Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2014 00:37 - ОБИЧАМ МУЗИКАТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2089 Коментари: 3 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                        РЕКВИЕМ  ЗА  ЕДНА  ГОРА

 

     Ден преди да литна обратно за България съм с много изострена възприемчивост. Много планове имах, но те ще останат частично реализирани поради двумесечното ми отстъствие това лято от България. По градината на вилата също имам много работи, понесох и големи загуби. Поне 100, а може би и 200 кг. череши останаха на птиците, към 100 кг. праскови, доста ранно грозде. Човек предполага да свърши много работи но забравя, че с него Друг разполага. Мислел ли съм, че така плътно ще отстъствам от България, при това често и за дълго време. Сега обаче най-важното за нас е внучето.  За него ще сторим всичко по силите ни. Защото по-голяма радост от внуче няма няма, това е кръговрат на живота. Напомням за разказа на Николай Хайтов „Дервишево семе”.

   Развълнуван преди връщането ми в България реших да пусна радиото, което съм поставил на местна музикална станция с честота 91.5 мхц. При първите звуци замръзнах – това бе Седма част от Немския реквием на Брамс. Тази част завършва грандиозното произведение на Брамс с размисъл, взет от текст на Стария завет за починалите, изминали жизнения си път по Божия закон. Които знаят, че животът трябва да има край, но той трябва да има цел. В Седмата част на Реквиема текстът е съвсем кратък, пиша го по памет:

    „Блаженни, починали в името на Бог. Те почиват от делата си, но сътвореното от тях остава.”

   Музиката обикновено свързвам с планините и слушайки тази част пред очите ми започнаха да преминават картини от буковите гори на Амбарица и Зелениковец, включени в резервата Северен Джендем. Те даваха вода на Ловеч, но днес са почти унищожени от мутрите. Буковото дърво е символ не само на Балкана, но и на България. Аз прогледнах за живота под буковите гори на Балкана над гр. Калофер и винаги го свързвам с тях. Отсечена огромна бука за метровици сравнявам с убийството на човек.

   Годината на посещението ми в района на Амбарица не си спомням точно, но това е било между 1975 и 1980 г. защото тогава се запознавах с Централния Балкан. През този период посетих всичките пръскала /водопади/ там, те са към 100. Това време съвпадна със запознаването ми със симфоничните произведения на Брамс. Те са трудни, по-сложни са дори от тези на Бетховен. За да бъде разбирана музиката на Брамс трябва да се мине през запознаване с музиката на Бах, на Бетховен, на Шуберт и Шуман, необходими са и познания по музикознаие. До 1975 г. се запознавах с музиката на Бетховен, което пък съвпадна със запознаването ми с величавия Пирин. Това обстоятелство стана причина в съзнанието ми да остане необяснима за мен връзка на музиката на Бетховен с красотите, строхотиите и величието на Пирин.

    Следващите години трудното ми навлизане в символа на България – Балкана - красотите на Централен Балкан - свързах с музиката на Брамс. Стана така, защото тези две силни преживявания вървяха успоредно в мен. Тези връзки, учеждавам се в това, ще са живи докато съм жив и аз. В тяхната взаимност аз се убеждавам непрестанно, защото те понякога нарушават дрямката си в мен и се събуждат, като едната задължително събужда другата. В това отношение съм облагодетелстван, защото имам недоразвит - но все пак го имам – вътрешен слух, както и страхотна зрителна памет - още по-развита.

    При прехода ми преди около 40 години имах цел – от х. Добрила, която е на билото на Балкана до седловината, където е заслон Ботев да не остане непосетен водопод или кътче от планината и от север и от юг. Програмата продължи няколко лета поради лошо време и завърши чак на четвъртото. За прехода, който си спомням сега мах много време – 10 дни, което за мен са около 300 км.  Можех и да се снабдявам с храна от х. Добрила, от х. Рай и от х. Плевен, а на Табите – нищо, че е малко в страни - имаше и кебапчийница. Основните преходи, които извърших бяха три. Единият е добре познат на туристите – от х. Добрила през х. Левски до х. Рай. Макар и популярен, той крие много красоти. Описвал съм този дивен преход, сега центърът ще бъде другаде. Посоочвам само забележителните места от този преход, част от които изкачих - езерото без видим отток, подобно на това на Кобилиино Бранище или на Синанишкото, качих също Купените, Кръстците и Костенурката от т. н. Видимска пътека, която е римски път.

