На около 400 км. м. - горното гробище на с. Завидовци - има огромно археологическо наследство, което е застрашено. Спасява го това, че е на място, което не се вижда от преминаващите с джиповете си мутри и блуждаещи ромове, които сбират джелезо и др. потреби. Това гробище може да се възстанови, но това е рисковано решение, защото веднага крадци ще му изчезнат безценните уникални кръстове. Най-добре е да се постигне съгласие с църквата и роднините на починалите тук и кръстовете да се премесят със съгласието на Синода в музей на каменорезбарското изкуство, който трябва да бъде в с. Гинци. Твърде обезпокооително за мен е обстоятелството, че на края на гробището има няколко извадени кръста, според мен, приготвени за транспортиране. 
   Има нещо символично според мен в това гробиище. Каквото е състоянието в него, същото е в цялата ни държава.Нещо като разграден двор. В който ако остава нещо неоткраднато или неосквернено, причината е, че никой не се  е сетил да го стори...
   /Следва/



Кръстът на древния оброк, който аз наричам "Скалния". Зад
него на една площ с размери 20 х 20 м. има няколко стотици каменни
кръстове, изработени в с. Гинци. Според мен тук е имало древно
светилище, а в по-късните векове са възникнали и манастирите.
Турците са ги изгорили и на тяхно място са дошли каменните
кръстове. Точно същите ги има и в Западните покрайнини до гр. Пирот.
Понеже държавата дори не знае за тях, дано Бог да ни ги опази...



























 Това е любимата ми форма на каменен кръст! От този тип
има всякакви размери - които едвам 4 души могат да ги носят, 
но и такива, които наричам джобни.



































                Този тип кръст е най-разпространеният.



















Кръст с брадавици, но какво ли изразява броят им? Защото е 
различен при различните кръстове. По тези брадавици се познава
оригинален ли е кръстът, защото на поръчваните за новите
параклиси кръстове брадавици няма.











Починала жена от с. Завидовци. Погледът носи духът на времето.
Една българка....





















































 

Мълчалив укор на бащите и дедите ни !

Ние си носим кръста до гроба си и там остава до нас пак кръст и след смъртта ни дори. А до него е дошъл здравеца. Като ново начало.Кръст сред толкова здравец и сякаш се допълват в една хармония- симбиозата на живота. Редки и уникални кръстове, които са ценност и дано, дано се запазят, но тук, сред здравеца, някак си си тежат на мястото!Тъжни в тишината, те са сякаш вярно куче чакащо пред дюкяна да излезне господаря им! Като уморени в битки рицари с доспехите си, пред входа на отвъдното са се килнали да почиват и те.

Старо изкуство, което трябва да се съхрани като национална ценност.

Поздрави, Коста!