гора,което отвежда на шосето от Згориград за х.Пършевица в близост до хижата.Това вървище днес не се ползва,но трасето му стои и то е връх на красотата заради девствената букова гора.Да имаше кой да го маркира с някаква боя!Тази гора трябва да се опази!Сродна по красота с тази букова гора е Рогачевата гора под х.Рай.

        Интересна е и отсечката от  Враца до Сгриград.Има пътека от лявата страна на реката,това е река Лева.Днес тя е чиста,защото няма вече флотация на руди.Там имаше ресторанти,но през май 1966 г.скъсаната стена на хвостохранилището отнесе всичко и всички.Колко останаха под тинята,знаят само от ДС.Намерените под нея откараха на стадиона да ги мият с маркуч и разпознават.Хванаха проектанта на стената и го изкараха него виновен.Комплексът възстановиха строителни войски,днес го прилапаха мутри.Комплексът е връх на красотата като природно кътче.По–нагоре се намира природният феномен Вратцата.Згориград е затворен от всякъде с планина,отпред има и скална вратица,дала името на Враца.Скалните отвеси са място за алпинисти,има стени високи по 400 метра.Тези стени и скали не са само при Вратцата,такива има много на различни места,бих попитал къде ли ги няма.

       Следващ изходен пункт за изкатерване на Врачанския Балкан е кв.Бистрец.Който е пътувал покрай Врачанския Балкан и е гледал,трябва да е забелязал,че където има вдлъбнатина в него,там има и село.Това  е така,защото вдлъбнатината се е образувала от дейността на карстов извор.Под такъв извор е и село /пардон,квартал/ Бистрец.От него има два варианта за изкачване на планината в посока към х.Леденика,като десният вече го отписвам.Имаше вървище за животните до пасищата горе,днес,то е изоставено,но ще се наложи на енергото да го възстановява.Там минават стълбовете на електропровода за Леденика и ако стане беля,достъп за ремонт по линиите няма,горе остават без ток.Тази пътека излиза горе на билото и слиза в понор,по който минава маркирана екопътека.Може да я намери само този,който знае накъде да се спусне към нея,за да я достигне.

      По-популярният маршрут от Бистрец е този по римски път,който изкачва равномерно планината,минава по сухо дере и излиза горе на височината на хижа Леденика и се изгубва.Да се намери хижата е лесно,тя е в ляво доста надалеч,но вече има маркирана екопътека.Маркирана по начин,както кучето маркира гумите на колите.Така изглежда маркировката. Този маршрут споменавам за тези,които по-сериозно икат да се запознаят с планината,той не крие някакви особени красоти,но пък става за бързо прибиране от хижата надолу.

      Още един маршрут за изкачване  има към Леденика,той започва  от манастира Св.Иван Пусти.Лошото е,че манастирът е на 8 км.от ж.п.гарата.Манастирът е ремонтиран,красив,местността му е прелестна.Над манастира има постница,до която води дървена стълба.Доста смелост трябва,за да се ползва тази паянтова стълбица.Иска ми се да видя как се опитва 200 килограмова мутра да я ползва.Дано успея да снимам мутрата,преди да е отнесла стълбата заедно със скалите в прорастта.Съвсем наблизо има и крепост,вероятно също строена от византийците в опит да се противопоставят на великото преселение на варварите от север,унищожили културата им.Не са им помогнали крепостите,варварите е.... майката на византийците.Да не пропусна,че и ние сме от тези племена,които са дошли тук от север,някъде около Волга,от страната,където е роден газовия рекетьор Путин,Бащицата,без всякакво съмнение най-големият мафиот в новата история на света.

