С посвещение на г/н Санде, който живее само на няколко км. от тези места:

       Този маршрут е от гората под с. Караманица до висок северен рид на планината Бясна Кобила. Минава се през махалата /селото?/ Караманица, където има забои на мината за медни руди. Слава на Бога, флотацията  се извършва някъде другаде, а не както нии някога над Згориград. Рудникът е в центъра на махалите Караманица, но изоставени входове към рудника има много. Най-точната дума за тези изоставени забои са заебани. Изоставени са сградите за техническа подръжка, за работниците, изоставени са фургони, техника. Рудникът обаче работи, ползва се само центрания забой. Разкривката е разхвърляна по деретата и дано да се самоозалеси преди да я е отнесъл някой порой в реката.
    Местността навсякъде е прекрасна. Хората са строили къщите си в гънки на планината на завет, като централната махала е в най-обширната гънка, през която тече реката. Махали има в страни от тази долина, по-надолу покрай пътя. Роднините им са в България, на не повече от 10 км. по въздушна линия от тук в селата, които описах в предния постниг и в Кюстендил.
    На откритите места също има къщи, но те са покрити със слама, която е вързана на покривите по специален начин. Така тя служи за студоизолация и не изисква много здрава носеща конструкция на къщата за да издържи каменните плочи. Тук още има хора, защото има поминък - рудника, но и той изживява последните си дни. Медни руди в Сърбия ще се добиват само около Заечар, където има хвостохранилища със степен на сигурност както нашето над Враца. Те замърсяват Тимок и Дунава.
   Бясна Кобиила е една от любимите ми планини. Познавам я добре, а вероятно съм единственият турист, преминал по цялото й било, където е била границата между България и Сърбия до 1919 г. Още има останки от граничните пирамиди. С текста под картиниге ще продължа това описание.




                               Долината на река Тлъминска /Големата река/



                       Този рид е изключение за Бясна Кобила, той е карстов.



                                                  В ляво от този рид е България.



                                                   Шега на карста. Конник?



                             Като скалите по Бабините зъби под Миджур



Къщи. Тревата пред къщата показва, че тук възрастните хора
са били новопродставени...



85 годишен селянин от Караминица, слизал е само до Босилеград.



                                                Показва се билото на Бясна Кобила.







                                                       Разкривка от рудника



                                                                Къща от селото



           Следват къщи от селото, които не се срещат често. Тук височината е 1200 м.







                    Хората казват, че това са най-добрите къщи срещу бури и студ.







                                Обитаема къща, тук живее инвалид от мината.



                                            Къщи от село Караманица










                    Това е рид от Бясна Кобила, вижда се път за джипове към нея.






                              Да живееш тук е красиво, но никак не е лесно.



                       Много топлота веме пречи да се направи хубава снимка.


        На горната снимка - рид, на долната - връх от билото на Бясна Кобила, не висок.







             Не ползвам пътя, а вървя по билото на този обгледен рид.















Красиво Божие творение. Мога да го смачкам както Ким Чен Ун Южна Корея
или Путин която пожелае европейска държава.







                                     Това растение има корении към два метра.







                         Дукатската долина, в Дъното е връх Бясна Кобила.



 Част от билото на планината Бясна Кобила. Тук то е високо колкото вр. Мургаш.

Ти си роден за тази откривателска и родолюбива дейност.

Това е призвание. Не носи активи и печалби, но е зов на твоята душа. А е свързана и със значителни разходи.

Аз ще посетя тези знаменити места. Живот и здраве.

Поздрави!

Едно пътуване напр. до Западния Балкан от към нашата страна или от към Западните покрайнини изисква да пътувам с колата 200-400 км. Като разход за нея това пътуване е на стойност 40-80 лв. Това се допълнителните ми разходи. Ако пътувам обаче до Източни Родопи стойността става към 150 лв. С едно зареждане колата ми може да измине със сигурност 800 км, но стойността на това количество гориво не е по възможностите ми. Никога не насилвам колата по лоши пътища, защото я пази и защото гори много бензин. Можех да отида с колата на 2 часа от Църноок, но я оставих в Долно Тлъмино и не съжалявам. Нищо, че маршрутът стана 40 км. Та, разходите ми за пътуванията са доста скромни. Един пушач дава по 100-200 лв. на месеец, аз не съм запалвал цигара, същото важи е за пиенето. Фотоапаратът ми - Фуджи S 8200 - отговаря на клас Трабант, но умея да ползвам възможностите му. Ако имах огледалнорефлексен Сони щеше да е различно, но пък имам фотографско око. Същото важи и за дрехите ми, които са усточиви при провиране през храсти. Възможностите са ми доста скромни, но съм доволен. Никога през живота си не съм стоял мирен.
Съжалявам обаче, че заради допънителни разходи спрях от движение колата си Шкода 100 С с мотор от Шкода 120 и специално окачване, за да е по-висока. Ако е на здрав път и няма опастност да се обърне поради голяма стръмнина на покрива си, тя можеше да се изкачи навсякъде. С нея базата ми нямаше да е на кариерата на Ресен, а горе на билото на Бясна Кобила. Ето за какво съжалявам.
И една критика - да живееш толкоз близо до Босиилеградско и да го не посещаваш...

Повече от впечатлително! Харесвам стила ви, да вмъкнете нещо странично, което да разкраси интериора, както от поставен стрък цвете в една стая на подходящото място - тя грейва!