РАЗГОВОРИ ПРИ СРЕЩИТЕ МИ С МАКЕДОНЦИ,

           БЪЛГАРИ ОТ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ И СЪРБИ

    Които отварят постингите ми са забелязали, че Западните покрайнини са сериозна тема на моя блог. Постингите ми за тези региони са няколко десетки, а снимките – няколко хиляди. Нямам роднини там, но българската кръв, която е обща ме влече по тези места. Има и други като мен – един русенец е изключително компетентен по казуса с Ньойския договор от 1919 г, по познаването на региона обаче ми отстъпва. Чувствам хората там като наши роднини, обречени да загинат, за да бъдат усвоени окончателно от сърбите българските земи след кончината на българите по родните им места. Тази линия сърбите провеждат вече почти 100 години, методично, не чрез отявлен геноцид както турците спрямо арменците или чрез жестокости като руските в Кавказките републики, а по подъл начин, подъл, до същите резултати, в по-продължителен исторически период. Останалите в чуждата страна 180000 българи съзнателно са подложени на изолация, асимилиране, на създаване на много тежки условия на живот с цел тяхното измиране или изселване от родните им места. А защо останаха те по родните си места а не се разбягаха по света като нас, българите? Защото тито не разрише колективизация., отнемане на собствеността по съветски тертип. В рпезултат на това обезбългаряването на отнетите ни теротирии става без изпращане на самолети да ги бомбардират, както руснаците чеченците, но резултатът е подобен - от 180000 българи днес са остнали по тези места по-малко от 12000. Почти всичките са възрастни хора и обезбългаряването на тези места вече върви по експонента.Тези хора живеят по същия начин, както са живели дедите им преди 1919 г. Те нямат достъп до технологии, информация, цял живот са били заточеници в собствените си имоти и са живяли ужасяващо тежко. Те са стигнали до положението както Вазов казва в едно стихотворение за животновъдите по Искърския пролом, сродили се със скота. Тези българи са микромодел на България, каквато е била навсякъде преди век, на места пък са модел и на това, каква щеше да бъде България, ако не бе отнета собствеността на хората по сталинския приказ, който катурна страната ни след промяна на ценностната система на българина в резултат от комунизацията. Петстотин години турско иго не промениха така България, защото собствеността не бе отнета, но 45 години съветски тип комунизъм в България промени генно хората и затова сега излизането от него е агония. Така стигнахме до днешното положение, следствие от приматизацията на хората по време на комунизма, страната ни да се води не от интелигенцията, а от примати и бозайници и да наподобява на организъм в будна кома.

    Изолацията на хората води до неминуемия им край, това важи особено силно за днешното динамично време. Давам пример с напредналите страни и с една от най-изостаналите, Русия. Има и по-назад от нея, разбира се, напр. КНДР. Напредналите в технологично, информационно и други отношение страни напредват постоянно и така те ще направят останалите страни зависими от тях, а пропастта между тях ще расте. Какви високо технолигични продукти произвеждат японците, американците, западноевропейците, южнокорейците, какви успехи постига Китай, който внедрява последните технологии и произвежда всякакви стоки за бита и промишлеността. На къде отиват арабите, накъде отиват руснаците? Арабите мислят, че преселение при напредналите страни ще им помогне. Диктаторът Путин, великият кърмчия, който маркспутинците отъждествяват с Русия мисли, че въоръженията ще му помогнат. Sankta Simplicitas, товарищ полковник от КГБ. И полковник Кадафи мислеше така, но го застреляха със собствения му златен пистолет, укрил се в канал.

