Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2015 23:11 - МИМОЛЕТНОСТИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 907 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 19.10.2015 23:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                          МИМОЛЕТНОСТИ   Оп. 1719

 

     Моят живот остава все така напрегнат, както винаги до сега, но за музиката все намирам по малко време. Ако не отделя време само за нея, тя внезапно нахлува в мен и ми напомня, че сме свързани завинаги.

    Днешният ден отново ми бе по минути, както често се случва, но въпреки това, музиката отново бе с мен, а вечерта аз бях при музиката. Ето как:

    Денят ми започна в 2, 00 ч., когато трябваше да водя съпругата ми в болница. Добре, че проблемът се разреши бързо. Към 8, 30 ч. посрещах майсторите по покрива, но този ден те минаха без мен. Имах час в 10, 00 ч. да ми превързват пръст на ръката, който нараних при работа. Разви се панарициум и изтърпях хирургическа интервенция. Казаха ми да си държа ръката хоризонтално, да не я движа, което нямаше как да стане. Същият ден трябваше да обера и преработя гроздето от третата ми асма, която имаше 80-100 кг. плод. Това трябваше да сторя, защото в бидона вече беше гроздето на две асми, което започваше да ферментира. И с това се справих – обрах гроздето, изчистих го от чепките, намачках го в пресата и го поставих в бидона.

   За деня ми оставаха обаче още две задачи. Първата бе финала на едно мое дело, което започнах още на 29. 04. т.  г. Дъщеря ни си купи гараж, който бе само една заготовка на гараж. Благодарение на моите усилия и умения като строител гаражът сега е нивелиран, топлоизолиран, влагозащитен, с принудилна автоматичмна вентилация, с подсилени гранитогресни плочки, по пода, с нова ел. инсталация и др. подобрения. Много сили изразходвах за това дело.

    Във всички сгради, които построих през живота си след завършването им поставях по една икона на Свети Иван Рилски, когото съм си избрал за светец. Поставянето на иконата е за мен завършек на делото ми и благодарност към Него за силите и вдъхновението които имах преборвайки се с поредната си тежка работа.

    Олекна ми някак, защото отново привърших една голяма задача, а силите ми вече не са както някога. Започната на 29. 04. днес на 15. 10. прозвуча последният й акорд. Гаражите в блока са общо 54, но изпипан като този няма – истинска кукла.

   За деня ми оставаше да посетя продукция на учениците на съпругата ми в НМУ, нещо което правя винаги с голяма радост. За продукцията след малко.

    Композиторите под влияние на срещите си с хора, с природата, когато попаднат на нещо красиво, когато са оскърбени, радостни или влюбени - всичко това те превръщат в музика. Бетховен се разхожда през деня в един от парковете на Виена. Той не обръща внимание на никого, които не го познават го мислят за луд. Разхождайки се той обмисля музиката си, а вечерта, в дома си, той я вижда във вид на партитура и я записва на нотните листове. Шуман също говори в писмата до близките си, как това, което го вълнува в живота, после напира в него като музика. При мен, немузикантът, но обичащ музиката става точно обратното. Когато ми е трудно, радостно или съм в опастност в планината или другаде, когато ми е тежко поради нанесена ми обида или когато чета стихове, а също и  Библията, в мен прозвучава музика от някой автор. Днес след толкова трудности, започнали твърде рано, още в 2,00 ч, в съзнанието ми долетяха пиесите Мимолетности на Прокофиев.

   Понятието мимолетност в българския език е навлязло от руския и означава нещо дребно, минаващо покрай нас. За музикантите обаче и за запознатите с тези пиеси обаче това понятие е доста по-различно. То е превъплъщение в музика на преживявания на автора. Чрез музика авторът е нарисувал портрет, изразил е чувства. В това отношение Прокофиев е бил много силен. Когато са го викали да пише музика за филм, той се е запознавал със сюжета му и веднага е започвал да свири на пианото музиката, която после ще запише като партитура на произведението. Така е възникнала и гениалната му пиеса Петя и вълкът.

    Такива цикли пишат и други големи композитори, напр. Лист. Той пише доста такива пиеси, но те са от друг тип – по-големи като обем, а задачите му – доста по-мащабни. От този тип са пиесите му Години на странстване, Видения, Венеция и Неапол. Впечатленията си от видяното, преминало край него, той изобразява чрез музика.

