От първата ми среща с масива на Миджур изминаха 28 години, но мощта и красотата му останаха в мен като неизтляващ спомен. След като посещението му стана възможно от към Сърбия, там съм бил многократно и все съм откривал нови негови красоти в зависимост от годищното време - различно осветление на скалите, цветя, които цъвтят в определено време, ливади със синя тинтява, а скалите оприличавам на хора, животни, чудовища. Има и още един силен момент, валиден за мен - няма кътче от планината около Миджур, което да не съм посетил и упознал - аз гледам на планината както диригента на партитурата, изучавам я - и поради това горе от най-високата точка на масива на Западния Балкан, аз разпознавам всичко около мен, а също и планините та юг и на север от Миджур. От Миджур се виждат дори Витоша и Рила, а най-далечната различима точка по Балкана е Амбарица. Ако времето е студено и въздухът прозрачен, може би се вижда и вр. Ботев.
   Описвал съм кък се достига до база Бабин зуб, от където се изкачва върха, а също и други красиви маршрути, описвал съм и селата под него, от които мадивът може да се изкачи, не неппеменно върхът. Сега ще поместя само красоти от масива Миджур, този път се съобразих с посоката на слънцето и наппавих добри снимки.
   Аз възприемам по различен начин планините и ще наппавя едно сравнение с музиката. Миджур е нещо огромно, ако мога да кажа много огромно и велико, каквите са напр. симфониите на Бетховен Трета и Седма, усещането е едно. Ако съм обаче на малката планина Плана, чиято красота е съвсем различна, усущането е съвсем различно. Нея аз я възприемем като камерно произведение, но много силно, напр. като Моцарт-ов квартет.
     Приятна виртуална разходка с мен!




                       Следват няколко снимки на Бабините зуби.















Коридорите на самолетите, излитащи от Летище София минават над тази част на Балкана.



























Това е част от рида, отделящ се от вр. Миджур на юг, по който е минавала границата ни със Сърбия, определена от Берлинския договор. Според мирните договори след ПСВ ние като участници не на страната на добрите, англичаните, ограбващи половината свят, сме наказани с преместването на границата успоредно на тази от вр. Сребрен.
Нарочно пиша това, защото промити мозъци търсят другаде причината за започване на втората европейска война, превърната от англичаните в световна. Идиотите ни отнеха тези красиви региони ведно с целокупното българско население.



                                    Козият връх, начало на Резервата Чупрене.



                                    Връх Острата чука, най-близо е до х. Горски рай.























                                      Една от панорамните тераси















                 Избрах си място за селфи...







    Постингът остана недовършен, блогът запецна. Нямат ли програмисти админите, та се стига често до такава развръзка - вместо човек да прави нещо, да се радва, да му върви работата, той споменава разни майки, различни телесни отверстия. Толкова програмисти има, които търсят работа, между тях е и останалият без работа Кристиян нейков. Него го вземете...