Постинг
02.05.2016 18:48 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА ОТ ДОБРАВИЦА ДО БОВ - 1
В тази разходка ще поместя картини от спирката Палилула, после през село Добравица, по билото на Понора, като ще включа най-големите понори - отбелязвам това понятие е неточно. Понор е когато в него тече река и пропада в дупка. Реките може да са няколоко, аз знам поноори с три реки в тях. Въртоп е когато пропадналата част няма отвор за изтичане на водата, а когато има такъв отвор, който може да бъде и прапастна пещера се нарича увраг. Такива планини има много по България, но стоежа им се забелязва само от специалисти. Отбелязвам още нещо - билото на Средния Понор започва от седловината между селата Брезе и Зимевица и завършва при връх Грохотен над Своге. Аз след последният скалист връх, приет за символ на планината - връх Булата - ще се спусна в Бов по Вазовата пътека. Този маршрут е доста дълъг и опасен, ако времето се влоши или се избере за изкачване/слизане/ "сакато" място. Особено при слизане - никога не трябва да сее предприема такова ако не си вижда къде ще се слезе. Просто се върви докато се попадне на път, иначе краят може да бъде много лош. Давам пример с групата туристи по Големия Понор на 24-и май, пътуваща от Петрохан за Бов, от които само един остана жив.
Приятна разходка с мен!
Изоставени кариери над махала Палилула
Други изоставени кариери в същия район, някога произвеждаха вар.
Пролетна премяна
Това е входът за пещера Душника. Подпорите са направени, защото точно по свода на пещерата минава шосето от Искрец за Брезе и Добравица, но и много автомобили с товари. Срутването е неминуемо, подобно на опастността за свода на пещерата Божиите очи при Карлуково.
И тази пещера има "очи", но те отстъпват на тези от Каорлуковската пещера.
Тези "очи" са на Каруковската пещера, застрашена от срутване поради преминаване на тирове по свода й. Това едва ли е било възможно и в Планетата на маймуните.
Преливникът на един от най-големите карстови ивори в страната, ще го опиша по-долу
Следват вертикални извори, които се оттичат в река Искрецка. Те са десетина, като само по време на снеготопене всичките са пълноводни. Едно пояснение:
В снагата на планината Понор под селата Добравица, Горновица и Меча поляна има подземен резервоар, посетилите го го наричат море. Това море се оттича в Искрецката река посредством няколко веритаклни извори, но ако има снеготопене или силни дъждове морето пивишава нивото си и има преливник, от който само през пролетта постоянно изтича вода. През отвора на този преливник навлизат пещерняци в морето. При земетръс водата в морето се разклаща и два.-три дни след земетръса вода не изтича и от вертикалните извори, а Своге отава без питейна вода.
Още един вертикален извор, съчетан с моя силует. И още извори:
Водата от изворите вече се е събрала в една река. В нея се влива Брезенската река.
Отворът на преливника на морето. Да се влезе тук е по-страшно
отколкото в пещера с мечка.
Отворът на преливника в по-голям мащаб
Пазачът на отвора?
Това е връх с византийска крепост, в дясно от нея преминава римски път, който достига
билото на Понор планина през селата Добравица и Горновица.
Същият връх. Скалите му са неречени Орловите. Днес само хайдушки гарги и по някой египетски лешояд ги ползват за наблюдателен пункт.
Село Брезе, соцвилната зона не само на хората от Своте. Районът е много красив и е част от Светата планина. Хорати потегнаха старите къщи тук, направиха си вили, но ромнабезите след ,1989 г. от кварталите Тунел №8 и Зли дол ликвидираха труда на хората и ги прогониха от тук. Но нали някои имаха, имат и досега полза от ромгласовете, за да управляват задкулисно България. Само където от тук вече няма какво да се открадне.
Още една византийска крепост, "Градището", с пряка видимост към първата. Тя е на територията на планината Манастирище,/Малкия Понор/. Аз съм я снимал от Средния.
Добравишките скали, те образуват най-красивия скален комплекс на Понора, но скални комплекси по него има още много.
Църнио ръх. Наречен е така, защото белите му скали се редуват с лигнитни въглища.
Връх Лупова глава /наричан още Столът/ и Църнио връх.
Пред този рид и зад него има махали на село Добрпавица. Вода вземат от обилните карстови извори, под които са основани махалите. Красотата тук е без мяра.
Южната махала. Зад нея има едни страхотни вертикални скали, тогава следва другата махала. Вече съм почти на 1000 м. н. в.
Градището на Малипонор
Тук вилите гледат точно слещу скалите, наричани още Венеца, Стола, Лупова глава.
Брезенската река дели Малкия от Големия Понор. Голяма красота е тук и вероятно тази красота е привлякла някога монасите тук да построят своите християнски светилища.