    Давам пример с една изостанала страна, Куба. Ако тя бе отказала да стане база на руските подводници както Тито отказа колективзацията в Югославия, днес нямаше да бъде на интелектуално ниво някъде по отсечката между бозайници и примати. Там обаче нещо просветва и ще има промяна. В случая има съзнателно лишаване на страната от технологии, търговски обмен и др. по вина на комунистическия режим в нея, което е пагубно за Куба, но още по-пагубно е ако една страна е завладяна от страна-примат, какъвто е примерът с Русия с Чечня. Руснаците нямат никакви перспективи за конкуренция с напредналите страни, защото освен ракети, те друго нищо не могат за произвеждат. Това прави особено тежка съдбата на държавите, включени в руската империя. Давам пример с чеченците. Те са подложени на геноцид, подобен на нашите Българи в Западните покрайнини, но много жесток – избиване със самолети и хеликоптери К 50, на разруха, а начело на държавата са турнати най-верните хора на полковника от КГБ. От 6 милионното население на Чечня 4 милиона са извън страната, както става днес със сирийите, подгонени от техните комунисти, внедрени от СССР през 1963 г. Останалите в страната чечени нито учат, нито работят, на няколко чеченеца се пада по един войник с Калашник, който ги държи на прицел. Подобно е и положението в Дагестан, но не чак толкова жестоко. И в другите Кавказки републики ври и кипи. Целта на Русия е същата както на сърбите спрямо българите в Западните покрайнини, но Русия просто няма как с намаляващото си население с по милион на година да усвои тези земи, да не говоря за Сибир, където се заселват китайци въ връзка с нефтодобива и газодобива. След рухването на руската империя тук всичко ще тъне в разруха и приматщина, ще наподобява това, което става днес в Сирия. А хибридните войници на Путин пак ще казват, че виновни са американците.

   Капсулирането на определена държава се въвежда от вън, процес, който в момента тече спрямо Русия, но в КНДР има по-висш тип на тази форма, самокапсулиране.  Те нямат промишленост, не произвеждат нищо за потребление, положението е много тежко в особено в северната й част, където хората изяждат мъртъвците. И какво като имат ракети? Враговете на комунизма казват, че с комунизма е свършено когато свършат парите. Северна Корея доказа, че и да свършат парите, комунизмът остава. Това обаче не може да продължи вечно, но как тези хора ще се приспособят да живеят нормален живот ако се промени системата при тях след като са били осакатявани духовно от династия кърмчии?

    Тези изяви на скрит или открит геноцид биват подкрепяни от близки на управяващите, днес ги наричаме тролоове. По съществно това са хибридни войници на режимите в държавите-примати. Тези хибридни войници воюват непрестанно на различни фронтове. Вече има такива и в социалнте мрежи, изявяващи се като професионални /платени/, волнонаемни, свиквани при необходимст, други не знаят какво правят, а има и още един тип хибридни войници – пълните боклуци. Натъртвам на смисъла на тази турска дума - бок означава човешко лайно, а животинското е фашкъ. Който е бил „слушалка” той не може да бъде друг, в момента имам предвид мой познат от VІ отдел на ДС. Сега работи като портиер и какви мръсотии прави. Ако го попиташ защо ще ти отговори колкото пора, ако го попиташ защо смърди. Някога – високоплатени, на „почит”, днес почти всички от този тип са безработни, в смисъл без заплащане за дейността им. Защото от информацията, която събират пикой не се интересува. Но те продължават да се изявават като такива по рефлекс. Разпознаването им е съвсем лесно, особено за мен, който имам голям опит с такиви,  бръмчали покрай мен през целия ми живот.  Аз притежавам обаче други специфични качества, по които ги различавам – на мен хората ми наподобяват животни, освен това по речта им разчитам още техни качества, защото сам доста музикален. Мога да определя дори в Центъра /той сега е преместен от Москва в Санк Петеербург/ ли са разбаботвани или в Симеоново, няма да описвам как ги различавам. Секунди са ми неообходим за да хвана такива, които подмятат стандартни пениси към мен с надежда да се ловна на някой от тях. Реакцията ми е плацикане и после запремятване на ченгето чрез измислени от мен невероятни подвеждащи го лъжи които при техния бранш фащат дикиш. С такива е пълно по границите, а границите на България са част от туристическите ми изяви, защото те преминават по вододелните била на много наши планини. Едва ли има друг турист, нарушавал толкова пъти граници без да се притеснявам, защото не се занимавам с престъпност - аз съм турист природолюбител и войнстващ еколог. Имам страхотна зрителна памет, която мога да активирам и да си спомня невероятни подробности.

    Сега ще се спра на случаи при туристическите ми изяви, които считам за интересни.

