В тази разходка в картини съм включил снимки в района на с. Врабча и на махала Маниш. Районът тук е изключително интересен и красив. Все още по билото на Завалската планина може да се ходи, но то трънясва и до няколко години ще стане непроходимо както подстъпите към връх Драговицки камък. Най-интересното тук е един връх до с. Врабча, подобен на пиринската Синаница, но много по-скромен по размери. Под него има пещера и водопад. От върха се виждат всичките планини Трънски наоколо и други, започвайки от Руй, Кървав камик, отделните възвишения между Брезник и мостът при Секирица, Завалската планина, Гребен планина, Влашката планина, Западния Балкан и Рила. Красотата на Трънския край не е само тук, тя е и в Западните покрайнини, където е напр. ждрелото на р. Ерма. Само една малка част от него е под с. Ломница, другата част е дълга към 20 км и свършва чак при с. Власи.
   За мен е преживяване да се изкача на някой връх от планините около Врабча, защото всичкото, което се вижда наоколо съм го посетил и упознал. Силната ми зрителна памет и реперите, които си избирам при преходите се връщат в съзнанието ми и от високото възприемам всичко наоколо като географска карта, която имам в главата си и която при случаи се активира.
    За жалост красотата на Трънско в голямата си част е в Западните покрайнини - в Северната Крайна с главен град Пирот и в Южната с главен град Босилеград. Има страхотни преходи по Врабчанско, но части от тях са у нас и в Западните покрайнини и все още има риск при пътуванията, защото това са и контрабандни пътища на български граждани, които бЕрат джелезо и джици по изоставените махали отвъд границата. Ето един преход, който няма как да се осъществи без гранично нарушение - от истинския Драговицки камък до мнимия, който е отвъд границата и под който има махала на с. Врабча. Разстоянието е само три часа, а районът на Трите върха по красота може да се мери с Трите върха на Пирин и Трите върха до Хайдушки камък. Планината Гребен над ждрелото на р. Ерма и по границата с България е нещо изключително красиво, което може да съперничи по красота на Руй и на Западния Балкан.
   Всяка от Трънските планини има нещо неповторимо, но коя е най-красивата - съжалявам, не съм умен колкото Делян Пеевски или Кирил Домусчиев, за да мога да преценя. Но пък че този край е измежду възлюбените от мен и че го познавам много добре - за това свидетелството ми е истинско. Ще поместя още картини от разходки из него - който обича природата, добре е да отвори блога ми за тях.
   


 
                                        Истинският Драговицки камък
 
 
                                    Вижда се малка махала от с. Филиповци
 
 
 
                                    Врабчанската Синаница
 
 
                 Монетата е поставена за да се прецени колко едър е охлювът.
 
 
          Вече съм на билото на Завалската планина в участъка Врабча - Маниш
 
 
 


 


 
 
  Мнимият Дратовицки камък. Само специалистите могат да ги различат.
 
 
Единствената Божия твар, за която тръните тук не са препятствие. Те вече са препятствие дори за свините. Да не говоря за такива като мен - абсолютно непроходим съвсем скоро ще бъде и този прекрасен кът от родината ни, изоставен от хората. Правилно са нарекли хората този край Трънски. 

  
Място, където се задържа снежна преспа и алпийски върби в нея. А наоколо има махали на Врабча. Къде са живяли хората, за да има храна за животните им, респективно за тях! Колективизацията от съветски тип ги прогони от родните им места.

 
 



 
Част от миналото на Врабча. Тази махала е съвсем на границата, една от най-високите, оставена е в България. В приземните етажи на къщите живеят диви животни. Тук по мен тръгна бракуван доносник, но си нтамери майстора. Попитах го преди колко плащаха месечно ако си доносник на полицията.    
    Една възрастна жена пък ми каза следното:
Въпреки границата /б. м. от 1919 г./, която ни пречеше, животът си течеше някак докато не ни взеха земята, инвентара, животните. Тогава оората напуснаха селото, сега тук сме само 8 души.
 
 
 
 
 
 
 
   По този връх идиотите прекараха границата, другата половина от селото остава зад върха, в чужда страна. Онези оттатък обаче са по-зле, защото им е щракнат снежен капан поне за 6фмесеца през годината.


 
 
 
 
  За да е по-красиво тук, хората са си посадили люляк. Тук той е така разпространен, както пирията по градините заради варовиковите скали и почви.
 
 
  Следва най-голямата красота от билото на планината между Врабча и Маниш
 
 
  Някогашните ниви на с. Бутроинци, преди совхолизацията /б. м. текезесирането/.
  Тази снимка най-вярно отразява какво представлява трънския край, където той е населен.
 
 
Без затруднения специалистът ще различи долината на р. Ябланица, минаваща под моста на с. Секирица. 

 
  Тази и следващите две снимки са на връх Драговицки камък от посока, на 90 градуса спрямо тази от с. Драговица. Не така изглежда той от с. Филиповци.
 
 

 
 
 
 
                              Село Врабча видяно от Врабчанската Синаница

 
 Вижте датите от снимките и определете скоростта, с която циганите рушат Трънско.
Пред Вас е разфасована къща - керемидите за продан, тухлите - за коптори, джиците и джелезото - за отпадъци, дограмата за печките. Къде ли са бившите трънски партизании и сегашните трънски полицаи? Аз ли само знам, че наши гастрольори са окрали домовете на много хора оттатък, включително и чучунуните скари на моста на Ерма при с. Кусоврана? Аз ли само знам, че тези ромбригади вадят кръстовете по оброците с надежда да намерят поставени под тях златни монети?

 
 


 
                                                            Ездимирският връх
 
 
                                   Чешмата на изселеното вече село Секирица



                               Мостът над река Ябланица при с. Секирица



                                   Едната от двете останали къщи в село Секирица



                                  Втората останала къща в с. Секирица


 
  Трите Върха. Те принадлежат към планината Гребен и са връх на красотата й. Тук съм ги снимал при лоша видимост от обратната им страна.


 
Алпийска двойка Пеевски - Фидосова се спускаше на рапел от тези скали.
Участваха в реклама на нови свръхздрави въжета и клинове. Издържаха ги.


 
                              Врабчанската Синаница

 
 
 Тук по скалата с обратен наклон за отрицателно време се сурна
 алпийската двойка, която споменах. Докато си извадя апарата,
 те изчезнаха в скалната цепнатина.
 
 
                                      Кът  "Барбекюкчийска мечта"
 
 
                                     По този ръб без тръни се изкачих до върха.

 
                                   Хипертоплоустойчиви лишеи

 
 
 
 
 
 Курортът Трънска Банкя сниман с много голям зум. Той е изоставен и един виладжия обясни защо: Защото е пъхнат в негърски гъз. В блога си имам обяснение за капана, в който е попаднат този район с карстов извор колкото Велинградския при определяне границата тук от великите сили през 1919 г.
 
 
                                       Скални кукли като в Западния Балкан
 
 
 
Наеректирана единична скала над ждрелото на река Врабчанска.
 
 
 
                                    Врабчанската целувка
 
 
 
 
 
Веднаж говорех с хора, че тук водата е малко. Има достатъчно, казаха те, но трябва да я знаеш къде е. Имаха предвид карстовите извори като този.


 
 
 
                  Следват снимки на скали от комплекса Врабчанска Синаница.
 
 
 
 
 
          Виждам, виждам, всичко виждам. От няколко хиляди години пазя ждрелото.
 
 

 

Не знам само как би снимал в Сахара.

Поздрави!