      Аязмто на манастира е в една пещера,окрасена с рисунки.Нечия просташка ръка се е подписала върху тях.Аязмото е не-по-малко интересно от манастира.В дясно от манастира започва пътека,която изкачва планината и достига до отвесната пещара,Змейова дупка.Днес тази пътека е запусната.Изкачилият се горе турист ако познава връх Стрешер,ще се ориентира в тези понори.Трябва да се уцели екопътеката за х.Леденика,но ако туристът преминава тази отсечка за първи път,трябва много да внимава или пък ако е лошо времето,дори добрият турист трябва да се върне.Съжалявам,че един така красив,див неподправен природен кът като този над манастира става непосещаем.На времето хората от двете села Озирово са прехвърляли балкана и са отивали на храмовия празник на манастира,днес това не може да се извърши дори от туристи высшего класса.За Стрешер обаче ще стане въпрос,защото това е връх,който туристите трябва да ползват като репер.Върхът не може да се сбърка с друг,ако го виждаш,няма да се изгубиш в посоката,която следваш.Само ще вметна,че за ктози,който успее да се ориентира,в понора под Стрешер има карстов извор,който струи подобно на извора Додил.

       Сега преминавам на подстъпите  към Врачанкия Балкана от долината  р.Черна.Името на реката е заслужено.Тя  е най-голямата река,извираща от този балкан,има много голям водосборен район и при дъждове приижда опасно.За да се достигнат селата по поречието й трябва да се заобиколи Врачаснкия Балкан от север,където той спуска много стръмни скатове и скални отвеси.Когато се пътува с влак към Криводол той не изглежда така страховит,но тук от близо нещата са съвсем различни.Гори по стръмнините,сипеи,скали,вдълбани участъци,където са карстовите извори и селата покрай тях.До края на този рид,аз го наричам Големия корен, страхотиите не намаляват,макар той леко да слиза.На края скалите са такива,че не аз,а и Иван Костов не би посмял да им се качи или пък да слезе.

       Пътят минава в близост до  една река с име Въртешница,която се устремява към р.Огоста.Където пътят прави отклонение за Вършец има микроязовир с мост над него и надпис: Мостът е в лошо състояние,пътувай внимателно.Това предупреждение е достатъчно здрава ламаринка за анусчетата на пътните проститути,окрали парите за ремонта на моста.Ако мостът падне,то е ясно,че пътуващият ТИР или Трабант не са внимавали.Драйвърите им да си отговарят,за да не се окажат под водата.

            От карстов извор наблизо идва  малка рекичка,Мътница,до извора  й има останки от манастир.Пътят  продължава в посока Вършец  и завива към с.Долно Озирово.От  тук се виждат изотзад скалите,които се виждаха от поречието на р.Въргешница.Това са едни отвесни скали с пещери и дупки за гнездене на белоглави орли и египетски лешояди.Но някога се считаше,че това са вредни птици и са ги избили.Днес се опитват да ги завъдят отново,като са започнали от долината – резерват с водопада Врачанска Скакля.Взорът ми търси репера,връх Стрешер,до който  има нещо като пътека от Змеювата дупка,намирам го.Пътеките за животнити от селото към планината вече ги няма,но ако човек от тук иска да се качи на тия безводни понори,чалове и остри върхове,има от къде.

        Следващото село е Горно Озирово,което изглежда доста по-добре като място за курорт.От двете му страни има по един връх,напред-зелени високи скатове,покрити с гори.От това село има пътека за х.Леденика,ориентир е вр.Стрешер.От селото може също така да се прехвърли планината и да се слезе в манастира Св.Иван Пусти.Пропуснах,че такова прехвърляне до манастира е възможно и от Долно Озирово и хората са правели точно това на празника на Свети Иван Рилский Чудотворец,тук известесн като Св.Иван Пусти /ножител/.На дясно също има пътеки,които извеждат към рида,започващ горе от връх Соколец,където има пасища и вода за животните.