     Една от възлюбените от мен планини е Бясна Кобила - българска планина, придадена към Сърбия след 1919 г. като наказание за България, че по време на ПСВ е била на страната на лошите. По този начин цялото българско население там е обречено на бавен геноцид, защото е оставено в снежен капан – отпред граница, отзад висока 2000 м. планина. Тази планина е изключитеелно красива и се посещава от македонци и сърби. От българите от България май само аз познавам тази планина, но пък я познавам много добре и съм я описал в блога си. Само половиината от един прекрасен рид от тази планина е оставен на България, не повече от 5% от територията й, като най-високото село на него е Жеравино. Днес в него живее само една баба, която се грижи за църквата. Дано да е още жива.

   Тази планина се посещава от македнци, които идват тук с джипове, преминавайки през ГКПП Голеш. Отношенията между сърби и македонци са така добри, че на границата никакви проверки не се правят. Двете страни са в нещо като тяхна вътрешна шенгенска зона. Имах три срещи по тази планина с македонци. Мисленото на тези хора бе еднакво /!!!/, външността им – подобна, материалните им възможности – също, богати хора. Когато ме срещаха те спираха джипа си защото ме мислеха за сърбин, но като разбираха, че съм българин усмивката им секваше. В първия момент на разговора се държаха прилично, после започваха да нападат България, след това българите и конкретно мен. Първото обвинение е, че не подържаме Путин. Второ обвинение - ние сме виновните за откъсването на Косово от Сърбия, защото сме дали коридор на натовски самолети. Трето обвинение, свързани сме с американците, които ни разрушиха заводите и ни продават скъп ток. От къде знаеха за тока при това трите екипа на джиповете, които срещнах.  Пречели сме на Македония по различни начини, а също и на Сърбия, с която се считат за една държава.  България, продължаваха те, тя е никаква държава, тя е измислена държава, изкуствена държава, тя е циганска държава, територията й трябва да бъде върната на другите съседни на нея държави. Българите не са хора, те са нищо, те са цигани.

    Нещастници! Всичките бяха между 30 и 40 години, а така настроени срещу България. Мълчах им, да не ми сторят беля ако подсиля процеса им на самонавиване. Дебели, наподобяващи лайновози, с бели ризи и вратовръзки в джипове с климатроници,  но различни от нашите мутри. Нашите мутри гледат лошо, мръсно, небръснати са, тия просто са едни охранени свини, скъпо облечени, с прически, миришат на парфюми. Жените с тях бяха към 30, всичките изрусени, не разбрах дали не са проститутки, защото една дума не проговориха, само ми се усмихваха виновно докато двукраките млади мехове ми четяха конско.

    Попитах и аз нещо, да не ме  помислят за пълен олигофрен. Какво ще правят македонците с албанците в Македония, но не посмях да направя паралел с Косово. Отговорът ще обединя с отговора на един сърбин, бракуван комунист.

      Явно е, че тези хора са разработвани, но са докарани до много висша степен, отговаряща напр. по стандартите на Центъра поне до Ф100. На разработван на същото място македонец попаднах в Лос Анжелес. Чувам българска реч и се заговорихме, оказа се семейство македонци с внуче, както ние. Като разбра, че сме българи, получи се това, за което в Требич и Царичина казват, дръпнА му се лайното.  Без да ни познава като се разприказва против България, повтаряйки същото, което ми говориха по Бясна кобила двукраките мехове – никаква страна не сме, не сме хора, цигани сме, против Путин сме, подлоги на Европа сме и т. н. И слуги на американците на Балканския полуостров, за пречат чрез нас на другите държави от региона. Попитах го като така мрази американците какво прави в Америка. Интересн мотив изтъкна тъпият македонец, бил там вече 26 години, та затова. Никакво ченге не може да бъде, пък и каква информация може да получи. В Русия чуждите агенти могат да снимат разни обекти, напр. Мавзолея на Ленин, в Америка и да снимаш и да не свимаш, все е тая.

     На още един балкански субект с внучи попаднахме в Лос Анежелес, преселник преди повече от 30 години от Санджак. Които не знаят пояснявам, че това е доста голяма област в Сърбия и Черна гора, в която живеят мюсюлманиизирани сърби и черногорци. Говорят сръбски, наричат се бошняци и така мразят сърбите, че ако се сдобият с атомна бомба няма да я изстрелят срещу враговете си, а ще я експлодират в Сърбия. Много мрачни неща предсказа този човек за Санджак и че там ще тлее и гори докато не се присъединят към Босна.

