Бай, красота баташка! Измислих една уйдурма и ако стане, следващият път ще бъдем тук четирима. А първият водопад ще го пропуснем. Иначе втори и трети няма да има.



                                          Третият водопад







                                              ?



Връщам се, няма много време за оглеждане, светлото време отлетява. А има толкова загадъчни места!



Тези скали са на другия бряг на Фотинската река. 



Реката е отвесно на сто-двеста метра под тези скали.















За да снимам тези скали минах покрай една малка пещера, от задната страна на която те бяха видими.



Изненада! На посещение на водопадите бе Непорочница Татяна Дончева. Снимах само стъпалата на краката й. Нагоре бе така могъща, че я необхвана фотоапаратът ми.



При пещерата съм, сигурно в миналото е била нещо свято. Към нея се върви по пътека, преминаваща по изгладени от стъпване по тях скали.



               И това е част от пещерата.



                               Прилича на нещо...











Римският път, който утре ще ползвам към Баташки снежник.







          Ето ги кръглите камъни, според мен така напавени от хора.



        Отново кръгли камъни. Сполед мен това е тракиъско гробище, може би единственото от този тип. Иначе такива знам доста, но камъниите са различни.







                                       Кръгли камъни...



Вивати изпитвам особено силно вълнение при срещата ми с римски мост. От преди 2000 години.



                     Кемерът на моста







Сводът винаги е идеален кръг, в протевин случай се получава натиск на страни.



Нали съм турист инок и няма кой да ме снима, направих си селфи. Да ме има и на този мост. Само че вместо на него, силуетът ми се оказа под него. Въпрос на шанс!