ЖДРЕЛОТО НА РЕКА ВИСОЧИЦА
Това ждрело е разположено между селата Ръсовци и Пъклещица. То е възможно да бъде посетено като се прегази многократно реката през летните месеци, когато водата в нея е малко. Има за преодоляване също така скални прагове, не големи и да се племине през храсти. Нямах възможността да извърша това и го огледах от високото, от скалите над него. Красотата му е уникална, сравнявам я с тази на ждрелата на р. Триградска, Ерма, Нишава.
Ждрелото се е образувало при разрязването на карстова част от връзка между планините Видлич и Балкана. В него има много пещери, които подобно на пещерите покрай р. Нишава са били обитавани от монаси в миналото. Вероятно тези монаси са основали по-късно манастира при с. Разбойна. Теренът на ждрелото е толкова сложен и така се върти, че дори римляните са били принудени да го избегнат като място за прокарване на път през него. По лявата му страна високо се изкачва основният римски път, свързващ днешните села Ръсовци и Пъклещица, а от дясната преминава стратегически път,колкото да премине един кон по него.
За да се запази това ждрело височината на стената на Завойския язовир е била съобразена с него, за да не го залее водата. Нищо чудно да се напправи някога екопътека през него, която да осигурява достъп и до пещерите, но аз не одборявам такова нещо, защото ще се наруши неговята неприкосновеност спрямо човешката дейност до сега. Ждрелото е дълго около 4 км, а по въздушна линия, не повече от километър и половина. Ако Сърбия влезе в ЕС, това ще бъде един от първите обекти, който ще стане туристически в пълрния смисъл на думата.
Приятна разходка в снимки из ждрелото.
Ждрелото на р. Височица погледнато от скалите над него
Под тази скална стена тече р. Височица.
Този връх е издупчен с пещери, в които е имало скални манастири.
Твърди се, че тази пещера е обитавана от владиката на пещерния манастирски комплекс.
Следват няколко снимки на скали, покрай които се върви до мястото, от което се вижда ждрелото.
И тази пещера е била обитавана от монаси.
На двете снимки се виждат части от стратегически римски път, широк 80 см. Той дублира главния път, който преминава от другата страна на жзрелото.
От този пасторален пейзаж се навлиза изведнаж в скалните страхотии на ждрелото.
Владикината пещера
На горната и долната снимка - две смешни вкаменелости.
Кръст шедьовър на това изкуство, изработен в с. Гинци.
Реката бе по-голяма от Искъра и не ме допусна да влеза във Владикината пещера.
Следват снимки на пещера, обитавана от монаси в миналото.
Следващите снимки са от скалите на ждрелото.
На долната снимка е село Ръсовци. Който не го е посетил много се е минал.
Хубав ден!
Рибите са толкова любопитни, че плуваха към мен да видят какво е туй нещо, дето не са го виждали. Рибари имаше на много места извън ждрелото, но най-много на Завойското езеро, където те имат база и лодки.
Поздрави!
01.06.2014 10:44
Поздрави!
но ми се иска повече наши сънародници да ги посещават. Това ще бъде радост и надежда за българите там, останали по родните си места почти век. Една възрастна жена докато си говорехме каза с мъка:
Вече не разбираме езика и на сърбите и на младежите ни!