     А сега за срещата ми с бракувания комунист - гаден, много гаден сърбин.

     Бях на Слишовската планина и срещнах група от един възрастен турист, дебел като свинкя и няколко по-млади. Както едно време снобите български се събираха на Цигов чарк, така днес снобите сръбски се събибрат на Власинското езеро. Невероятно красиво е там, има вилни селища. Първите заселници на тези селища са били разбира се най-първите от СЮК, те са там до днес. Бившите комунисти в Сърбия може да се заключи каква заплата са получавали, след като днес пенсиите им са по 1000 евро.

   Слизам аз от един връх на планината, за моя изненада – хора. Малка корекция обаче, не хора, а комуниисти…

    Казвам им аз, здравейте, дебелакът не ми отговаря, а казва, че тук е Сърбия и се поздравява на сръбски, каза и как. Каза още, че българи да посещават тези места не са желани, макар това да са български тееритории, защото ние сме подръжници на враговете на Сърбия, американците и поради това сме техни врагове, а освен това сме и в Ес и в НАТО, също врагове на Сърбия. Дебелакът наподобяваше на бяла дебела украинска порода свинкя, от всякъде от която висеше сало, сланина имаше и на челото и в устните си. Самата отврат. Каза, че ще се обади в полицията, защото аз съм дошъл тук да снимам и после да изпратя снимките в Америка. За българите говорИ глупости, колко сме прости в сравнение със сърбите, но аз ще се спра на политическите му приказки:

    За да спре процес на разпаданее на Сърбия, тя ще сключи военен съюз с Путин, който ще изпрати в Сърбия войски да помагат за вътрешния ред. В замяна на това в гънката на Европа, дъдето се явява Сърбия,  Русия ще разположи големи въоръжения, с които за отрицателно време ще може да унищожи гадната Германия и частта от Европа, която й се противопоставя. Ще изчакаме обаче, каза той да видим какво ще стане в Украйна и после ще направим дъгата. А дъгата, както я нарече сърбина щяла да включва Сърбия, Македония, дори ако се наложи само остатъка от Македония и Гърция. За остатъке от Македония той уточни, че е възможно страната да загуби територи на запад от р. Вардар. Гърците, каза дебелата свинкя, мразат не по-малко от пнас американците и германците, те ще се присъединят към Путин и така първо, ще се стабилизират Балканите и второ, Европа ще клекне пред Путин. Ще направим, каза дебелака Балканска федерация, в която никой нищо няма да може да промени, загатвайки за това, което стана в Косово и обезпокоен за Санджак, която област иска да премине към Босна С вас /България/ е свършено, каза дебелака, можем да ви унищожим, на нас принадлежи бъдещето на Балканите /Сърбия, Македония, Гърция/ Ние никога няма да гласуваме на референдум да влезем в ЕС, каза дебелака, защото ЕС, НАТО, американците са наши врагове, искаме съюз с Путин и закрила в споразумението за този съюз на страната ни.

    Комунистическите глюпости нямат граница, но аз съм убеден в нещо – голяма част от сърбите са с промити мозъци и понеже ще се гласува да влезе ли Сърбия в ЕС това никога няма да стане. Колкото камък може да уври, толкова увира и главата на сръбски комунист, си мисля

    Точно същото, съюз с Путин, дебелаците македонци виждат като решение на спора им с албанците. Ще дойде Путин с войски и в Македония и срещу ползването на базите си там, той ще ги пази от шиптарите. Така сърбите наричат арбанците, защото има в символите на страната си двуглав орел, шиптар.