     Тези две села са с ужасяващи проблеми от циганската напаст.Покрай селата има много орехи и мангалите ги обират като с магнит.Това им е зимнината.За това,че се размножават,те получават социални,детски,безработни,енергийни помощи,които им стигат,останалото си го вземат сами,докато си чакат парите от държавата по съответните пера.Самонастаняват се по къщите,не плащат нищо на държавата,казват на хората,давайте ни по нещо или ще започнем да правим лоши работи.Хората имат в дворовете си кучета срещу крадците,но реколтата си не могат да опазят и поради това престават да си обработват нивите и градините..Притиснати до стената,оставени без да се грижи държавата за тях на произвола на циганите,хората напускат селото си.От тук циганите правят набези до Враца,защото врачани не ги пускат там много-много и те са възприели тактиката на обкръжаване на Враца и набези до нея.

        Най-високото село и най бедното,разбира се е Лютаджик.Точно насреща му е красивият връх Сокола,обрасъл с гъсти гори като интимните места на една наша бивша правосъдна министърка с мъжки хормони.В ляво е връх Стрешер,висок,красив,в ляво от Стрешер следва още един като него.Виждат се и двете долини на реката Черна,основната и страничната,като двете ги разделя ридът с връх Сокола.Селото е пълна скръб,личи си,че е изоставено тотално.И си заслужават хората!Като са бедни и няма какво да се открадне от тях от чиновниците и парламентарните ни проститути,хак им е!Бедността не е порок,а урок,казва Радой Ралин в Лютите чушки.Циганите отговориха: Глупак си ти,не ставаш за крадец!От селото има път трета класа до Горския дом високо в планината,покрай който минава шосето от Сгориград за Пършевица.Този път е около 10-12 км.и е много красив.От някои места се вижда долината надолу каква теснина е,бреговете й са сигурно 30 градуса спрямо вертикалата.Но има и скалисти участъци и по тераските им от 2-3 кв.метра расте по някакво огромно дърво,уточнявам,от северната страна на долината.От южната е по-малко страховито,виждат се пътеки и разкривки,където са копали за медни руди.Или пък да търсят корените на българосъветскта дружба,защото съветски хора строиха МДК Елисейна.Атракция по пътя е един римски път,широк около 3,5 метра,срязан поради пресичане с новото шосе.Тук можеха да докарат машини за рязане на камъни,да срежат пътя,да го покрият да не се мокри повече и да го показват.Настилката от камъни е от половин до един метър.Долните камъни са с площ поне по половин кв.метър,но следващите така са се заклещили,че мърдане няма.Не ми е ясно къде отива този път,но вероятно се качва на рида между реките Черна и Бяла,а тук е пресечен в място,където той преминава над реката Черна.Мост няма.

       Мястото на горския дом е  много красиво,точно под него  е изворът на р.Черна,сега там  са се развъртели мутри.Архимутра  си е построила мутробарок в стил тип с.Боженците.Като го погледнат хората ахват и казват по нещо,което аз перефразирам:Еба ти богатата мутра!Да даде за туй нещо милиони,колко ли има още?Това не става с едно само от куфарчетата на Луканов,требят повече,както тук казват.

       От тук пъят отива наляво  за х.Леденика и надясно за  х.Пършевица.

       И понеже за кой ли път  стна въпрос за римски път,ще  кажа,че наблизо има и още  един,който тръгва ог кв.Заножене,минава  покрай х.Бялата вода и достига  седловината към х.Пробойница.В  гората има участъци съвсем  запазени,по пасищата пътят се губи.Ще направя специална глава за тези пътища,защото такава гъста мрежа от римски пътища през планината никъде другаде в България няма.

      Описах подстъпите към планината,сега  ще опиша връзките между отделни  интересни места и населените  пунктове горе в самата планина.

