Днес ще слеза в долината на реката, която извира изпод с. Врело. Тя минава под с. Равен, като присъединява един доста голлям приток от селото и още доста от двете си страни, минава под с. Въз, където са Казаните, после под- с.Татул, като навсякъде от двете й страни има тракийски светилища. Преходът стаава все по-труден по тази долина, а съвсем скоро ще бъде невъзможен, ако не се просекат тръните от пътеките, ползвани от хората и животните им до 1989 г. От тогава до сега те запустяват и по тези места живеят свини, нещо алсолъгно недопустимо някога. 
  Тук витае духът на един свят, достигнал висотата на културата си преди 10000 години, оставил творения, пред които не може човек да остане равнодушен...
   Които обичат природата, античните останки - приятна разходка с мен.







                                          Смрадлика в есенна премяна











Монолитна скала, по която е издалан римски път широк 4 метра. Само в Източни Родопи съм виждал толкова широки пътищаа.



                      Не е съвършен светът - в шарпана няма какпака вино...



Времето на дългите сенки, време е за почивка.



Една истинска римска магистрала, четириметрова, където има джобове става 6 м.



                 Горният пръсет на кладенеца е монолитен.



                                 Вече слизам към долината на реката.



















                Ето я и долината на реката, която тече по голи скали.



Когато реката пресъхне през лятото, животните трябва да имат вода за пиене.















За съжаление денят не бе от най-добрите за снимки.















Поместиил съм снимки и от долините на по-малките реки, които се вливат в голямата река.











                        Този гледа към реката



Представя ли си някой когато реката придойде след дъжд или по време на снеготопене как тя изглежда?







Тоози скромен римски път минава малко над коритото на рекаата.






















  Разходката продължава.

Много ми харесаха снимките, и реката ме впечатли, толкова уютно скътана ...не съм виждала такива реки.
И селфитата си ги бива!

и текста приятен, и снимките ни поднесени на тепсия, но не е като да си го пипнал, да си вдишал на място, да те облъчат скалите с история! Нашето виртуално е нещо като евентуално, но нищо общо с твоето реално! Аз мисля, че дори и да е нямало и една капка вино ти си пил много наслада от допира с едно друго време, време, което ако човек си го дари то той си го прибавя като бонус към своето настояще и така общото му отредено време тук на земята става повече. В бъдещето не можем да идем, но в миналото можем да ходим! Поздрави, Коста!