   Още две срещи с един и същи сърбин, също с нагънат мозък колкото е нагънат корма на Делян Пеевски, който бе забравил за първата ни среща:

    Първата ни среща бе над с. Равно буче, на римския път от гр. Кално за Чупрене през Свети николския проход. Прибирах се от дълъг преход по Хайдушкия камък, Орловия Камък, Острата чука. Чувам, че спира кола до мен и виждам един дебелак в джип НИВА, който ме гледа мръсно. Тук, казва той, ние сме комунисти и мразим българите, защото те са с Америка. Дошъл си казва да сликаш /снимаш/ тук и после да изпращаш снимките в Америка /?!?!, доказателство че тия идиоти са разработвани в един Център, както казват, гаче ли са си плюли в устата/ . Да не идваш повече тук, каза той, българи тук не са желани.

   Веднага го разбрах, че е бракувана комуниистическа номенклатура и че е ловец. Аз съм страхотен физиономист, и сега пред погледа ми е това гадно комунистическо копеле. Той ме бе забравил за втората ни среща, която стана в манастира „Свети Георги” над с. Темщица. Това гадно ченге работеше като вцръкан в манастира уредник, който продаваше свещи в църквата и водеше комунистическата си пропаганда от нея. Сръбска била църквата, българите я взели за кратко, но скоро сърбите си я възъврънали. За църквата не знаеше кога е достроявана, защото се състои от две част, той каза, няма такова нещо. Попитах го, защо кръстовете тук и в Суковския манастир и в Погановския са български, той отговори с неговото си, нямало такова нещо. Били ги правели майстори каменари от с.Темщица.

    На път за Пирот дебелакът помоли да го вземе с нас, едвам го събрахме с гостите си на задната седалка. Попиита за това, за онова и започна с репертоара си – колко сме зле, че сме в ЕС, че ни командва Америка и ни руши заводите, че ни е превърнала в тяхна сергия, отнемайки ни свободата. Аз потвърждавах, че е точно така, че не искаме да сме в Е. С. и сме за завръщане към Русия. Дебелакът се зашчукари на въдицата ми и разказа за себе си колко добре бил живял при Тито като партиеен секретар в завода за гуми Тигер в Пирот. Каза и колко е пенсията му, 1000 евро. Как този идиот ще иска да  падне комунизма в Сърбия. А на нашите сънародници пенсиите по Западните покранини не надвищават 180 евро, започвайки от 90. И не само те са зле, сърбите стават все по-зле икономически, хората нямат пари за лекари, ползват само спешната здравна помощ при опастност да умрат. За бившата номенклантура СЮК – УДБА това положение в остатъка от бивша Югославия, днешна Сърбия, раздирана от противоречия не е проблем те да живеят добре и сега както по времето Тито.

   Сега за една бракувана чингиджийка от с. Пресиян, близо е до Пирот. Тя е пенсионирана медицинска сестра, но видимо богата ако се съди по обзаведената й селска къща, явно е доработвала на времето към УДБА.  Излъчването й на комунистка и на ченге бе толкова силно, че за момент не се усъмних каква е, но не мислех, че ще ми изпрати полицаи. Заусуква тя коло „базата” ми, питайки ме разни стандартни чингиджийски неща. Веднагаа ми стана ясна, но понеже щях да остана на това място още три дни не я изпързалях. Отказвах упорито да влеза в разгодвор  с нея, защото ми наподобяваше на цирей с гной, но тя влезе сама, говорейки ми колко нагли са българите и как държат сръбски територии. Сърбия, каза тя започва от Драгоман, защо не ни връщат тези територии българите? Аз й казах, че тя самата е българка, защото говори български език, обясних й как е минавала граниицата до 1919 г. Познанията й на тази тема стигаха до там, че тя не знаеше къде е с. Станичане, възлово място на старата граница. Оставих я да се изприказва, но се размислих. Другите хора като ме срещнат искат да остана при тях, предлагат ми кафе, ракия, мляко – каквото имат, тази идва с отрицателна еннергия към мен, защото съм българин. Тази история обач имаше продължение.

    Обадила се ченгесарката в полицията и ми иизпратила полицаи, набеждавайки ме, че търся злато. Дошли момчетата при колата ми, казаха ми други българи от Пресиян. Но и полицаите също имат работно време, а аз се прибирам по тъмно. Още веднжа ги повиикала, пак ме няма, аз обаче тръгнах на следващия ден много рано.

