Разходката по долината на река Дойкинска продължава, изкачвам се все по-високо. Преди години достигайки мястото, където римския път завива на ляво, а към масива Копрен има рядка смърчова гора, аз се изкачих през нея. Чувствах, че от всякъде ме следи поглед на диво животно, защото там човек не навлиза, само ловци. За връщането избрах открита местност. Като говорих с хората вечерта в магазина-кръчма, никой не ми повярва, че съм минал от там, щом съм се върнал /ненападнат от вълци/. Сега продължавам по римския път, като целта ми е да снимам прекрасните меандри по реката с прозрачната вода. Тя е толкова чиста, че всичко под нея се вижда с подробности, с цветове, а където осветлението е подходящо тя е като огледало. За съжаление снимките не могат да предадат изцяло красотата, която човек вижда чрез прекия си поглед.
 Приятна виртуална разходка с мен. Ако се намери един, който реши след като види снимките ми в този постинг да посети долината на реката, ще си кажа: Аз - доволен! 
















Голяма работа е паднала тук от римстите роби, да направят място за път
в тази почти отвесна скала. Техният път, днес модернизиран в соцмакадам
ощее се ползва. Той е толкова широк, че по него преминават камиони.



Под тези скали е издялано /в тях/ трасето на римския път.
Същият вариант е приложен и към шосето за с. Топли дол,
но там страхотиите са такива, че намирайки се горе на пътя
краката ми иизтръпват от ужас.



Скалите висят над пътя. Спомням си още едно такова място, при водопада над с. Сенокос. Там пътят е по тесен и много страшен. Прееминавайки по него през ума ми мана: Ами ако сега насреща ми слиза мечка и се срещнем тук?







Довлечени от порой дървета. Ако този порой е улучил човек по руслото си, какво ли щеше да стане с него?



                                    Паднала някъде от горе скала



                                  Царски свещник















                 Започва реката с меандрите по нея.















                                    Географска карта на Австралия?























                              Медното съдържание в скалите определя цвета им.















Дано освен аз, и други да поосетят тези красоти български....











                                    Жабата е под водата.



Две палавуващи жабки. Те са под водата, но не могат да причинят размътване, за де се скрият за кратко време, тук всичко е кристално чисто.



                                    Заснелият жабките























                  Водопадите тук са много, стотици, но не всички са достъпни.



/Разходката продължава/

Откраднатата земя, открадната ни красота!