Днес трябва да взема решение: Да посетя ли най-видното място на резервата Женда или да не го посетя, защото там обитава мечка. Реших:  ОТИВАМ!!!



                                     



Подвижната ми база не само бе разглеждана, но и огледалата й - изблизани.



           Беден съм, каза дядото, и стар. Затова гледам кози. За крави нямам сили.











                Скали в началото на резервата Женда























     Това е някакво сухоустойчиво растение, корените му са над метър дълбоки.















Другата велика скала в този дял на Родопиите, голямата Саръкая зад хребета Мумжидам. Зад тази скала и по-високо от неея има махала Саръкая. Това е единствената скала, която това лято не успях да посетя заради мечока, който спеше в реката под нея.











Източнородопски пейзаж. На места от тези пясъчници стърчат грандиозни скали, които траките са избрали за светилища.



                 Скалата Инкая пред село Ходжово. И тя е част от тракийско светилище.



Този репер ми показва, че съм близо до скалата, която исам да посетя дне, тя и под него.



                         Етюд с една пепелянка, която се прави на умряла.












В подземието на тази къща спи зимния си сън и ражда една мечка. Тя слиза да пие вода в рекичката, която минава покрай скалата и скача в ужасяващ водопад.



Тук трябва да се заспускам, за да достигна до скалното деренце, единственият възможен път за достигане до скалата. Прекръстих се да ме пази Бог и поех към неизвестното.



Следващиите снимки са от деренцето, които ппредставяла остаргана скала.
По това годишно време в него тече малко вода.















Свършва деренцето, то е към километър. Над водопада ще щръкне скалата.



Ето я и скалата. Горе в ляво е махала Долна Мурга, където е
второто светилище с име Гъбата - страхотно нещо!



На най-висоокото място е селоото Горна Мурга, днес обезселено,
къщите се обитават от крави. Ще покажа снимки и от там.