   След няколко дни на връщане към България на превала на Видлич между Пирот и Ръсовци ме спират две полицайчета. Ще ме проверяват основно. Имаха списък с номера на коли, моят беше за проверка.  Излязоох аз от колата, търсиха момчетата, аз пък не си взех портфейла от задната седалка и се притесних - ако вземат да ми гепнат личната карта или талона за колата. Момчетата бяха добре настроени към мен и ги заговорих. Питам ги, какво Ви каза сестрата от Пресиян, те мълчат. Разбрах обаче, че е имало още едно обаждане от един горски с който си говорихме. Попитах ги от кои села са, познаавах селата им и планината над тях. И им дадох акъл – такива като мен от България да не спират, а тези, които крадат чугунените решетки от мостовете им. На тях да претърсват колите, в моята няма нищо. Само един червенокафяв камък, подобен на хляб и толкова голям ги учуди и го нвзеха за подозрителен предмет. Да вози някой камък от р. Дойкинска до България не бяха виждали.

   Аз не съм против това полицията да има агенти. С тяхна помощ могат да се предотвратят големи престъпления, да се разбие организирана престъпна група. Аз сигурно изглеждам на агентите подоззрителен – хе не съм местен, хем нямам роднини там, а познавам региона в цялост по-добре от живущите в него. Срещал съм гранични полиайчета от двете страни на границата, обикновено ме будех през нощта, поради което скривах колата до някоя нива с висока растителност, напр. царевица. След кратък разговор ме оставят, дори не ми искат документите. Да срещна обаче горе по билото на планината гранични полицае е толкова вериятно, колкото да улуча шестица от тотото.

    Сега за още една ченгесарка, вероятно с доста висок ранг през титовото време в УДБА:

   Дойкинци е моя изходна база от доста години за Западния Балкан. Реката извира от масива Копрен, като пуска едно могъщо разклонение,  наречено Понора. Приказно красиво и интересно място е този огромен по площ и висок колкото централното било на Балкана рид. От едната му страна има врело /минералеен извор/ с дебит колкото на  Клептуза, от другата тече река Дойкинска, извираща от седловина между Трите Чуки и Вражата глава. Този район е на-красивия в Западния Балкан - твърдя това като човек, който отлично познава региона.

   След като ходих няколко лета по за седмица там, хората ме упознаха. Аз купувам винаги много повече хляб отколкото ми трябва и на връщане го давам на козари, овчари. Селото е малко, хората гледат на мен с добри очи и все се намират няколко селянина, които ме кандърсикват да им продам колата си, предлагат и една и съща цена, 2000 евро. Вечер, за да осъществя някакъв контакт с тях изпивах в магазина една бира с една вафла и си приказваме. Не си меря приказките, когато изразявам лично мнение, някой явно е пуснал докладна за мен. И ми изпратиха една баба, бракуваана служителка от УДБА без всякакво съмнение. Подхвана ме тя, колко лоши сме ние българите, как заради нас американците ги нападнали през нашата територия разрушили ги, взели им Косово, направили в Косоово венна база и склад на дрога, за да съсиипват сръбчетата. Заради нас отнели въглищата за ТЕЦ-овете на сърбите, които останали в Требча. И продължи, без да казвам нито дума аз – колко лоши били американците, европейците, колко добри били руснааците и арабите, как за в бъдеще щяли да имат икономически връзки само с тях. И щяли да възродят отново Югославия, защото всички народи в нея си живеели добре.

   Още една подробност от приказките на бракуваната удбарка. Американците ни разрушили заводите за да внасят техни стоки, продавали ни скъп ток. Как една баба от някакво си село, където хората живеят по начин както преди 100 години ще знае за това, че американците ни продават скъп ток. Разработвана е бабата, но е добре разработвана, защото мисълта й бе логична, нямаше склероза, имаше тема, която защитаваше пред мен, макар аз да споменавах на ум нейна майка. Не пропусна да каже обаче, че ние българите сме лоши хора, че пречим на сърбите и че поради тези си качества сме се продали на американците. Тази баба бе единственото същество в магазина от женски пол, мъжете мълчаха, аз също, изслушвах монолога й против България, макар срещу мен да не каза нищо персонално, напр. че и аз съм шибан българин. Аз само я попитах знае ли къде над селото са Трите кладенци, къде е Понора, Копрен, Трите чуки. Не бе и чувала за тезии места. Явно е нацръкана тук сас задача да слухти какво става в селото, в което сърбизацията е по-силна отколкото в другите български села.