    Така постъпва и Шуман, един от авторите, възлюбени от мен. Пиесите му, които могат да бъдат причислени изцяло или частично в този раздел са доста – Карнавал, Виенски карнавал, Фантастични пиеси, Горски сцени, Детски сцени, всичките много сериозни. Такива пиеси – картини пишат още доста композитори, напр. Рахманинов, а също и българските Марин Големинов, Панчо Владегиров и др. А как с музика е изобразил Мусоргски картините от една изложба, която той е посетил! Друга толкова силна програмна пиеса за клавир няма!

   Много скромни са двадесетте миниатюри на Прокофиев напр. в сравнение с тези на Шуман, но това не намалява стойността им.

    На какво наподобява музиката на Прокофиев – тя носи такова напрежение, че наподобява опъната до скъсване струна и тази  струна за жалост се скъсва – Прокофиев се разболява от много нисоко кръвно налягане, в резултат на което той умира. Това е следствие от пренапрягането му в неговата творческа работа. По същия начин Бетховен оглушава, Шуман полудява.

    Музиката на Прокофиев е обичана и ценена от музикантите и просветените в музиката немузиканти. За масите, както Ленин наричаше хората, аз имам предвид нас, българите, ако се изпълняваше музика на Прокофиев преди 1989 г, за автора й хората казваха: Маани го тоя комунист! Защото са непросветеени в музиката. Това време отмина, но деформациите в душите на хората, живели по време на тотолитаризЪма остават до днес. Сега така се обърнаха нещата, че ако се напарави цикъл с музиката на Америка и паралелен цикъл само с музиката на Прокофиев, вероятно на Прокофиев ще отидем само няколко души. Защото хората пак са непросветеени в музиката. Щом американцинте имат пари, значи са и умни, а това означава, че и музиката им трябва да е хубава - така разсъждават днешните деца на н. в. Пазара, отново с промити мозъци, но струята им е идвала орбатно на тази от ппреди 1989 г. Който няма собствена позиция, не е образован, става жертва на масовата култура и не знае, че титаните на музиката в ХХ век са Прокофиев, Шостакович, Бела Барок. И че музиката е доста различна от пазарните взаимоотношения.

 

    Отклоних се от мимолетностите ми за деня, остана още една – продукцията на учениците по пиано на съпругата ми. И пак нещо свързано с интересите ми в музиката – на път за НМУ поглеждам към едни книги за ппродаване от антиквар и най-отгоре книгата, коят от години търся, Д. ШОСТАКОВИЧ ЗА ВРЕМЕТО И ЗА СЕБЕ СИ. Друг едва ли би забелязал тази книга, но тя за мен е Божий подарък. Знам, че много томове ръкописи на Шостакович са в Париж, за да бъдат запазени, но все още не са издадени. А тази книга не само ще прочета, но ще анализирам, защото добре познавам Шостакович и времето, в което е живял. Имам подозрения какво е пиисано за него в далечната 1980 г, две години предии смъртта на човекомаймуната Брежнев, следващата зловеща личност в живота на Великия художник.

    А сега – за продукцията.

    Майките на малките деца тръпнат, безпокоят се как ще се представи детето им и така се притесняват,  че вероятно след изявите на децата си имат  физиологически проблеми. По-различно е с майките на по-големите деца, защото те са привикнали с това напрежение. Мисля си, как на всичко са готови майките да помогнат на децата си да станат по-интелигентни, да се докоснат до изкуството и то да ги озари в днешния свят, който бълваше хора на културно ниво примати, а вече - откровени бозайници. Пари за инструмент събират жените, водят ги на допълнителни уроци, и те съзнателно понаучават по нещо за музиката покрай децата си, за да са наясно с този процес и да им помагат, да предизвикат у децата интерес към музиката. Бащите им също имат творчески изяви – каква бира да си поръчат като се сберат на по чаша, коя чалгаджийка да им попее. Изборът не е лек обаче - то таквиз набъбнати устни, човек се сбърква коя най-добре пее.

    Всичките деца се стараят много, дават всичко от себе си, затова продукциите са доста вълнуващи. Може лесно да се различи обаче до къде са способностите на детето, колко се е трудило, има ли инвенция към музиката. Обръщам внимание на понятието Инвенция. Които са образовани в музиката за тях то е доста различно от общоприетото, защото се свързва с 30 пиеси на Бах, писани за децата. Пианото, което е по природа многогласен инструмент е нещо като полиграф за този, който свири на него относно степента на интелигетността му, доколко е музикален.

