EДИН ВЕЛИК МАРШРУТ ИЗ БАЛКАНА
След възстановяването на пътя от с. Батулия за Кръстешките махали по долината на р. Кръстешка отново съм по тези места. Това е най-важният път към центъра на региона. Сравнявам го с пътя от Асеновград за Смолян. Ако там пътят напр. до Бачково е затворен, това означава достъп до Смолян само изотзад, по дълги и тесни пътища през Кърджали, Рудозем, Широка лъка, има още.
Изминах преход по Батулийския балкан от с. Лесков дол до с. Батулия, преминаващ през селата Редина, Кръстец, Мали Кръстец, махала Свогето и Буковец и се спуснах в с. Батулия. Красотата не може да се опише, трябва да се види, но този тип красота се разкрива само пред най-съвършените туристи.
Село Лесков дол е сред прекрасна местност, някога отправна точка за високите махали от южната страна на Балкана. Най-високата и голяма махала от тях бе Лескова махала, на 1400 м. н. в. Това е най-висаката махала по цяла Стара планина. В селото постепенно се заселват млади хора с възможности, но притежаващи жилище и в София. От площада на селото до Лъвов мост разстоянието е 35 км, но то не може да се пропътува за по-малко от час. Построиха се нови луксозни къщи в селото, пътят от МВЕЦ-а до селото се подържа добре. Да се ориентират тези хора да остават тук дълго приччината е прекрасната местност с изглед предимно на запад и здавословния климат. Селото впвиналото е било изходна точка към много махали високо в планината, които сега няма да цитирам. Рид с посока изток и после юг дели тази прекрасна долина от долината на р. Градечница.
Някога пътуване покрай река Искър не е било възможно, поради което тук е преминавал древен важен път, свързващ Врачанско и Ботевградско със Софийското поле. Сега разходката ми е по част от този път от с. Лесковдол до с. Батулия.
От с. Лесков дол пътят, разширяван по времето на трудовашките войски след Осволожведието и после при соца, четвъртокласен, се изкачва към най-ниската точка на рида, зад който започва водосборната зона на р. Градечница. В дясно ридът се издига и завършва с върха Рединска китка, където има оброк. Преди години до оброка бе построен и параклис. Върхът Рединска китка е сравнително висок и от него се разкриват чудни гледки към Понора и Издремец.
Пътят е построен почти по хоризонтала и пресича многобройните долчинки с непресъхващи поточета и малки реки в тях. На широка заравненост бе построен красив малък параклис „Света Магдалина”. Интересното за него е, че той стои отключен и не е ограбен, подобно на един друг параклис тук, също нов, до пътя от Своге към с. Редина.
Започва една продълговата тераса над долината на р. Градечница, не много широка, с посока югозапад, идеално място за къщите и кошарите на някогашните животновъди тук. Макар и високо, тук могат да се отглеждат различни земеделски куртури и овощни дървета, които при наличието на планини от тор са давали обилни плодове. Спомням си един сеянин от с. Ябланица, още по –високо от това, който се хвалеше с отглеждането на тикви за стоката, които засаждали направо върху торта. С тях дохранвалри и прасетата, а той си спомняше за една тиква, която двама души едвам повдигнали и качили на ръчна колички, толкова голяма била.
Тук къщите и оборите са направени близо до стръмната част на терасата, която е надвесена над долината на реката. Пред тях минава пътят, но къщите продължават по прекрасните поляни, спускащи се от планината. Това село бе доста многолюдно някога. Първите ми посещения тук са от около 1965 г. В почти всяка къща имаше хора, после старците починаха, останаха само баби вдовици. Те се събираха периодично, за да се преброят, казваха те, нЕкоя да не е умрЕла. Попадал съм на техни събирания, черпили са ме със сланина от фризер, ракия, баница и бомбон Лукче. Имам много спомени от тук, всеки от тях е свързан с някаква трагедия на хората. Един пример ще дам:
Наближавам самотна, добре подържана къща, виждам в двора човек на средна възраст. Поздравих го, той тръгна към вратата и падна. Излезе една средно млада жена и му се развика: Кьорчо, де си тръгнАл! Заприказвахме се, човекът стана и дойде до вратата. Очните му ябълки бяха сиви с кафяви брадавици, ужасно! Още млад започнал да ослепява, гледа го същеря му, останала сама /неомъжена/ заради него. Образът му на виновен човек, че е паднал, още е пред очите ми. Трагичен спомен имам и с една баба, която с поможта на съселяни гледаше крава и бяха откраднали кравата й. Тя плачеше, проклинаше крадците, откраднат бе поминъкът й.