   Сега ще опища срещите си с бивши ченгета от нашата страна на границата.

   Районът на Врабча е възлюбен от мен, защото има неописуема красота и носи някаква романтика от миналото. Границата разделя махалите на Врабча и така постеренно слага кръст на това населено място. В нашата Врабча в момента има 8 жители ако някой не е почиинал от лятото до сега, защото са все стари хора. От другата страна махалите са повече, но в тях вече не живее никой. Махалите са разположени горе по поляните на Гребен планина, която при нас се нарича Завалска. Там свършва село Врабча и започва друг шедьовър, село Драговита, под което е  Погаановският манастир. Невъзможността да се изкача на Драговицкия камък от Врабча поради поради тръни, промени плановете ми и се насочих към махалите на Врабча в Западните покрайнини, като желаниеето ми бе да посетя махала Пропаднала. Това е най-живописната махала на Врабча, разположена в подножието на връх, наподобяващ кучешки зъб. Не стана както го намислих, защото подир мен мен тръгна един, а за такъв имам обица на ухото, ще пиша след малко защо.

    Тръгвам аз към последната махала на Врабча, която е на самата граница. Он – по мен! Пита ме къде отивам. Казвам му, към махала Пропаднала. Той ми казва, че тя е в Сърбия. Хората тук казват за роднините си оттаткък, че са в Западните покрайнини, тоя говори за Сърбия. Разбрах, че тоя идиот ще ми провали деня. Взе да ми говоори колко добре били хората тук по времето на комунизма, как Славчо Трънкки се грижел за тях. Преместил бил клеона до самата граница и така освободил пасищата на селото. И други добрини строил, но не казва нищо куката за откъсването на тези територои от България, за клеона на Брежнев. Явно цял живот е бил тук слушалка, защото познаваше райова. Но да премина границата след като той ме вижда счетох за неразумно. Със сигурност той има телефоните на такива като него оттатък и после ще трябва да изписвам кофата с мастилото или да платя накаква глоба. А може да стане и по-страшно. Описвал съм подобен случай, когато ми се прикрепи хвост над с. Салаш, от войника в заставата разбрах, че това е убиец. Войникът го върна обратно в Белоградчик. Тази среща с ченге можеше да е фатална за мен.

     Не пресякох границата с този прикрепен хвост към мен, върна се, тоя пак не ме оставя. Подхвана нове тема, срещу американците. Това, което бабата-ченге от Западните покрайнинии ми говори срещу американците, същото сега ми го говореше дядото-ченге в нашата страна на село Врабча. Американците съсипали завода за вериги в Трън, всичко разрушили, нападнали братята сърби по време на Милошевич, европейците – и те идиоти. А ние - тръгнахме подир соросоидите и геьовете от СДС, според дядото. Интересно – когато ме срещат млади хора ме обвиняват, че съм комунист защото съм възрастен, нямало как да не съм. Възрастните пък ако не ги подкрепя в монолозите им най-вече срещу американците ми вменяват соросоидалност, в геювост и други простотии…

     Не е съвършен светът.

     На такива ченгета съм попадал много и обяснението е просто. По границата, която трябваше да пази отвътре навън почти всички бяха разработени за такива, а за доста това бе техен поминък или поне им носеше допълнителени доходи.. Но нещата така се извъртяха, че вече никой не се интересува от информацията им, нещо повече – тя може да колпрометира новите престъпници по границата, каналджиите и контрабандистите, а те са свързани с полицията. Ето пример с баба-ченге, чиято къща е на кьоше.

