В този постинг ще поместя снимки само от махала Мумджидам. Тя е една от махалите покрай р. Хамбардере, териториално принадлежи към с. Три могили, от които е отдалечена на около 3 часа път. Другите махали са долу на завет покрай реката, където има и място за градини, тази и горе на откритото и високото, къщето са върху скалите, за да не се унищожава облщинското пасище на селото покрай извора. Изворът за селото е само един, от него се ползва вода за пиене, а от рекичката под него пият животните. Тук все едно е паднала неутронна бомба, която е унищожила хората, останали са само сградитее. Тази неутронна бомба се нарича възродителен процес. Така възродиха хората, че голяма част от страната ни, тази с най-неблагоприятния климат, наподобяваща полупустиня, остана без хора. Никой няма да дойде да живее повече тук, дано обаче да идват туристи, защото това е един прекрасен регион, свързан с историята на живялите тук от преди 8000 години.
    Този рид, тръгващ от вр. Сини и достигащ чашата на яз. Боровица е за мен много силно място, както вече писах. Радвам се, че и други гуристи от Пловдив идват тук.
     Приятна разходка с мен!

 

Тези скали са част от комплекса скали, с които е опасано селото.
Някога тук децата са пасли козите.



    Река Хамбардере. Това, което се вижда долу е плаж покрай реката, само че мечи. Последният жител на селото от това място ми показа долу къде живее постоянно една мечка, в момента я нямаше и ме предупреди да не ходя там. Природаата не търпи празно място. Хората ги вяма, но има кой да яде ябълките, крушите, сливите от дърветата им. И да спи зимен сън в топлия полуподземен етаж, където някога кравите са раждали на топло.



                   Част от пасиищета на селото. Това не ее най-опасното място.








Вижда се пътеката, по която животните са били отвеждани горе на темето на тези скали на паша.




                                Поглед към Женда балкан















   Тук в ляво се вижда въжен мост, отвеждащ на пътеката за най-див/н/ата махала в Източни Родопи, Саръкая. Тя е непосредствено зад скалата и малко по-високо от нея.







                                 Следвъзродителен етюд


















 




Има такива къщи, аз ги наричам стройни, защото са тесни и високи.  Стените долу са дебели около метър, нагоре стават по-тънки, но изтъняват от вътрешната страна и там стъпват гредите.  В случай на пожар не могат да се запалят. Евалла на майстора на зида!



















            Камък и дърво, това е иимало тук за строежа, с това е построена къщата.











        Този мечи плаж е висша категория, нещо като залива с кея и двореца на Доган.











                       Любимата ми скала от две различни гледни точки.

невероятни места!

Няма начин върху любимата ти скала да няма следи от форпост на Юстиниан!

Мумджидам - свещ

друг римски път се изкатерва до Мумджидам и продължава към Инката с разклонения за Тополово, за Смолян и за Тракийската низина. От селото над скалата се вижда голяма част от Родопа тук в посока на село Паниичково и Женда, един огромен регион. Тук римските пътиища, са гъсти като мрежа. По тях преди 300 години скотоводците са достигнали удобни за тях места и са оседнали тук. С напускането на тези хора Източната Родопа, която блатгодарение на труда им наподобяваше градина, днес е полупустиня с диви зверове покрай непресъхващите реки.