Днес е различно - в само една къща се виждаше, че още живее баба. Такава една баба живее сама в най-високата махала на с. Бов под вр. Яворец. Синът й носи всяка недела храна, но сподели с мен, че все повече се страхува, защото не знае дали ще я намери жива...
Колко хора съм срещал по планината, какви неща са ми разказвали, и всичките пропити с тъга. Особенов Западните покрайнини. Там едни старец в много дълбока старост разказваше как баща му с волската каруца пътувал през Светиниколския превал до Чупрене на бартер. И плачеше.
Долината на р. Градечница е полукръг, на южната и на западната стана на който има доста къщи, някои обитаеми. Където има 1-2 или повече къщи има долчинка с поточе, а от двете й страни – големи ливади.
В ляво от селото се издига високият към 1300 м. вр. Плато, който е много разлат – ограмно пасище тп.ип чал. Десетки малки рекичи и много повече поточета се стичат от него и скачат в долината на р. Градечнца. Пътят също прави полукръг, над който е землището на с. Кръстец. То е разположено само в една долина, и там е приказна красота. В него постоянно пребивава само един човек, но през лятото идват възрастни хора в къщите на родителите си, отдавна поминали. А сега на ред са децата им. Колело на живота. Помня една баба вдовица, баба Петра с изклуючително оригинална малак къща срещу селската чешма. Тази къща стои. Да може да я купи някой и да я ремонтира! Има и нови къщи, строени за вили.
Пътят от с. Редина излиза на местността Кантона, наречена така заради един мачтов трафопост. Къщите около този трафопост вече са изоставени. Мястото е на превал на билото, което разделя реките Градечница и Кръстешка. Надморската височина тук е 1000 м. но мястото е малко и поради това къщите са разпръснати по махали тук и там с изглед на юг.
Пътят слиза долу до Пункта, където някога хората са предавали млякото от стадата си. Кръстешката река ползва за коритото си и част от пътя. Мястото е много мрачно. Тук имаше умряло диво прасе, доста голямо, с муцуна на двадесетина см. от водата. Животните винаги умират до вода, орлите в чащите на водопадите. Главата му бе по-ниско от тялото, докато е лежала безсилно се беше и поакало. Разгледах глигите му – сочат точно на страни, а не нагоре или надолу , което означава, че е тригодищто, в силата си. Натиснах го с една пръчка и установих, че се е вкочанило, умряло е преди дни. През ума ми мина обаче една мисъл, защо наричат г/н Пеевски Думуза. Ако той легне до това прасе, трудно ще различа кой е Думуза и кое е прасето, умряло от някаква болест..
След пресичането на реката следва изкачване към с. Мали Кръстец – планинска красота, която рядко може да се види. Над няколкото изоставени вече къщи има огромна поляна, следва горист пояс и по билото отново огромни пасища. Място, сътворено от Бог за животновъдно село. Когато застана на тревистия рид, разделящ реките Кръстешка и Свиновска не мога да си тръгна, да се разделя с тяази красота.
Мясото е кръстопътно – път води към махала Свогето, втори пердаши към билото на планината и трети върти по хоризонтала за да се отправи след около 5 км. пак към билото на седловината между върховете Плато и Високата Чука, надолу се слиза към Батулия.
Пътят ми е към махала Свогето, принадежаща към с. Буковец. Махалата е дълга към 2 км, греда точно на юг. Пътят преминава в долната й част, където има само две поляни с по едно дворно място. Балканът тук е покрит с никога не сечени буки, които поради борбата с природните условия са се оформяли по различен начин. Много от тях са чупени от бурите и снеговете и са прорастнали отново под мястото на счупването, пидобивайки много странни форми. Има малки групи букови дървета, чиито клони започват ниско за да подемат ветровете, да ги насочват нагоре и да не се пречупят. Други пък наподобяват храст, но размерите не са като на храст, а на големи дървета. Виждал съм и клеков тип буки, тези около Видимското пръсало.
Дивотията в тази махала е пълна, а причмината е, че гората е запазена. Без гората, която пази къщите от бурите на тази височина, нямаше да го има и селото тук. Хората са осъзнавали това и не са секли дърветата около къщите им.