    Без всякакво съмнение и тя „слушалка”, бракувана по длъжност и по възраст живее в с. Долна Мелна точно където от главния път има разклонения за селата Шипковица и Къшле, и двете близо до границата. Тези села са в землището на планината Кървав камик, един рай тук, на земята.Като се изкачи човек горе на билото на планината има път, по който може да премине от едното село до другото. Друг път от Къшле води до Горна Мелна, тук всичко е приказно красиво. Който и да се отклони от пътя към тези две села бабата, която кеси по цял ден пред или зад пенджурчето си го засича. Вече никой сиигурно не се интереесува от информацията й, но тя си тя пита – какъв си, къде отиваш, познаваш ли тук района и още серия въпроси. Стана така, че като тръгвах бабата я нямаше и оставих батериите на фотоапарата при дядото да се заредят. Връщайки се когато отидох за бетериите бабата спука от въпроси. Първият бе колко ток от нейния са изрозходвали батериите ми, после ми заговори колко зле били днес сърбите заради нас. Дали не знае, че зад Кървав Камик е малкото Знеполе, където живеят българи. И държи батериите, не ми ги дава, докато не получи отговор. Взех си аз батериите, отпътувах за връх Кървав камик. Очаквах бабата да ми прати граниични полиаи, но нямаше. Бабата каза, ти няма да можеш да намериш върха, за друго си пойдел. Щом така си мисли, така да бъде. Слизайки от Кървав камик отидох при бабата и я помолих да разтовари при нея мой приятел камион с кокаин, като после „мулета” ще пренесат товара с раници в селатав Кострошевци и Пайа, от където ще го поемат сръбски дилъри. Зазах, 10% са за теб. Бабата повехна, не дочаках реакцията й и отпътувах за Средорек, но без да кажа накъде. Очаквах около Метохия да ме претарашат за кокаин, но не стана. Вероятно бабата като е докладвала, че ще й докарат камион кокаин от полицията са споменали нейна майка.

   И един последен случай, от с. Драговица. Един старец в огромна къща, направена обече без душа, останал сам, но още активен физически, си спомня за младите години. Как си живеехме казва той, някога по трънско, а сега америкнаците как ни ебаа майките. Заводите ни унищожиа, ората прогониа, съсипаа ни. Драговица, каза той е по-красива от Швейцария, тук дори имаме и нефт, каза той, който е гъст като мащинно масло. Имахме казва път за Вабча, той се срути, никой не го прави. Явно човекът е очаквал по-добри старини, да си живее с кеф в голямата къща, която бе построил. А бе останал съвсем сам…

   Попитах го как се казва църквата в селото, която е голяма и запусната. Не знаел. Поповете грабели народа, той ги мразел и никога не бил влизал в църквата. Той не знае как се казва цълквата в селото, аз мислех да го питам има ли каменен кръст в двора й. За такива бездуховници като него е предназначен вируса на Маркс, а също и за продажнаците, активирани някъде по веригата на голямата лъжа. Много мъчно ми стана за този човек, малко по-голям от мен. Ще му остави ли живота време да разбере колко е нещастен или преди това ще си погине в големия палат, строен вероятно десетки години от самия него, както той каза. Аз също съм строил и знам колко тежка е тази работа, че човек строи, когато вижда пред себе си път, продължение на живота, когато иска да остави нещо.

  Завършвам това не оособеено приятно писание с втора тема – аз вече казах, по-голям нарушител на границите от мен няма! Това е съвсем закономерно ако се проследят туристическите ми маршрути. Те са обусловени от това, че гранииците ни със Сърбия, Македония, Гърция и Турция преминават по вододелни била на планини – Балкана, Руй, Кървав камик, Милеевската планина, част от Бясна Кобила, Руй, Осоговска пранина, Влахина планина, Малешевска планина, Огражден, Беласица, Алиботуш, Родопите. По Странджа не съм вървял. До 2000-та година бе опасно да се върви по сръбската граница, днес по нея няма никой, тя е най-красиваата. Македонците ни мразят и ако турист премине гпраницата може да има неприятности. Гърците въобще не се интересуват има ли някой горе. Малко съжалявам, че не затворих маршрута Тимок – Черно море през Резово, но пък три пъти го затворих през нос Емине. Човек трябва да е скромен, един живот за какво по-напред?

   А аз? Аз съм пример за човек, който никога през живота си не мирна. И имам още много планове. И хиляди снимки за публикуване, а в главата – съхранени стотици марщрути по планините на България.

   Ще ми остави ли живота време да сторя това? Защото не е само то…     

    Два полковника - една цел!