Постинг
15.02.2017 11:02 -
ОТНОВО ПО БЕЗКРАЙНИТЕ ДЕРЕТИНИ НА ИЗТОЧНИ РОДОПИ - 4
С посвещение на г/жа Росиела и пожелание през пролетта да посети тези места.
В този постинг ще поместя снимки от Малкото светилище при махала Долна Мурга и от Скалата-светилище, непосредствено до селото. Фотоапаратът ми обаче е сгрешил нещо "процесуално", както изписа в един момент и така той е отбелязал, че работи нтормално, но не е съхранил снимките в картата памет. Стана лошо, защото това узнах на много километри от тук, а на другия ден, когато се върнах, времето не бе добро за да възстановя пропуснатите снимки. За де не изключа елементи от програмата си станах сутринта в 4 часа, вървях на фенерче по тези деретини, но с очила, да не си извадя очите, издрах се и накрая - времето се развали. Има и такива моменти, човек предполага, Господ разполага. Вечерта отново се прибрах с фенеровата помощ.
Този маршрут обаче от с. Ходжово и после по рида, по който са махалите Жендабалкан и Соколите - наляво, а надясно Горна и Долна Мурга е нещо фантастично.Римският път, видимостта от него, тракийските свети места, останките от етнографията на хората, живяли тук - нещо фанастично е. Ако се улучи време с прозрачен въздух, за да се виждат ридовете надалеч, наподобяващи вълни с гребени в океан и извисени тук и там скали с долапчета по тях или с пещери в ниската им част, преживяването е неповторимо. Това е едно от силните мои места, за които казвам, че имам. В момента усещам дъха на една билка, която само като я настъпех замирисваше на здраве. Туркинята каза, че млякото на кравите тук миришело на билки и такова мляко никъде другаде в България нямало, същото важало и за месото на шилетата.
Аз съм горе, закрепил се към едни скали за да не се изпързалям надолу и снимам дерето под мен. Това е пещра тип инка, както ги наричат хората тук.
По такива скали преминаването е твърде често. Аз ги ползвам само
ако виждам, че от тях може да се продължи, защото можее да завършват
с пропаст.
Долната махала на Долна Мурга. Последната баба там е починала наскоро.
Къща на 300 гоодиини, централната на с. Долна Мурга. Изградена е насред Малкото светилище и съвсем близо над Голямото - единична скала с долапчета. Многобройната челяд на това семеейство живее в Комунига, тук идват през лятото внуците.
Този петел се придвижваше демонстративно пред мен със строева крачка. Повдига си крака и го удря в земята - голям майтап. Така ми се представи.
Следват снимки със скали от Малкото светилиище.
За да е по-интересно на внука на село...
Не стигат стоте крави, но тук гледат още кокошки, кози и овце, които пасат без овчар.
Вече се виждат скали от Голямоото светилище.
Това са скали по рида, който завършва с едиин от символите на Изтоочни Родопи, скалата Уланкая. Както Турлата е символ на Западни Родопи, така Уланкая е символ на Изтчните.
Вече съм при Голямото светилище, следват негови снимки.
Долапчета
В този постинг ще поместя снимки от Малкото светилище при махала Долна Мурга и от Скалата-светилище, непосредствено до селото. Фотоапаратът ми обаче е сгрешил нещо "процесуално", както изписа в един момент и така той е отбелязал, че работи нтормално, но не е съхранил снимките в картата памет. Стана лошо, защото това узнах на много километри от тук, а на другия ден, когато се върнах, времето не бе добро за да възстановя пропуснатите снимки. За де не изключа елементи от програмата си станах сутринта в 4 часа, вървях на фенерче по тези деретини, но с очила, да не си извадя очите, издрах се и накрая - времето се развали. Има и такива моменти, човек предполага, Господ разполага. Вечерта отново се прибрах с фенеровата помощ.
Този маршрут обаче от с. Ходжово и после по рида, по който са махалите Жендабалкан и Соколите - наляво, а надясно Горна и Долна Мурга е нещо фантастично.Римският път, видимостта от него, тракийските свети места, останките от етнографията на хората, живяли тук - нещо фанастично е. Ако се улучи време с прозрачен въздух, за да се виждат ридовете надалеч, наподобяващи вълни с гребени в океан и извисени тук и там скали с долапчета по тях или с пещери в ниската им част, преживяването е неповторимо. Това е едно от силните мои места, за които казвам, че имам. В момента усещам дъха на една билка, която само като я настъпех замирисваше на здраве. Туркинята каза, че млякото на кравите тук миришело на билки и такова мляко никъде другаде в България нямало, същото важало и за месото на шилетата.
Аз съм горе, закрепил се към едни скали за да не се изпързалям надолу и снимам дерето под мен. Това е пещра тип инка, както ги наричат хората тук.
По такива скали преминаването е твърде често. Аз ги ползвам само
ако виждам, че от тях може да се продължи, защото можее да завършват
с пропаст.
Долната махала на Долна Мурга. Последната баба там е починала наскоро.
Къща на 300 гоодиини, централната на с. Долна Мурга. Изградена е насред Малкото светилище и съвсем близо над Голямото - единична скала с долапчета. Многобройната челяд на това семеейство живее в Комунига, тук идват през лятото внуците.
Този петел се придвижваше демонстративно пред мен със строева крачка. Повдига си крака и го удря в земята - голям майтап. Така ми се представи.
Следват снимки със скали от Малкото светилиище.
За да е по-интересно на внука на село...
Не стигат стоте крави, но тук гледат още кокошки, кози и овце, които пасат без овчар.
Вече се виждат скали от Голямоото светилище.
Това са скали по рида, който завършва с едиин от символите на Изтоочни Родопи, скалата Уланкая. Както Турлата е символ на Западни Родопи, така Уланкая е символ на Изтчните.
Вече съм при Голямото светилище, следват негови снимки.
Долапчета
Следващ постинг
Предишен постинг
Поздрави за труда, снимките и описанието.
Пренесох се в друг свят!
цитирайПренесох се в друг свят!
Фоторепортажът от мястото на събитието е изключителен.
Планината говори.
България е божествена земя.
цитирайПланината говори.
България е божествена земя.
zimna написа:
Поздрави за труда, снимките и описанието.
Пренесох се в друг свят!
Пренесох се в друг свят!
този красив свят невиртуално.
sande написа:
Фоторепортажът от мястото на събитието е изключителен.
Планината говори.
България е божествена земя.
Планината говори.
България е божествена земя.
Много по-красиви от америкнските, почти всичките с вид на китоловки...
Благодарности!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18389