Има ли букова гора, има и много вода . Поне десетина рекички се спускат и пресичат пътя, а ручеите са много повече. Къщите тук са разположени в буковата гора, като буките са били ползвани да пазят завет на къщите. Къщи има по ската на много стръмни места, потти под билните пасища, които тук са на височина към 1300 м. Някога е имало пътища за волските каруци, които са достигали до тези къщи, днес те само тук и там проходими. Как са живяли хората тук при тези тежки природни условия не мога да си представя.
Селянин от това село е направил чешма до пътя при идване от с. Буковец. Поставил е и мраморна плоча с името си. Почупили са я пиянищата. Той /вероятно/ е събрал парчетата, залепил ги е и я е поставил отново, вече обезобразена. Направл е и поилка, а след чешмата място за задържане на водата, да има и за дивите животни.
Кретени. На мен не ми ли почупиха оброка над Лескова махала. Ама пък наппавих друг !
Този маршрут, по който изминавав е почти 40 км. като се преодолява над 1000 м. денивелация. На най-мрачното място, обилен извор под някоко буки, спрях да поггедам тази красота, която този път ми се стори страшна. Това е изворът с най-голям дебит на р. Свиновска. И се размислих:
Аз все работя, но си правя сметката по силите ми, които съм имал някога. Сега се направя план, работя,у но силите ми свършват и остава една част от работата. Днешният ми преход е почти 40 км, ако силите ми ме напуснат по-рано, това ще е краят ми. Никакви хора, никаква възмогност за пренощуване, аз с летните си дрехи. Сутринта, когато тръгнах имаще скреж и водата по пътя бе замръзнала. Човек не воже да издържи обездвижен на такъв студ и няколко часа. Нито бях изморен, нито имах някакви оплаквания, но тази мисъл /ПРЕДУПРЕДИТЕЛНО/ мина през главата ми. Защото ми оставаха още 15 – 20 км. Пред такава опастност се оказах преди 3 години в долината на Софандере, където замръквах, но ме взе в автомобила си снабдяващ с бензин живущите по паланките родопски.
Достигнах рида, разделящ реките Оградишка и Свиновска, който е опция за прибирането. Ако се върви по него има приказна обгледност. Но денят преваляше, аз се нуждаех от сигурен път ако стане тъмно и слязох на шосето в началото на с. Буковец. Слизайки по рида се преминава през превал, през който е преминавал древен път от с. Буковец до с. Батулия. На превала имаше крава, изядена от вълци, след това каквото останало - разни жили, изкълвано до кост от птиците. В момента работеше третата бригада, мравките. Те дояждаха останалото между прешлените, разните стави. Направи ми впечатление, че краката на кравата бяха откъснати от нея и ставите изгризани от към хрущяли. И копитата ги нямаше.
От този превал се достига по рида до заслон от дърво, мого красив, направен от един човек с негови средства и труд. Вътре има нещо за хранене, печка, завивките вече са изчезнати.
При вероятността да се стъмни се спуснах на пътя от Буковец за Батулия и ж. п. гара Реброво. Още 15 км. до влака остават, но по сигурен път.
Преходът е много труден и много красив. Завършвам с каквото започнах – пред малцина той разкрива красотата си. Не е лесно да се изминат към 40 км, да се преодолее денивалеция над 1000 м., да си в пълнатна си си концентрация за да не случи изгубване в тази дивотия, където вече няма хора, а само пранинска красота и диви змерове. Докосване има и до миналото на предците ни, слезли в равнината както приматите от дърветата. Каква смелост са имали тези хора, сами да си организират и планират живота с ви тези сурови условия, в които са оцелявали само най-силните, разумни и трудолюбиви от гях. Битът им е бил ужасяващо тежък, но от тях самите е зависело същестуваането им. Това означава, че са били свободни хора. А ние – за нас важи казаното от Аристотел – машините ще заробят хората...
Една истина, казанна в ІV векх преди Христа. Макар тогава кьорава машина още да е нямало, а само примитивни средства за обработване на земята и за водене на война.
Ще приложа линк на едно музикално произведение, доста сложно, което не е по силите на всеки да го разбери. Но пък който може го разбере, ще усети е красотата на този нестандартен преход. Доста тежък, но си зяслужава. Един от най-красивите по Батулийския балкан.
Посетете го!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Пожелавам Ви и Вие да "проходите" по Балкана. Аз три пъти съм изминавал прехода Ком-Емине, един път Ком-Тимок и още два пъти Ком-Връшка чука.