    Вторият маршрут преминава по билото на Балкана. Той е доста опасен, а някого бе още  по-опасен, защото нямаше осигурително въже. Късметът отново бе с мен. Овчар ме предупреди, че по Кръстците мога да мина само ако сторя това от изток на запад, останалото е риск с живота. Така и строих. По средата на Кръстците се оказах на площадка около 40 см с пропаст по нея, от която трябва да се кача на друга с метър над нея и няма къде да се хвана. А по цялата стена на площадката - мраморни плочи с паднали от нея туристи. После стана по-безопасно, но от непрежение да не би да се наложи се върна и да слеза на тази площадка като да изхвърчах на Купена. А от Големия Кръстец до Големия Купен е доста по-шибано от това да се премине по Кончето в Пирин.

   Благодаря на Господа за срещатта с този овчар. Мястото наистина е страшно и в посоката, от която го изминах. Пред очите ми сета е скалната тераска, широка 40-50 см, а под нея пропастите са бездънни. По-страшна обаче бе мисълта, ако някъде наторе се появи нещо непреодолимо как ще слеза от тук?

   Третият маршрут обаче в тази част на Централното било остана завинаги в сърцето ми и така стана, че завинаги го свързах с музиката на Брамс. По резервата Стенето достигнах х. Амбарица, която е към резервата Северен джендем. От нея продължих за х. Плевен. Тогава този маршрут бе непознат за туристите – те пътуваха от х. Добрила до Видимския превал и прехвърляйки го, ползваха римския път до хижата. Тогава хижари на Амбарица там бяха Дана и Гечо, двама много известни планинари, на които целият живот бе свързан с планината. Те дадоха на партийния секретар на Плевен идеята къде да се направи х. Плевен.

    Хижа Амбарица е на голо и обглено място. От нея се виждат вр. Амбариица, долината на резервата Стенето, Купените, Кръстците., Харманите, пасищата в изворната област на р. Осъм. Тук бяха най-значителните букови гори на страната. Водата им от тук гравитачно отива до Ловеч за пиене, но днес дебитът е много по-малък. Нито турците нито комунистите се осмелиха да секат това Божие творение, изпод което извираше половината от р. Осъм. Мутрите еб… майката и на ази гора, воводайна зона, в резерват. Описал съм и този процес на изсичане на гората там, нещо ужасно.

   От х. Амбарица за х. Плевен пътека нямаше, но пък пътеки за стадата с овце и крави имаше много.Аз си избирах пътеки на границата на буковата гора по височинния пояс, а там са най-големите дървета. За да се борят с бурите единичните буки са с много широк дънер и клоните им вървят успоредно на земята, колкото да мине под тях човек без да се навежда. Гората завършва по височина в долината на някоя рекичка и често се налага да се преминава през нея по широки пътеки, правени за животните. От стадата, водени тук на паша през лятото имаше хоризонтални пътеки, пресичащи гората. Тези пътеки днес ги няма. Още от хижа Амбарица, до която имаше огромна бука, полюшвана от лик вятър и шумяща с листата си в мен зазвуча Седмата част на Реквиема и докато не излязох от буковата гора чак при Новоселските поленици тази музика не ме остави. Някакъв процес протече в мен, поради който колкото и пъти после да слушах този Реквием пред очите ми се полюшваха и шумяха тези огромни буки, над които стърчаха мърховете Амбарица, Купените, Кръстците, Костенурката, Жълтец. И обратното. Но тази гора бе изсечена и Реквиемът се превърна в мен в нещо друго, трагично. Аз съм жив свидетел на красотата на тази гора, която повече няма да я има. Буковите гори на Амбарица.

