Постинг
07.01.2014 03:11 -
ОТ КАЛОТИНА ДО ГОДЕЧ ПОКРАЙ РЕКА НИШАВА - 1
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5370 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2014 03:25
Прочетен: 5370 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 07.01.2014 03:25
От Калотина до Годеч има път, който се изкачва по рид от планинаната Видлич. По него мръсниците през 1919 г.преместиха границата от Бабин Зъб и отнеха над 3000 кв. км. наша територия, която сега незаконно задържа Сърбия. Причините за това - нямаме правителство, а кукли, които това воъбще не ги интересува, само далаверата и службата на чужди интереси. Границата от този рид пресича Нишава и сече планината Гребен, която е българска, после планината Руй, която също е българска. От ГКПП Калотина пътят преминава през с. Калотино, после достига с. Беренде извор. Тук има ждрело, но доста по-скромно от това при р. Ерма. Село Беренде извор е бил голям селски център на много махали, пръснати по двата бряга на р. Нишава, които са вклювали също селата Калотино, Беренде и Чепърлянци. От селото започва прекрасен панорамен път за с. Беренде, построен върху стар римски път. След демокрацията и напускането на хората на този регион този красив път е заебан и е проходим само за много мутрешки джипове.
Основният път за Годеч се изкачва на плодородна равнина, на която бяха нивите на хората. Сега там се правят разни гимнастики от "бизнесмени", които "играят" със слънчоглед, чиято продукция е обречена, но от европомощите и застраховките срещу суша се печелило добре. В този район има много манастири и оброчища, като най-значителният манастир е "Успение Богородично".
Пътят след Беренде извор изкачва стръмнина през махала Врелото и пресича един от най-големите римски пътища, които съм вижда изобщо. Тук има разклонение за прекрасното някога село Липинци. Римският хът идва от към Цариброд, продължава по планината Чепън, прехвърля се на Малата планина, където има дори кале, което мутра е приватизирала и разкопала за антики. Достигнал веднаж равнината горе, пътят върти из нея и се изкачва на възвишение с изглед към Годечкото корито, планините Чепън и Видлич и река Нишава, която цепи коритото на две. За туристът, който познава този район да го разгледа целия от тук е голяма радост. Само специалистът обаче може да различи гънките, по които криви р. Нишава.
И за този район имам писание в блога си, този постинг ще бъде разходка в снимки из него. Казвам само това, че той има две изходни точки - село Калотино и Годеч, до които има транспортни връзки. За добрите туристи те са напълно достатъчни. Но докога ще функционират не е ясно, защото населението тук изчезва и няма пътници. Пради това закриха автобусната линия през с. Прекръсте, закриха и ж. п. линията от София за Станянци. В кая на този постинг ще покажа снимки на новия етнос, който яко се настанява тук - природата не търпи плразно място.
Оригинална къща от миналото в село Беренде извор
Тази скала е първата - наподобява страж - от ждрелото
на р. Нишава при с. Беренде извор.
Тази и следващите 16 снимки са от ждрелото на реката.
Река Нишава. Тя сега не е пълноводна, защото е отклонена
за каскадата Петрохан и водата й отива в яз. Среченска бара.
От този язовир питейна вода постъпва във Враца, 80% от която
се губи заради прогнилия водопровод.
Соцмакадам върху древен римски път
Пътят от Беренде извор за с. Беренде представлява разширен римски път.
Долината на р. Нишава
Останки от римския път
Следи от длетата на робите на римляните, разбивали тази скала при строежа на пътя.
Между селата Беренде извор и Беренде има Корудере /с временна вода/.
Това е водопад, но до към м. април. После пресъхва.
Под соцмакадама са избили големите камъни, наредени от римските роби.
Скала, разбита ръчно с дслета и чукове преди 2000 години.
Огромн оброчен дъб хилядолетник
Кръстът на оброка %"Свети Димитър" - един от многото оброци на с. Беренде.
Оброчният кръст, запазил от сеч вековното дърво.
Оброкът на с. Беренде "Свети Димитър"
Всички дъбове тук са изсечени, само този - оброчният не.
На горната снимка - транспортът на хората тук до "демокрацията".
На долната снимка - транспортът на хората тук след "демокрацията. Това транспортно животно изчезва, защото е обект на отвличане и изяждане от годечките ромове. Колкото и да е старо магарето, като премине през машинка за мелене на месо, това са 10 - 20 кг. кайма. И за изборите не дават по толкова. Животните от този етнос и още един етнос - българският ще останат тук само ако ги заключат в зоологическа градина. Битовият терор след 1989 г. върху хората по този регион и други причини, които съм описвал, доведоха до обезбългаряването му. Тези две села с прекрасна природа вече са със затихнали функции според терминологията на социолозите, или още по-точно казано - умрели. Тук остава нищото.
