Картините от тази дивна разходка продължават....
    Ако ги разтледа някой, който не е бил тук, за него всичките тези красоти ще са мъртви понятия. Ако ги разгледа някой, който е бил тук, но се е недозапознал с тях, у него ще се породи копнеж, отново да бъде тук.
   Ако такива има, към тях отправям картините от тази моя разходка.



























Дядото е слязъл от с. Чобанка 3 да се изкъпе в реката.
Но като водата да му се струва студена и се колебае.



                                                      Птица?







                             Предна маст от тялото на голяма котка?



                                                       Мечок?







       Вкаменлост, която показва, че това са утаени скали, тук е било дъно на море.



























                        Какви ли са били фигурите преди 10000 години?























Тук оставих римския път и се покачих по рида до друго едно светилище. Тази долина, подобно на долината при с. Ночево, съм нарекъл Долината на царете. Светилищата тук са много на гъсто, не не само тук. Освен ползвал и упознал много римски пътища при пътуванията ми по Западния Балкан, при пътуванията ми тук пък упознах много тракийски светилища, които разделям на четири групи.











Преминавам в друга долина, тази на Каменната гора. Тук има пънове на дървета, които така изглуждат, но са камъни. В ствола се виждат годишните кръгове, вижда се, че дървото е рязано препендикулярно на стеблото му, но какво точно е станало, за да се оформят тези пънове и после да се вкаменят, това остава тайна.
  Същите вкаменени пънове видях на оградата на един американец в Лос Анжелес. И там имало някъде такава каменна гора, но не се знае къде, помляли са я за кариера, от която да вадят интересни камъни. Това са постъпки на предппримати, според моята преценка за хора, които могат да направят такова безотговорно деяние...















                               Дебелоопашата горила?



                                       Утаени скали без всякакво съмнение в мен.











                                                  Късочвока груба птица
                 






      Бистроструйна река, чиста природа - чудесно място за едно химическо заводче....







Долината по която се движа е на къса рекичка, която се влива в по-голямата река Буюкдере и малко по-надолу в Арда в чашата на яз. Студен кладенец при с. Зорница. От другата страна е с. Гняздово.



Природата ваяла, ваяла, пълна с красоти е България, но народът иска да отиде на море, да лежи като морски слон на плажа и да яде. Всеки ден едно и също. Без да включвам себе си сред хората, за които изказвам мнение считам, че разликата между тези, които ходят сред природата и черпят ог красотата й сила и вдъхновение са доста пазлични от тези, които  не правят това.















В дясно по този рид е с. Татул, той също с редица светилища, между които това на Орфей.











                                                              Пясъчници







Това е мое селфи над реката. Водна зодия съм и обичам водата,
но още камъка и дървото.