В този постинг ще приложа снимки на връщане от с. Безгинлер. Това село е така напъхано в планината под най-високия й връх - Бездювен - че е останало недостъпно за джиповете на милицията по време пна изверването. Поради това хората са били извикани да слезат в с. Ненково да им сменят паспортите. Хората в селото обаче решават да го напуснат и да се преселят в Турция. В България остават само две семейства, които си купуват парцели в с. Стоево. Двама от синовете им обаче решават да преустановят с работата си по пловдивските заводи и да се върнат в селото, за да гледат животни. Единият е ерген на 30, другият е ерген на 40, търсят си булки. Гледат около 100 крави и по-дребни животни, понасят големи затуби от мечките, които убиват животните им.
     Над селоото минава важен римски път от с. Русалско с няколко разклонения към долината на реките Арда и Боровица. Пътят се е ползвал от кравите и е запазен в гората и където минава по морени напълно. Две разклонения от него се спускат в с. Ненково, а основният път минава под скалните игли с крепостта Патмос. Друго разклонение се спуска към с. Дойранци. Голямо римско присъствие е имало тук.
   Под с. Дойранци има тракиийско светилище от типа на Белинташ, но тук скалите са по-размити. То е едно от трите светилища тук на три отделни рида, всяко от тях- неповторимо. Ще поместя снимки и от трите.






         Връх Черната скала над с. Дойранци. Винаги е бил ползван за наблюдателен пункт към целия регион, включително и към долината на р. Боровица. От вълците разбира се, да гледат къде има нещо за отмъкване от стадото.



      Долината на с. Безгинлер, обезлюдено след възродителния процес. Отвсякъде заградено с планини, то е достъпно само от към с. Ненково.



                                  Типичен източнородопски пейзаж!





Вероятно 300 годишна къща, когато тук е било заселено с усядащите животновъди.



                                   Посрещачи, влизаме в имота на двамата братя.







       А тук е кипял живот. Само обстоятелството, че турци и българи сме живяли много дълго заедно и че те добре разбират кой бе виновен за изверването - това е станало по заповед от Москва, казва те -  не се стигна до радикализирането им, та да стават и у нас същите поразии, кавито правят радикалните мюсюлмани днес по Франция и другите страни. Не само, че местните турци не ни се сърдят, но и ни казват:
     - Вие не се кахърете за това, което стана, не сте виновни.



                                       Къщата на двамата братя



                     Напуснати къщи на изгонените от родните им места турци.

















Кучето много добре разбира добри хора ли има срещу него или хаирсузи.



      Големият брат. Ако се намери ханъма за него, готова да живее тук - взема я.



Изненада за големия брат, забравих името му. Случайно при него се е появило едно красиво момиче. Вълнението е голямо, ще го задържи по-дълго само ако направи по едно кааве с бир каавекашик шекер.




     


 Едната половина на тракийски хромел за мелеене на зърно. Ползва се за поилка на кокошките.



                                  Много специфична красота.







Вече сме под светилището с №3 в региона, снимки от които ще покажа в друг постинг.











Тук съм идвал няколко пъти, но тези дупки в скалите не съм ги дълбал аз. По-стари са.



















В планината животът е труден, всеки помага с каквото може. В случая момиче товари кон с бали слама. Ако зимата продължи дълго време и няма трева за кравите, тряба нещо да ядат.







Долината на р. Боровица, старо име Чамдере заради естествените борове над с. Безводно. Пролетно време или при силен дъжд цялото това моренно корито е покрито с вода. По двата бряга на реката има светилища. 



Тази река събира водата на някоолко реки, най-дългата от която е Хамбардере. Още две идват от селата Паничково и Три могили и още две от с. Безводно. Завали ли дъжд над този регион, рекаата става страхотевица. По долината на всяка река има римски пътиища, а по диланата на Хамбардере по два.



Горе на най-високото място на отсрещния рид има малко свежа тревица. Тук храната за всички животни е оскъдна, вкрючително и за черните щъркели, които се хранят с риба и гнездят в скални дупки.

Къде ходиш, къде бродиш, все чудеса снимаш! Български.

Ех, какви спомени, и как ми се ходи отново...
Дори си мисля, че някога бих живяла на такова закътано местенце, сред величието на Планината...
Кафето наитина беше прекрасно, аз не успявам да си направя същото вкъщи....
Поздрави, Коста!

Със сигурност ще отидеш отново, но по други места....