По-късно, но и тук пролетта идва.
Някога - дъно на море, днес - планина от утаени скали. С раковини по тях.
Тук оброчища на мястото на изгорените при нашествието
на турците манастири - много.
Още един посетител на оброка - един съвършен скалолаз.
Скалата до оброчището
В лявата част на снимкана се вижда скалата с трите пръста. Как да не направят някога хората тук манастир.
Стара къща.
Нова къща, построена с изглед към скалите. За превозване на материалите й е използван доста широк римски път, който ще покажа в продължението. Тази къща е красива, но малка. Започват в района обаче да се пръкват и мутробароци.
Приятна разходка с мен!
Изоставени кариери над махала Палилула
Други изоставени кариери в същия район, някога произвеждаха вар.
Пролетна премяна
Това е входът за пещера Душника. Подпорите са направени, защото точно по свода на пещерата минава шосето от Искрец за Брезе и Добравица, но и много автомобили с товари. Срутването е неминуемо, подобно на опастността за свода на пещерата Божиите очи при Карлуково.
И тази пещера има "очи", но те отстъпват на тези от Каорлуковската пещера.
Тези "очи" са на Каруковската пещера, застрашена от срутване поради преминаване на тирове по свода й. Това едва ли е било възможно и в Планетата на маймуните.
Преливникът на един от най-големите карстови ивори в страната, ще го опиша по-долу
Следват вертикални извори, които се оттичат в река Искрецка. Те са десетина, като само по време на снеготопене всичките са пълноводни. Едно пояснение:
В снагата на планината Понор под селата Добравица, Горновица и Меча поляна има подземен резервоар, посетилите го го наричат море. Това море се оттича в Искрецката река посредством няколко веритаклни извори, но ако има снеготопене или силни дъждове морето пивишава нивото си и има преливник, от който само през пролетта постоянно изтича вода. През отвора на този преливник навлизат пещерняци в морето. При земетръс водата в морето се разклаща и два.-три дни след земетръса вода не изтича и от вертикалните извори, а Своге отава без питейна вода.
Още един вертикален извор, съчетан с моя силует. И още извори:
Водата от изворите вече се е събрала в една река. В нея се влива Брезенската река.
Отворът на преливника на морето. Да се влезе тук е по-страшно
отколкото в пещера с мечка.
Отворът на преливника в по-голям мащаб
Пазачът на отвора?
Това е връх с византийска крепост, в дясно от нея преминава римски път, който достига
билото на Понор планина през селата Добравица и Горновица.
Същият връх. Скалите му са неречени Орловите. Днес само хайдушки гарги и по някой египетски лешояд ги ползват за наблюдателен пункт.
Село Брезе, соцвилната зона не само на хората от Своте. Районът е много красив и е част от Светата планина. Хорати потегнаха старите къщи тук, направиха си вили, но ромнабезите след ,1989 г. от кварталите Тунел №8 и Зли дол ликвидираха труда на хората и ги прогониха от тук. Но нали някои имаха, имат и досега полза от ромгласовете, за да управляват задкулисно България. Само където от тук вече няма какво да се открадне.
Още една византийска крепост, "Градището", с пряка видимост към първата. Тя е на територията на планината Манастирище,/Малкия Понор/. Аз съм я снимал от Средния.
Добравишките скали, те образуват най-красивия скален комплекс на Понора, но скални комплекси по него има още много.
Църнио ръх. Наречен е така, защото белите му скали се редуват с лигнитни въглища.
Връх Лупова глава /наричан още Столът/ и Църнио връх.
Пред този рид и зад него има махали на село Добрпавица. Вода вземат от обилните карстови извори, под които са основани махалите. Красотата тук е без мяра.
Южната махала. Зад нея има едни страхотни вертикални скали, тогава следва другата махала. Вече съм почти на 1000 м. н. в.
Градището на Малипонор
Тук вилите гледат точно слещу скалите, наричани още Венеца, Стола, Лупова глава.
Брезенската река дели Малкия от Големия Понор. Голяма красота е тук и вероятно тази красота е привлякла някога монасите тук да построят своите християнски светилища.
По-късно, но и тук пролетта идва.
Някога - дъно на море, днес - планина от утаени скали. С раковини по тях.
Тук оброчища на мястото на изгорените при нашествието
на турците манастири - много.
Още един посетител на оброка - един съвършен скалолаз.
Скалата до оброчището
В лявата част на снимкана се вижда скалата с трите пръста. Как да не направят някога хората тук манастир.
Стара къща.
Нова къща, построена с изглед към скалите. За превозване на материалите й е използван доста широк римски път, който ще покажа в продължението. Тази къща е красива, но малка. Започват в района обаче да се пръкват и мутробароци.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18389