        Писах вече,центърът на Врачанската  планина е местността около  връх Пършевица и поради това  почти от всякъде като тръгнеш,свършваш  маршрута си там.От Пършевица  има прекрасни преходи,ще опиша  някои от тях.Те са толкова красиви,че не мога да ги степенувам по красота и ще започна както се сетя.Един висок,алпийски маршрут е този за хижа Околчица.Тя вече не играе,но местността Околчица е много важна за всеки българин.Там нашият поет и революционер жертва живота си,за да стане пример на останалите,да извоюват свободата си.От Пършевица до Околчица се отива по два различни маршрута,връх на красотата.Десният маршрут изкачва един връх,от който се отделя рид и зад който рид извира река Лева.Спускането от този връх извежда на седловината с извора Додил,който описах.Следва втори връх,Бук,не отстъпващ по обгледност на връх Пършевица.Билото,по-точно платото остава високо,следват понори,някои от тях гъсти гори.Следва се маркировката,ако такава все още има.Ако маркировката се загуби,слизане към Искърски пролом днес е почти невъзможно и трябва да се търси път в ляво по обширното плато,кето нарекох Триъгълника.Пътища има много,когато се разклоняват се избира нужната посока.Ако все пак маркировката не се изгуби,слиза се на една огромна поляна,в действителност не поляна,а огромен понор.В местността е била кошарата на дядо Йолко и от там тя носи името Йолковица.Вода в тази огромна дупка няма никъде.Тук е бил убит Ботев вечерта зад един голям камък след спор какво да правят нататък,след като никой не тръгва след тях,не ги подкрепя и турските потери на следващия ден вече ще ги избият.От поляната маркирана пътека извежда на римски път и той отива на шосето за хижа и връх Околчица.

        Този маршрут може да се  измине и по друг начин,като  се отиде от хижа Пършевица  по асфалтовия път до изоставения рудник,после по пътя на престъпниците се достигне извора Додил и се продължи по хоризонтала към обширното плато,за мен Триъгълника.Тук маркировки има,по-малко от една на километър,на тях не се разчита.Ползват се соцпътищата и старите вървища.Човек очаква като види този настръхнал балкан от страни и от горе да е така страшен,но не е.Където има карстови извори още живеят хора,ливадите и буковите гори са като от най-красивите картини.Има и ниви,защото тук е около 1000 м.н.в.Когато има дъжд,нивите ще родят,ако няма дъжд,всичко изгаря.Не мога да дам точно описание на този маршрут,защото той има много варианти,трябва да се върви така,че винаги от дясно да остава една по-висока част на планината.Това е част от платото,по него се извисяват гористи върхове и чалове-пасища.Едната възможност е да се мине покрай извора Женска вода и да се излезе до връх Вола,другата е да се завие преди Женската вода в дясно и да се слезе на входа на поляната Йолковица.Всичките маршрути от х.Пършевица до х.Околчица са прекрасни.Още веднаж обръщам напомням: Ако времето е хубаво макар да няма никаква логика в строежа на тази планина заради понорите в нея,опастност от загубване няма.Но да не се слиза на дясно,защото пътеката за Зверино е трудно откриваема,за Черепиш вече пътека няма,пътеката за Рашов дол вече също не е за ползване.Слиза се в дясно към Челопек или в ляво към някой квартал на Враца.

        На час от хижа Пършевица  е върхът Пършевица.Той доставя  голяма радост на туриста,който  познава планината,но носи радост и на този,който обича красотата.Тази тук е много оригинална.Има няколко влека,обслужващи леки писти.Когато има сняг начинаещи скиорчета въртят дупетата си в опит да следват завоите.

          Друг красив маршрут за почиващите на Пършевица през лятото е този до водопада Боров камък.Него го описах.Предлагам кръгов маршрут,като водопадът се достигне след спускане от седловината,под която е изворът Додил,а връщането стане или по асфалтовия път или по маркираната стръмна пътека,която пак извежда на него,но в близост до разклона за комплекс Леденика.

          От хижа Пършевица надолу в  посока Враца,кварталите й,селата  по долината на реките Черна  и Бяла,към селата по пролома  или в страни от него,пътища  има много.

