ОТ Ж. П. СПИРКА ТОМПСЪН ПРЕЗ С. РЕДИНА ДО С. БАТУЛИЯ

    Този маршрут е много красив и не е много дълъг, изминава се за 5-6 часа. Тръгва се от мястото на вливането на р. Градечница в Искъра и се достига до изворната й област. Река Градечница е най-чистата река, която се спуска към Пролома за дапсе присъедини към Искъра. Причината за нейната чистота е коритото й, което почти навсякъде е скалисто с много малки водопадчета. Не знам друга река в България с толкова много водопади/км, на места каскадни. Има и много вирове, в които може да се плува.

   Маршрутът започва от Големия мост, който пресича р. Градечница малко след с. Томпсън. Тази пътека вече не съществува, но през лятото, когато водата е малко може да се ползва. Точно преди да премине под моста водата на реката скача в красив водопад. След около км. срещу течението й се излиза на път, който пресича реката, ще го опиша.

    През студеното време на годината, когато няма сняг, се тръгва от ж. п. спирката, преминава се по въжения вост над Искъра и се достига до шосето за Мездра. Веднага в дясно има отклонение, което започва да се изкачва към престижната /някога/ вилна зона Бабула. Преминава се Бабула 1, а когато свърши Бабула 2 се достига превал и се завива в ляво към шосето за долината на р. Градечница. До тук природата е прекрасна, но изоставените красиви големи къщи /б. м. вили/, започнали да се рушат, навяват тъга. След постановлението за раздаване на пустеещи земи тук се строеше като за олимпийско село. В някои от къщите живеят постоянно възрастни хора, повечето са изоставени.

    Започва спускане към реката, която вие дълбоко-дълбоко под трасето на пътя. Пресича се реката, мястото е много мрачно. Впечатление прави чистата й и прозрачна вода.

    Малко по-нагоре има уширение на долината, такива има само две в долната й част. Там е имало две ахали към с. Томпсън /старо име Прокопаник/. До преди десетинаа години там живееха две семейства възрастни хора, които глледаха животни. Днес къщите са изоставеени, предполагам защо.

Долината отново се стесняв Пътят минава малко над реката, което разрешава човек да се порадва на красотата й – тя търчи в скално корито, подскача от едно вирче в друго, това е и причината водата й да е така чиста. Дивотията, както наричаме непроменеената от хората природа тук е пълна. Достига се до разклон в ляво, където преминава коригираното трасе на пътя от с. Томпсън до с. Редина. Старата пътека за товарни животни и стоката бе долу вде покрай реката. Днес тя е проходима само до събиррането на Двете ряки, дясната, по-малката от които идва от рид, който се спуска чак при с. Реброво. По нататък по долината на реката само живитни с висока проходимост – свИните – могат да продължат.

    Пътят сега завива над тази джунгла и се изкачва на просторна поляна, в долната част на която се събират притоците на р. Градечница. Някои от тях скачат от селото към тази поляна, като идват чак от вр. Плато. Една река идва от долината, където е вр. Рединска Китка, тя е най-голямата.

   Долината в ляво бе покрита с огромни дъбови дървета столетници. Те бяха нарядко с поляни между тях. През пролетта под дърветата имаше кокичета. Преди зимата хората си водеха там стадата с овце, за да се нахранят с дъбовия желъд. В гоората имаше и диви свини. Престъпници – кметът на Своге Емил Иванов и организианата престъпност по дърводобива изсякоха тази гора. Сега там са останалри само едни големи по диаметър дънери и разхвърляни клони. Едно дърво не е останало, бих направил оброк под него. Все едно бойно поле с убити хора виждам.

   Изкачването към с. Редина има много опции. Трябва да се уцели по ливадите къща, от която със сигурност нагоре има  път към селото или друга махала. Красотата е велика, но с прастарата, никога не сечена до сега дъбова гора с огромните дървета бе още по-вълнуващо. Хората са живяли тук стотици години, но не са посегнали на тези дървета, простащината ги порази.  Открадната е красотата и на следващите поколения...

   От долината има три опции за изкаачване към с. Редина, което е много дълго село. То започва едва ли не от с. Лесков дол и свършва под с. Кръстец в местността Кантона. Първата опция е наляво по долината на най важния приток на реката, но към някакав щъща. Вторият вариант е право нагоре, пак първо към къща, от където се стига до Редина-център. Третият вариант е нагоре и надясно, като се достига до ограмната билна поляна с Оброка. Изгледът от тази билна поляна към терасата-дъга на с. Редина е величствен.

    Мястто е кръстопътно. Може да се слезе към с. Томпсън по  път, а към с. Реброво по още два маршрута. Трети маршрут се спуска към долината на р. Кръстешка и отвежда в с. Батулия по възстановения наскоро път. Четвърти марршрут също води към с. Батулия, но преминава по-ниско през други дивни красоти.

   Туристите, които за първи път изминават този марщрут трябва да тръгват от ж. п. спирка Томмпсън, а не да се спунаат от с. Редина към Томпсън, защото ако се объркат долу и не могат да „пробият” до Томпъсн ще трябва да изкачат планината ощеведнаж за да не останат в гората. Такова объркване радомирци наричат куркапан. Хващат те в капана, но не целият, което май е същото...

   Пътеката от с. Редина към с. Томпъсн е разширена след построяване на ж. п. линията, защото северната махаала на с. Томпсън е била ползвана като ж. п. спирка за рединци. Там са живяли до 1956 г. мого хора. За да стигнат  до тази спирка, на коне, те са пътували почти 2 часа. Добавям още една такава ж. п. спирка за с. Заноге, спирка Балкан, от която до селото нагоре-нагоре се е вървяло 2,5-3 часа на гърба на кон. Днес  тази пътека може да се уцели само от човек, добре запомзнат с региона.

   Приятна разходка по тези дивни места, обитавани от предците ни. Животът им е бил труден, но са били своббодни хора и са живяли сред красота. По времето на турското иго тук турци не е имало с едно само изключение, в махалата Турска могила над с. Луково.