   Тези разсъждедия важат и за авторите на пиесите. При едни музиката е слънчева светлина, при други - стремеж към Бог, при трети - мисли на такива като нас, но надвишаващи ни многократно по талант и разум - хора, също достойни за уважение, предизвикващи  размисли у нас след досег с музиката им. Изкуството остава в душата на човека, променя го, той започва да се стреми към по-съвършени и смислени дела. Има и други автори обаче, непритежаващи талант на композитори, но пък допринесли много за развитието на подрастващите музиканти. Във връзка с тях сега ще направя едно отклонение, защото една дама вмени на Бетховен, че е писал етюди:

    Етюдите са упражнения за изучаващите музика, те трябва да помогнат да се усвои определен тип техника. Музикалните педагози пишат такива етюди, като най-продуктивният в тази област е ученикът на Бетховен Карл Черни. Той създава няколко хиляди етюда за пианистите, обединени в около 900 опуса. Той стига до там, че пише етюди за упражняване на пианистите по полифония.

    За всеки вид инструмент са писани етюди, за цигулката етюди са писали много автори, напр. Мацас, Роде, Кройцер. Вид етюди са и много пиеси на Паганини, макар да носят друго наименование.

    За обучението на бъдещите музиканти големите композитори ползват различен похват. За нуждите на обучаващите се в областта на музиката по цигулка бащата на Моцарт пише фундаментален труд.  Карл Филип Емануел Бах пише такъв труд за обучението по клавесин. Бах пише много пиески за клавесин, необходими за обучението по музика на децата му, които получават съответното име – Нотната книжчица на Вилхелм Фридеман Бах, Нотната тетрадка на Ана Магдалена Бах. Макар и със скромни имена, тези учебни помагала са фундаментални и са валидни до днес. За по-напредналите музиканти Бах пише цикъла Клавирни упражнения, съставен от четири части, цитирам само две от тях – Шест партити и Голберг вариации. Бах нарича тези вещи Клавирни упражнения, а те са висши клавирни студии, чието значение никога няма да отмине. Големият музикант чрез тези „упражнения” може да потвърди класата си.

    Композитори създават етюди с много висока трудност, такива са Трансденталните етюди на Лист. Те освен като упражнения за висше майсторство имат и художествена стойноост. Изключително красиви са и етюдите на Дебюси. Подобни са и творбите на Паганини, които той нарича Капричии.

   Най-красивите етюди обаче създава Шопен. Те са такави поетични шедьоври, че сега, припомняки си за тях настръхвам. Етюдите са във две тетрадки по 12, имат опуси №10 и №25. Някои от тях са получили и име през годините, напр. Виолончелов, Арфов, Голям Революционен, Малък Революционен. Третия етюд от оп. 10 според самия Шопен съдържа най-красивата мелодия, която той е композирал.

    Писал ли е етюди Бетховен? Не. Той е във връзка с Духа, както самия той обяснява и няма време да  пише пиеси за изучаващите музика. Класиците и романтиците са създавали музика за подрастващиите в съвсем различен вид от етюдите. Те са писали вариационни цикли с различни трудности, сонати, някои от които наричат леки и други произведения. Не за подготовката на бъдещите музиканти да овладеят един или друг инструменталем проблем са писани от големите музиканти тези творби. Тяхното предназначение е да въведат бъдещите музиканти в храма на музиката. Давам за пример Моцарт. Неговата музика е изписана с най-малко ноти, но той се изпълнява най-трудно. Вариационният цикъл на Брамс по Каприз № 24 на Паганини обаче има преднамерени технически проблеми.  

    И този мой постинг занаподобява на разходка из музиката, нещо което сторвам непрестанно. Защото когато нямам време за музика, тя идва от неведоми пътища към мен и ме намира. Тя самата…Където и да съм…

   Ако някой отвории постинга ми, дано да прояви интерес към пиесите на Прокофиев, наречени мимолетности. Заслужава си. Ще ги приложа в линк. И щедоплълня мястото за линковете с още нещо на тази тема.

   Приятна разходка из музиката. Но не препускайки, а творческими способом - Прокофиев, Шуман, Бах, Шопен....

     












Гласувай:
5
1



1. born - Кой ли е маймунът сложил негатив на ...
29.10.2015 22:05
Кой ли е маймунът сложил негатив на този постинг ? Всъщност - без всякакво значение е ! Простотията е присъща на доста "хора" / защо да обиждаме животните/ ! Поздравления.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5900370
Постинги: 2615
Коментари: 6316
Гласове: 13622
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031