           От хижа Околчица също се  предприемат много преходи,те са описани там на екотабелите.Друга табела на входа на поляната Йолковица пък насочва към историческите места,където са воюволи четниците в района.Има едно много красиво място,ще го спомена специално,това е Крушевският извор.По нощите четниците са идвали тук за вода.От този извор водата се изкачваше горе на безводните пасища и планината бе пълна с животни.След Десетото цигани разфасоваха съоръженето и така умряха животновъдството по Триъгълника.Днес те те бродят там с коли,за да откраднат животно от някое стадо и да го свалят на циганетата.Крият си колите по храстите и се свързват по мобилните си телефони.Водата от Крушевскии извор сега оползотворяват мутри,които направиха скъп хотел долу до Ботевата алея.И за този хотел доста повече от едно от лукановите куфарчета е отишло.

          Към още нещо имам желание  да обърна вниманието на туристите,към  резервата Веждата.Това е една  част от Врачанския Балкан,която  обхваща стръмните скатове между  селата Челопек и Медковец.Веждата  се вижда от влака за Враца след спирка Руска Бяла.Тези скатове са от скали,стръмни каменни сипеи,по които нищо не може да премине,а също и нещо като порти в скалите като пиринските.Тези порти обаче не са по билото,а между монолитни скали по видимо непристъпните скатове.През тези порти са преминавали на серпантини римските пътища.По недостъпните места има редки видове цветя,които никой не може да унищожи.Каменните сипеи тук през пролетта като да се раззеленяват,появяват се цветя по тях,през лятото всичко това заспива и чака следващата пролет..

          Понеже в днешна Северна България  около Враца,Монтана,Берковица и на други места там е имало солидно римско присъствие,извършено е огромно пътно строителство.При моите пътувания никога не съм виждал в една скромна по размери планина да има толкова много пътища,като в някои случаи те са по два към едно село в низината,какъвто е примерът с Челопек.Ще се опитам да си ги припомня,като започна от пътя от врачанския квартал Бистрец в посока на пещерата Леденика.След него следва друг,който минава под водопада Врачанска Скакля и се изкачва горе на платото.Следващият път е този от квартал Медковец.Той се губи чак при извора Женска вода.Друг път е този,който е ползвал и воеводата Ботев при навлизането си във Врачанския Балкан.Този път излиза горе под връх Вола.Нов римски път започва от с.Челопек,надвесен над с.Паволче.Този път е най-запазен,граден е с най-едрите камъни,в монолитните скали е изсечен така,че са направени парапети над пропастите.Той достига голям понор под връх Околчица и се губи в тревата.Още един път се провира от другата страна по същия рид,по който минава най-запазения римски път.Той се губи чак горе преди връх Околчица.Вероятно тези два пътя са се събирали там горе и са продължавали като един,който днес минава пред поляната Йолковица и завива нагоре към карстовия извор Зимника.Тези пътища през Челопек сигурно са били доста важни,защото долу в с.Лютиброд до едната Ритла има запазена римска къща,където вероятно са били котролиращите пътя войници.

        Над Черепиш има останки от крепост,но има ли покрай нея римски път не мога да кажа.Такъв обаче има от гр.Зверино.В началото той служи да се достига един ретранслатор и педраси са се опитали да го асфалтират.Голям майтап!Камъните си остават,между тях от жегата се е стекъл асфалтът.

       Следващият римски път започва  /а може и да е завършвал!/ пак от Зверино,нов дубъл.Той  следва реката,но по едно време  я оставя и излиза на рид,където се събира с път от Елисейна и се отправя нагоре за седловината с извора Додил.

      Така косвено споменах,че римски път има и от Елисейна по реката,но при махала Реката от него се отделя друг,прехвърля един рид и слиза в с.Очин дол.По долината на реката на Очин дол идва другия път,след събирането им има местност,която хората наричат римските постове или кули.