   Над гората някога бе пълно с овчари, петимни да поговорят с някого. Всеки се хвалеше с нещо. Един вдигна овцете си от сън, за да покаже, че го слушат. Друг един извика коча на стадото си и каза, че това е най-ценното животно в България въобще, не го продава и за милион, защото от него се раждали много дълги агнета, но услужва на приятели овчали с него.. Кочът бе едър, по сегащшните измервателни сравнения поне колкото Делян Пеевски и не по-гърчав. Друг овчар си доведе еркича, да се похвали с него. Еркичът е кастриран козел, който се явява водач на стадото. Този бе голям колкото магаре и имаше козина от корема до земята. Чанът му тежал 5 кг. и се чувал от километри.

    Теренът на едно място прави гънка, която навиза под Купените, после започва да заобикаля ридът, идващ от вр. Голям Кръстец. Гледащ, че ридът отсреща е близо, а като занавлизаш обратно към билото на планината, защото пътеката върви по хоризонтала, докато пътеката пресече реката, часовете текат, напредъкът е малък. Не мога да кажа,че е безопасно да замръкна тук, защото може вечерта да дойдат при мен кучетата на овчарите. На два пъти хппрез живота ми те ме плениха и докато овчарят не дойде, те не ме пускаха да си тръгвам, беше много страшно.

     През тези  букови гори се срещат уникални буки, накои с коруби да се скрие вътре кон. Или да пренощува турист.

    След заобиикалянето на този рид се разкрива невероятна гледка. В дясно се извисява вр. Костенурката, после се заобикаля от север рида Жълтец. Огромно наклонено пасище с река през него събира водите на още няколко десетки по-малки рекички. Навсякъде цветя, цветя, цветя. И земни пчели, пеперуди. Кътче от рая. Второстепенен римски път идва от към Старата река, преминава през Видимския превал и завива към х. Плевен. Без този път и от двете страни огромното пасище щеше да остане надостъпно. Под него са ужасяващи пропасти над р.Осъм, то е недостъпно и от изток и от запад заради скални спусъци, в които е бил издялан от рочите този път, широк не повече от 120 см.

  Следва нов рид, наречен Новоселски поленици. Той разделя реките Росица и Осъм. Тук е имало някога каракачанско село и техен кмет, който да решава въпросите за пасищата на разните овчари, да не се избият. После там са били построени текезесарски обори, но не и път до тях.

   Римският път пресича долчинките на няколко реки, една от които е доста голяма, с две реки и водопади по тях, а свлеченият от лавините сняг в долиината й при хладно лято се заварва с новия сняг.

   След Новоселските поленици обаче музиката на Брамс престава. Тук буките са били изсичани, има нови буки, но да се сравняват старите и новите буки е все едно да се сравни турист, познаващ този дивен край на Балкана с един друг, който въобще не е стъпвал по тези места.

   Този път снимки няма да помествам, но пък ще поместя линк с това произведение, навлязло в ума и сърцето ми:

      https://www.youtube.com/watch?v=AIw2DUM-3kU




Гласувай:
28
0



1. tota - Ех, Коста, невероятен си, с твоите сетива дадени ти да долавяш красотата!
04.09.2014 08:11
Да те владее това, което очите ти са видели в родната земя и музиката, която няма граници да звучи в теб. Тя докосва всеки и оставя в душата му незабравими спомени, като твоите.
Родното те зове!
Лек път и добре сте си дошли!!
цитирай
2. sande - Поздравления за интересния постинг!
04.09.2014 11:29
Спомените и музиката непрекъснато те връщат към планинските пътища, пътеки и върхове в България, но и те тичат подир тебе и не те оставят даже до Бевърли Хилс и границата с Мексико.
Интересно ми бе да прочета за планинските ти приключения.
цитирай
3. planinitenabulgaria - На Тота и Санде:
04.09.2014 22:40
Причината за това са две мои по-развити сетива, отколкото при нормалните хора - вътрешният ми слух и зрителната ми памет. По представите в главата ми, които ражда музиката, аз се оказвам едновременно и сред природни картини. Така откривам сходства между музикални произведения по тоналност, по строеж, по характер, което до момента не съм забелязал. А музикални произведения в главата ми - тя е един препълнен с музика харддсик.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7895893
Постинги: 3349
Коментари: 8851
Гласове: 15839
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031