И този постинг ще е тъжен, защото миналото на този край е тъжно, по-точно жестоко. На този някогашен християнският култов център, разрушен от турците, бедите продължават и по-късно. Половината от тези хора остават в друга държава поради мирните "договори" след ПСВ. Големи щети нанасят тук след 1923 г. наказателните бригади, нахлуващи от Сърбия. Те са съставени от убийците по време на "въстанието" от 1923 г. Да припомня, че организаторите на "въстанието" бягат в Сърбия и от там организират диверсиите срещу България. После дойде текезесирането тук по колхозен тертип, което пък прогони селяните от земята им. Демокрацият пък откри пътя за ненаказуеми грабежи на останалите гори, дивеч, имущество на хората. Съвсем на близо бушон на Доган купи горите на Добърчин ведно с изоставените имоти на собствениците им, притежаващи документ за собственост. Тогава начело на Община Своге бе Емил Иванов от ДПС, в момента за втори път валия на София.  Бедите нямат край. Това, което говори, че тук някога е било част от България, че хората тук  и хората днес в Сърбия в Западни покрайнини са били  хора от един етнос и вяра е осналато от тях. Възрастните почиват от делата си, младите са се разпиляли. За тях напомня това, което е на снимкиге ми. Останала е територия без население.
    Няма как писанието ми да не навява тъга. Българите като от тук да са били изгонени от родните им места, така изглежда днес тази територия без население. Осеяна с кръстове архитектурни паметници на една школа, и тя вече в небитието.



       Оброчният кръст на голия връх, в чентъра на мястото, обградено със скалите.



      Изваден приготвен за возене с джип кръст?



Още един кръст в транспортна готовност, чака се джипа...



Много стар кръст на гроба на жена от ледно семейство



                Каменорезбен кръст със символи



Задният кръст е на съпругата, предният - на съпруга.











Ето и любимата ми форма на кръст! Такива преобладават
в Западните покрайнини.



Този кръст не е от пясъчник, а здрава скала, но има гравиране.



















Долината между селата Завидовци и Манастирище. Районът е пълен с останки от манастири, с оброци и други свети места.





                                                         Планината Манастирище







Колко ли роднини са били погребвани в този гроб? Това са кръстовете на преждепочиналите.



       Много рядко срещат кръст. Такива има по Кюстендилско.



                                      Гънка на планинатаа Манастирище



Не знам, но съм убеден, че тук е имало богослужения. Такова място няма и в Източни Родопи. Оброчният кръст е на голия връх над тази скалиста площдка.





















На долната снимка - къща на прогонени от родните им места след текезесирането.

 

Божествена земя.

Свещена!

България, която загубваме!

Няма друг такъв народ на земята.

Не е истина ....