       Горе по Врачанската планина  минава път по най-високата  част на платото й,той се  разделя на две и слиза в  с.Миланово и към седловината  Дупни връх,от където се отправя  към рида над Губислав и  повече не може да се види.Без  всякакво съмнение,този път е продължавал към днешна София.Ще спомена и още един римски път,този от кв.Заножене към Дупни връх.Нищо чудно римляните в понятието Врачански Балкан да са имали предвид нещо различно от границите му,които сме приели днес.

        И последният римски път,който познавам там е този от с.Лютаджик нагоре към връх Соколец.В един участък този път е пресечен от новия соцпът между Лютаджик и Горския дом,като мястото на това пресичане свидетелствува как са строили римляните пътищата си.Този път е много щирок,дебелината на положените камъни шашва.И след още 2000 години те няма да мръднат.

        А сега ще преброя пътищата,които  тръгват към Врачанския Балкан,като  ще включа и този горе по билото и дори съседния от кв.Заножене.Те стават тринадесет,но мисля,че има и още.Между 4-и и 7-и век византийците строят крепости да се опазят от варварите,но това не им е помогнало.Не съм открил вероятно пътя за крепостта над Черепиш,защото,макар и много,не съм обходил всичко.Такава концентрация на римски пътища по планина никъде другаде у нас няма.

         Написалият преди мен пътеводител  за Врачнския Балкан е наблегнал  на едно,аз съсредоточавам нестандартния си поглед на други неща,които считам за интересни.Те може и да не са толкова интересни,но за да се отиде до тях се минава през много интересни места.Освен,че са красиви,те имат и историческа или етнографска стойност,може да бъдат и природен паметник.Не оказвам точни часове,марщрути и др.подробности.Искам да възбудя интерес в прохождащите туристи към някои маршрути,те са само за туристите высшего класса,защото навсякъде,където аз ходя се достига трудно,а трудностите са неразделна част от моите маршрути.Затова нямам нищо писано за Рила,за Пирин.Не,че не ги познавам,но защото за тях има достатъчно подробни пътеводители.А за посетените от мен диви места ще има писания.

        Ще завърша писанието си с  едно сравнение.Врачанският Балкан  прилича много на Понор Планина,но  вътрешно аз усещам голяма  разлика.Бидейки пно Понор,аз  се радвам и си почивам,не  бързам,ме ми се връща обратно.Тази планина ме отпуска,възстановява физически и психически.Не така става когато съм по Врачанския Балкан.Там се чувствам напрегнат,все се оглеждам как ще се върна,макар времето да не ме притиска с нищо.Не мога да остана дълго по красивите места,оставям ги и се премествам другаде,но все се оглеждам как ще се прибера обратно.Това чувство не ме напуска и когато съм близо до хижа.Правих сметка,преди 40 години посетих за първи път Врачанския Балкан.Преди 40 години с постъпването ми на работа се запознах и с бившия ми колега,турист,на когото посветих този пътепис по случай кръглата му годишнина.Не му увря глявятя на този човек,че най-добрият комунист е мъртвият.Не можа да се отърве от тях и след Десетото.Те се внедриха в обкръжението му,доведоха му и други комуняги,както един пуснат циганин в село води още 100 цигана,спечелиха доверието му и спомогнаха много за „развитието” му: Вместо да работи върху себе си по заложеното от Господа в чипа му,да се самоусъвършенства,той се превърна в карикатура на самия себе си.Така хем прави смях на другите както на тях им харесва,хем остава напълно манипулируем при изявите си,защото са спечелили доверието му.

         Има един паметник в София,наречен  Руски.На него пише:   Не нам!     /с тия номера/

         С комунягите скъсах,но скъсах и с тия,дето от глупост продължават да им подгъзват. 

                                                                                                           Товарищ   Пропойцев 



Тагове:   балкан,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9482130
Постинги: 3949
Коментари: 9806
Гласове: 17035
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930