Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2014 03:55 - СМИЛОВСКИЯТ ВЪРТОП
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1500 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                              СМИЛОВСКИЯТ  ВЪРТОП

   

    Полето между планината Видлич и възвишението между него и р. Нишава представлява точно въртоп – пропаднало място без долина, от която да изтича река, една от всякъде заградена котловина. Най-голямото село тук е Смиловци, но има още доста – Радейна, Високи Одровци, Протопопинци, Бребевница, Мазгош и др.. Тези села принадлежат към района на Годечкото корито, но след ПСВ са откъснати от България и сега незаконно ги държи Сърбия. Както има села Трънски Одровци, също незаконно принадлежащи днес към Сърбия, така и тези - Годечките Одровци - са част от селата, останали в България около Годеч. Границата е разделила роднини, а предимствата от членството ни в ЕС ние не ползваме ефективно за интегрирането на тези хора обратно в България чрез въвеждане на нови ГКПП, предимство при даването им на визи, двойни гражданства, свободен достъп до пазарите ни, възможности българи да закупят там имоти за вили. Там районите са приказни не са мо като красота, но и като чистота на природата. За управниците ни може би има обаче по-доходоносни бизнеси като източване на банки, всевъзможни далавери благодарение на властта и др. Възможно е те въобще да не знаят за проблемите на българите тук от двете страни на границата.

   Въртопът, в центъра на който се явава с. Радейна е много плодороден. Тук основният поминък на хората е бил както животновъдството, за което има прекрасни условия, така и селското стопанство. Тук има на доста места висока подпочвена вода, благодарение на която районът е бил заселен, но и доста карстови извори. Най-тоемият е при с. Протопопинци, който дава питейна вода за района. Друг по-малък има при с. Мазгош, а Смиловските езера са върху подземни карстови извори. Реките тук са временни, макар на Смиловската река да има и водопад. Постоянни са реките от изворите в селата Протопопинци и Мазгош.

    Туристически излети от този въртоп могат да се предприемат в много посоки. Тук римляните са строили пътища, строили, останки от тях има навсякъде, други са запазени и още се ползват. Ще посоча няколко туристически лъча от от тук, после когато помествам картини от тях ще ги допълня:

    Красив маршрут е този от с. Високи Одровци към Видлич, за който се ползва римски път, прехвърлящ планината и спускащ се в с. Славиня. Той достига изоставени вече пасища, които са подобни на нашите по Понор планина, но тук водата е оскъдна. Поради това пасищата са били ползвани сезонно, докато има вода по изворите. Римският път достига до една издупчена с въртопи котловина на около 1100 м. н. в, заградена от всякъде със скали или меки тревисти ридове. Красотата тук е без мяра. А горе от скалите какво се вижда към Балкана, който го е упознал!

   Втори маршрут пак по римски път започва от с. Смиловци, прехвърля планината Видлич и се спуска в с. Бракоьовци. Не нашето Бракьовци до с. Гинци, това е друго село. От билото на плананата може да се предприемат разходки в двете посоки, където се ходи свободно, макар вече да ги няма пътеките за овцете и говедата. Ако се затвори маршрутът с отклонение на ляво и после след спускане в с. Високи Одровци, този маршрут е най-същественият за Видлич.

    Трети маршрут от с. Смиловци достига древен манастир „Св. Св. Кирик и Юлита”. Егати Мястото на мананстира!!!!!!

     Четвърти маршрут е по оброците на с. Бребевница, където има и манастир „Св. Димитър”. Тук оброци има много,  но в това село концентрацията им е най-голяма, те са 14. Кръстовете на всичките са правени в с. Гинци, където са били поръчвани и кръстовете за гробовете и строените по-късно църкви.

    Интересен маршрут е и този до с. Мазгош, на метри от границата с България. Покрай селото минава влака за мина Станянци, собственост на бизнисмена Ковачки. Селото има само няколко жители. Ако се отвори границата къщите му ше бъдат изкупени веднага. Природата тук, бликащият целогодишно обилен карстов извор, те са нещо уникално за този район. След 1919 г. нивите и ливадите на селото остават в България и хората, останали без поминъка си го напускат. Странна съдба има това село. Откъснато от България, то има изглед само към нея, а в посока на Сърбия има висок рид на Видлич, който им затваря хоризонта.

    Видлич е доста опустошена в екологично отношение планина. Това е сторено за да се разширяват пасищата, но границата е била премината и ефектът е обратен. След изсичане на горите тънката почва е отмита от дъждовете и са се показали камъни.Те не са навсякъде, защото в планината има въртопи и почвата остава там, но щетите са големи. Буковите гори от север и дъбовите от юг вече са по-малко, от юг растат полупустинни тръни като в планината Чепън у нас. Напускането на планината от животновъдите е довело до подивяването й в пълния смисъл на думата, както и до изчезване и преместване на водоизточниците, които не са били подържани. Днес овце тук почти няма, хората гледат крави, които остават целогодишно по селата. Напускането на планината е довело до заселването в нея на много свини, те пък привличат около тях вълци. Хората се оплакват, че свините не стоят вече горе в планината, а се крият около селото /както циганите в гетата покрай градовете?/ и правят много пакости по нивите, както и че неизменно по тях ходят вълци, които пък сторват пакости по животните. Скривалищата на тези диви животни са от северната страна на планината, където има останали букови гори и са насадени нови, иглолистни. Описах какво чух от един гъстак и снимах как мечка бе „маркирала” пътя, който ползвах.

    Приятна разходка в картини! Ще поместя доста от чакащите в архива ми за публикуване. Този път - само на манастира „Света Петка” и на Смиловските езера. Те не са езера, а микроязовири, построени върху карстови извори, захранвани по подземен път от планината Видлич.

    Макар и увредена доста от човешката дейност, планината Видлич е много красива и я препоръчвам на туристите, хората и дамите да я посещават през пролетта, толкова е близо да София. Сторят ли това – ще има и ново посещение. А погледналите от билото й извивките на Балкана и забитите му в облаците чалове и тепета на Копрен,  знам накъде ще се устремят при следващото им посещение.





image

                                                        Смиловските езера

image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image

            Зад езерото се вижда планината Видлич, но тази част е в България.

image

Това дърво е манастирско, а следващите снимки са от манастира "Света Петка"

image



image



image



image

Този е оброчният кръст от древни времена, поради това тук е построен манастирът.

image



image

Планината Видлич от Юг. Когато бях тук хората казваха, че такава горещина и суша не помнят.

image



image



image

             Кръст, изработен в с. Гинци, с по два букела

image



image




image



image

Тук соколите не се притесняват ако човек ги доближи. При третия ми опит то фръкна.

image



image

Последните три сники са от с. Радейна. Останали вп селото двама души и половина, но свършили работа по нивите и градините за мнозина. Няма не пипнато от човешка ръка място по землището на селото.

image



image

                      На заден план- планината Видлич.
 



Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7814513
Постинги: 3307
Коментари: 8757
Гласове: 15760
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031