Основният път за Годеч се изкачва на плодородна равнина, на която бяха нивите на хората. Сега там се правят разни гимнастики от "бизнесмени", които "играят" със слънчоглед, чиято продукция е обречена, но от европомощите и застраховките срещу суша се печелило добре. В този район има много манастири и оброчища, като най-значителният манастир е "Успение Богородично".
Пътят след Беренде извор изкачва стръмнина през махала Врелото и пресича един от най-големите римски пътища, които съм вижда изобщо. Тук има разклонение за прекрасното някога село Липинци. Римският хът идва от към Цариброд, продължава по планината Чепън, прехвърля се на Малата планина, където има дори кале, което мутра е приватизирала и разкопала за антики. Достигнал веднаж равнината горе, пътят върти из нея и се изкачва на възвишение с изглед към Годечкото корито, планините Чепън и Видлич и река Нишава, която цепи коритото на две. За туристът, който познава този район да го разгледа целия от тук е голяма радост. Само специалистът обаче може да различи гънките, по които криви р. Нишава.
И за този район имам писание в блога си, този постинг ще бъде разходка в снимки из него. Казвам само това, че той има две изходни точки - село Калотино и Годеч, до които има транспортни връзки. За добрите туристи те са напълно достатъчни. Но докога ще функционират не е ясно, защото населението тук изчезва и няма пътници. Пради това закриха автобусната линия през с. Прекръсте, закриха и ж. п. линията от София за Станянци. В кая на този постинг ще покажа снимки на новия етнос, който яко се настанява тук - природата не търпи плразно място.
Оригинална къща от миналото в село Беренде извор
Тази скала е първата - наподобява страж - от ждрелото
на р. Нишава при с. Беренде извор.
Тази и следващите 16 снимки са от ждрелото на реката.
Река Нишава. Тя сега не е пълноводна, защото е отклонена
за каскадата Петрохан и водата й отива в яз. Среченска бара.
От този язовир питейна вода постъпва във Враца, 80% от която
се губи заради прогнилия водопровод.
Соцмакадам върху древен римски път
Пътят от Беренде извор за с. Беренде представлява разширен римски път.
Долината на р. Нишава
Останки от римския път
Следи от длетата на робите на римляните, разбивали тази скала при строежа на пътя.
Между селата Беренде извор и Беренде има Корудере /с временна вода/.
Това е водопад, но до към м. април. После пресъхва.
Под соцмакадама са избили големите камъни, наредени от римските роби.
Скала, разбита ръчно с дслета и чукове преди 2000 години.
Огромн оброчен дъб хилядолетник
Кръстът на оброка %"Свети Димитър" - един от многото оброци на с. Беренде.
Оброчният кръст, запазил от сеч вековното дърво.
Оброкът на с. Беренде "Свети Димитър"
Всички дъбове тук са изсечени, само този - оброчният не.
На горната снимка - транспортът на хората тук до "демокрацията".
На долната снимка - транспортът на хората тук след "демокрацията. Това транспортно животно изчезва, защото е обект на отвличане и изяждане от годечките ромове. Колкото и да е старо магарето, като премине през машинка за мелене на месо, това са 10 - 20 кг. кайма. И за изборите не дават по толкова. Животните от този етнос и още един етнос - българският ще останат тук само ако ги заключат в зоологическа градина. Битовият терор след 1989 г. върху хората по този регион и други причини, които съм описвал, доведоха до обезбългаряването му. Тези две села с прекрасна природа вече са със затихнали функции според терминологията на социолозите, или още по-точно казано - умрели. Тук остава нищото.
Поздрави, Коста. Много живописно и с любов си разказал всичко.
А старите кръстове карат сърцето да се свива.
Наскоро писах разказ за погребаните български военни гробища в Македония - над 470 са. Под земята са. Отгоре - зелена трева. По поляните пасат овце или крави. Или просто мравки и скакалци се юркат нагоре-надолу.
Опасявам се, като гледам твоите снимки, че и България може да заприлича на погребано гробище.
цитирайА старите кръстове карат сърцето да се свива.
Наскоро писах разказ за погребаните български военни гробища в Македония - над 470 са. Под земята са. Отгоре - зелена трева. По поляните пасат овце или крави. Или просто мравки и скакалци се юркат нагоре-надолу.
Опасявам се, като гледам твоите снимки, че и България може да заприлича на погребано гробище.
Търсене
За този блог
Гласове: 18389