КОЙ Е ЕМИН АГА
По въпроса за родното място на Емни ага твърденията са най-различни. Едни смятат, че той е дошъл от Македония, други - че е от драмските села, трети сочат за негово родпо място селото Мандра Хасковско, а Георги Димитров пише в своя двутомник върху историята на „Княжество България", че Емин ага е от „село Кърджели", т. е. от град Кърджали.
Твърдението на Г. Димитров съвпада с писаното по този въпрос от Ст. Кожухаров - че „Емин ага бил отпърво един прост даалин (турчин) от кърджалийските села".
Своите данни Кожухаров е черпил от разказите на Еминаговия овчар Хаджи Запрян Солаков, и затова са изглежда, най-достоверни те.
Това, че в народните предания Емин се нарича „Кърджалъ" (Кърджалийски), едва ли е случайно: в ония времена разбойническите главатари се назовавали обикновено според месторождението си, като например Търновали (търновлията), Келямиоглу, Селвили (Севлиевеца), Кючук Ха-сан, Исмавл Сирозлу (Серески), Исмаил Тръстениклията (от Тръстеник), Фнлибелн (Пловдивчанина), Кара Мустафа и др.
Що се отнася до „предкърджалийския", да го наречем период в живота на Емин ага, авторите са почти единодушни, че бъдещият хасковски властелин се е занимавал отначало с дребна търговия на грънци, оцет, памук и лук.
Когато нашият лукопродавец се е наситил на тия дребнотърговски скиталчества (говори се по-нататък в преданието), той купил със спестените пари едно чифличе в хасковското село Гидикли и отседнал там като чифлик-сайбия.
Твърди се, че гидиклийци сами поканили Емин ага да се установи при тях, за да ги брани от „разбойници", като в замяна на това му дали позволение да разоре мъничко от селската мера.
Но ето че когато веднъж аргатинът на Емин ага разоравал тази мера, палешникът му закачил пълен с жълтици кюп.
Вместо да го затрупа, а после навади сам, будалата българин отърчал, та обадил за това на своя господар Емина.
Съшата вечер двамата отишли на нивата с една кола, извадили кюпа и го завеели у Еминови, но вместо да делят парите, както се били споразумели, агата гребнал една шепа от жълтиците и я изсипал в скута на своя аргатин с думите: „Мястото е мое, парите са мои, а на тебе това се пада!”
След това го предупредил, че ако се разприказва, зло го чака.
Въпреки предупреждението нажаленият ратай се оплакал от лошата постъпка на Емина, ио това не останало в тайна и наивният човек след време станал „джобат" (изгубил се).
(Наскоро бе намерен в близост с бившото Емииово чифличе заровен в земята кюп с кокалите на заклания и насечен на парчета мъж заедно с камата на убиеца, та никак не е изключено това да са „тленните останки" на неблагоразумия Еминагов аргатин.)
Някои твърдят, че с намереното злато Емин ага развъртял търговия с добитък и още повече забогатял, а това му дало възможност дв се издигне като предводител на кърджалийската дружина, която през 1792 година започнала своите подвизи с нападението върху Иробас.
Това е то всичко, достигнало до иас като предание за предкърджалийските" години на Еменаа Балталъ или накратко - „Еминджика".
Във връзка с това бих искал да изкажа само едно предположение, а именно, че търговските скиталчества на Емина едва ли са били свързани само с „алъш-вериша", че той навярно ще да е бил един от съгледвачите на така наричаните по онуй време „хасковски разбойници", а парите за купуване на чифлика не са били само от продажба иа памук и лук, но законен пай от тяхната (на разбойниците) плячка.
Може да е тъй, може и да не е, едно е безспорно: Еминовите лутаници из Румелия и крайдунавските земи са отворили очите на тоя буден по природа балканджня и той е изпрактикувал не само „алъш-вериша", но се е отлично запознал с пътищата, пътечките, с градовете и селата, които по-късно ще станат арена иа неговите нападения.
Срещите по пазарите и пътишата с многото хора, не ще и дума, са разширили неговия кръгозор, а неизбежните за едни кираджии авантюри и премеждия са му дали възможност да закали своя силен и жесток характер. Случката с наивния му ратай говори много добре за коравосърдечнето и лукавщината на Емина.
Съчетани с вродената му деятелност и алчност, тези качества ше направят от него един наистина страшен кърджалийски предводител, който непрекъснато ще се домогва (както по-нататък ще се убедим) до второто или третото място в империята.
Емин ага е бил, изглежда, и прозорлив, а това му е давало възможност да се огражда е верни и способни хора, каквито са неговите най-първи и най-прочути бюлюкбашии - Кара Иван от Иробас, Пехливан Кузю от същото село и Кара Георги от Новозагорско.
Първият от тях забягнал при Емина, след като годеницата му го изоставила, за да се омъжи за друг; Пехливан Кузю бил жаден за приключения, а третият. Кара Георги, потърсил Емниаговата закрила, след като при една свада убил по-големия си брат.
Емин ага обичал да приема в дружината си тъкмо такива - сритали се със света и с живота хора, защото по силата на обстоятелствата те са му били най-преданите и най-верните.
При тези „набори” Емин ага не правил особена разлика между българи, турци, гърци и албанци; достатъчно било да са му предани и „бабаити”.
Така в Еминовата дружина намерили прием много разбунтували се еничари, мародери, дезертьори (аскер-качаджъ) от султанската войска, отскубнали се от тъмниците катили, фалирали търговци, разпопени попове, убийци, крадци, нещастни любовници, опозорени ходжи, жадни за слава и богатство пехливани, авантюристи, а заедно с тях и много изпаднали в глад и немотия бедни планинци, които се надявали да намерят в кърджалийската дружина препитание за децата и за себе си.
Ето с тези, повечето местни хора, на брой около хиляда души, ездачи на коне и мулета, и толкова още пешаци, кърджалийският главатар пристъпил през 1792 година към следващия си подвиг.
.........
Ето как е изглеждал в това си облекло страшният кърджалийски цар Еменаа Балталъ, според както ни го е описал Стоян Заимов въз основа на събраните от него спомени:
Висок около два метра, широк в площите си като волска диканя, този господин притежаваше две големи сини соколови очи, подвижни и кръвожадни, каквито са у хищните птици; рядка коса и кестенява брада, с каквито бради природата награждава гениалните кьосета; широко и високо набръчкано чело; костеливо лице и две силни челюсти, готови всяка минута да услужат на силния си господар. Жълти ботуши, подковани със сребърни налчи покриваха гигантските му бедра и стъпала. Златен гердан лъщеше на врата му, а на дясната му ръка — златна ентешия (гривна)."
А сега, представете си тоя кьосав Голиат качен на белим си кон, подарък от върбишкия султан, с крива сабя в ръката, в гълъбови шалвари, златошит кафтан, златовезана копринена чалма и ще имате горе-долу представа за физическия образ на страшилището, наречено Кърджалъ Еменаа Балталъ, човекът, който е могъл с една дума да вдигне на крак дяла конна кърджалийска армия и да я хвърли в която си ще посока.

http://treasures.zonebg/eminaga.htm

Красиво, вълнуващо, вдъхновяващо!

Само османските имена на скалите и местностите останали.

"Емин ага започва като разбойник, умира като разбойник, сеейки през целия си живот само разорение в смърт. И оставя зад себе си само една-единствена грозна дума - „кърджалия" - нищо друго."

http://treasures.zonebg/eminaga.htm

Той е описан и в книгата на Николай Хайтов "Родопски вастелини". Разбойниците от нова време приемали имена с корен родните им места, такива случаи имаше и в нашата съвременна история - Трънски, Ярловсии, Огойски, Кацамунски и мн. др. Историята се повтаря, добре е да си я напомняме и да я учим. За да не се възпроизвежда лошото от нея.
Съжалявам, че не можах да опиша и селото Кадънка, където също е имало зимни конаци на Секирджията, но днес каменните къщи на селото, наподобяващи крепости сат под водата на яз. Боровица. Добре познавах това село, от него ходех до с. Раката по река Хамбардере, днес обезселено заради язовира, след което продължавах към Загражден. Но природата не търпи празно място, в подземията на къщите спят зимния си сън мечки, там и раждат малките си, а когато са будни никакво плодче по дърветата не остава, всичко изяждат.
Много интересно се получи. Упознах този край когато той процъфтяваше и тук беше запазена една част от Средновековието, бях свидетел на затриването му, а днес - на последствията от деянията на идиотите. Историческите места обаче тук си остават, добре е повече хора да го посещават, а най-вече пловдивчани, защото за тях е най-удобно, близо.
Благодаря още веднаж!

Вълнуващ постинг!