В картините от тази разходка съм включил част от маршрута, започващ от центъра на селото в посока на Понора. И тоози маршрут ползва трасе на римски път, което се губи под торфа на Понора, но посоката му е ясна - и той прехвърля билото на Балкана и слиза към селата Дива Слатина и Копиловци. Тук Балканът е толкова красив, че оставям снимките да говорят за него.
  







             Един от оброците на селото над центъра му.












                                                 Част от село Дойкиници




         Соцостанка от цех, нарекох я седмокрил петокурец.



Река Дойкинска. Тя тече сред скали, които съдържат мед, оцветени в червено. Вече казвах, по-красива долина в Балкана изобщо не знам, но пък ще кажа, че в това отношение на мен може да се вярва.







Тук са искали да правят юзина, но са се абортирали от този мерак.



                                                Част от село Дойкинци



               Старата част на село Дойкинци. Тук имотите се продават скъпо.























Голяма сеч е била хвърлена тук, казват хората от Дойкинци. Мъжете са имали работа за две-три години. Тук обаче всичко се възстаноява много бързо, защото климатът е мек, а замърсявание на въздуха или водата няма.























                                             Село Дойкинци - център

 

               Първото показване на връх Пъклищица по маршрута за Понора.























                                             Понорът вече се заформя.











Част от Понора, но вречето се кани да вали, а това лятото ако
завили дъжд става страшно.



Някога тук е имало букови гопи, отсечени за да станат пасища на тяхното място.















               От високото се показва с. Дойкинци, което заснех с много голям зум.
                


          Ридът на Пъклещица. Не мога да не спра, за да го погледам. Нещо като Вежен...

Поздравления за прекрасните снимки!
Благодаря и хубав ден!

Хубави гледки...

Вчера за първи път гледах предаването на Зденка Тодорова по Телевизия "Скат". Представи оброчни кръстове от някои места в Западните Покрайнини. Предаването беше бедничко, липсваха акценти и полемичност.

Поздрави за всичко, което прочетох и видях тук!

първата бе "Кръстове, разделени с граница". Аз много й помагам с моите пътувания, познаваме се и високо ценя делото й за българите в Северната крайна. Родът й произлиза от с. Бребевница, но после са се предселили в Цариброд. Тя е организатор на Кръг "Слово", където участват само истински хора.