АЗ  И  ЖИВОТНИТЕ – ЛЮБОВТА  НИ  Е  СПОДЕЛЕНА!

 

   Тази зима съм особено активен като турист – преходите ми са между 30 и 40 км. - и често срещам диви животни. Има голяма разлика да видиш сърна в зоологическа градина и в планината, където тя тича. Същото важи и за дивите прасета, които галено наричам свинки. Имал съм и по-емоционални моменти обаче, когато съм срещал мечка или вълци. Тогава добре разбирам, че положението ми зависи изцяло от тях и единственото, което се стремя да направя е да запазя спокойствие. В такива моменти си мисля, че ако направя резки движения, проявя страх или издам силен звук, те ще ме нападнат.

   Поводът да напиша този постинг, който е много личен ми даде един лисан, който в момент, когато говорех по телефона си дойде до мен, подуши ме както прави кучето и си отиде. Посегнах да го погаля, но щом престанах да говоря по телефона той си тръгна. Такъв едър лисан с почти черна глава и опашка не бях виждал. Споделяйки това с хора, те изказаха опасение, че е трябвало да го изгоня, защото може да е бил бесен и си е загубил разсъдъка, но това изобщо не ми мина през главата. За мен тази среща остава един незабравим момент от многобройноте ми посещения в планината.

    Тази зима имах доста срещи със свинки. Те през деня спят, но имах случаи, когато на пътеката, по която ще премина срещу мен от дъбовата гора преднамерено излизя свинкя и застава като паметник. Стои и ме гледа, но усещам, че отношението й към не е агресивно, а проява на любопитство. На мен ми се струва смешна. Аз спирам, оставам спокоен – от свините не изпитвам никакъв страх. Давал съм пример по Западния Балкан, където съм ги пропъждал, за да мога да премина. Ако продължава да имитира паметник по-дълго време свинкята и да ме разглежда, аз използвам времето да се нахраня или започвам да свиря някаква мелодия с уста и ако въпреки това тя не ми освобождава пътеката започвам да й говоря и тръгвам бавно към нея. Тя се повръща с неохота в гората, спира и продължава да ме разглежда.

    Велика красота е да попаднеш на сърни в планината. Когато тичат те като да са безтегловни. Какви големи скокове правят, колко са грациозни. Навлизайки в по-тъмната част на гората се различават само белите им дупета. Как можеш да стреляш по такова животно! Казват, че когато ловците намирали смъртно ранената сърна, тя плачела. Във влака пътувах с два изрода-охранители, които имаха в телефоните си някаква програма да стрелят по животни. Със снайперова пушка „стреляха” по диви кози, по мечки, по сърни, орли. Изроди!  Но и тези, направили програмата.

   За срещите си с вълци съм писал в блога си. Имах шанса да видя най-едрия вълк в живота си, при това черен. С вълчица след него, поне 3 пъти по-дребна прехвърли Балкана на метри от мен. Имах и много труден момент с три вълка, като се изненадахме взаимно. Мястото бе много диво, направо вълче скривалище. Километри трябваше да извървя, за да излеза от него след срещата. И сега са ми пред очите. Водачът им снижи главата си – те правят така при срещите си -  и скочи от скалата в дерето, останалите – след него. Страшно беше.

   Мисля си обаче, че животните имат усет с какъв човек се срещат в планината, застращшава ли ги той. Това чувство го притежават и жените. Имал съм случаи, когато лисица се скрива в храст на два метра от мен и ме гледа от там. Чака ме да отмина и веднага излиза и продължава де яде гъбки и диви ягоди или да рови в дупката, която е оставила. Преди две години на три пъти предупредително ми изрева мечка, която лежеше с гръб към мен и вероятно бе с мече. Не направи опит да ме прогони, да ме нападне или да избяга, само даде знак да се махам от нея.

   Тези случаи на срещи с диви животни са много за мен, защото в точния смисъл на думата ходя по горите. В ѕ от тях са срещите ми са били с любимите ми диви свини. Поради изсичането на горите и „фукването” на подраста под големите дървета бившите горски площи стават недостъпни за другите животни и в тях се настаняват на безопасно място и се плодят свини както цигани  изоставени къщи.

   На туристите, които посещават планината им казвам, че срещата с диво животно не носи никаква опастност. Конете са доста по-опасни, ако в стадото се вихри конска сватба. Това се познава от далеч и такова стадо трябва да се заобикаля. Вълчите, лисичите и чакаловите сватби стават през януари. Добре е по това време да се ползват планинските пътища и пътеки и да не се минава през гората.

   Много често слизайкии от планината в някоя махала хората са ми задавали въпроса:

-         Е, па вуци не виде ли у Балкано?

   Отговарям им само дали съм срещал вълчи следи наблизо. Вече трета зима не съм срещал вълк. През лятото тях ги няма. Спомням си едно лято обаче, когато с жена ми в околностите на Козуятак /Родопите/ видяхме пет. Добре е, че тя не се плаши от животни. В Пирин на метри от нея мина мечка, а тя каза само:

-         А! Ето го мечо!

     Следващите кадри, които ще поместя са страшни. Липсата на стока по планините – през зимата на свободна паша там има само коне – доведе до нова стратегия сред вълците, които ако не убият кон, ще умрат ог глад. Наблюдавал съм страхотии след такива техни изяви и предположенията ми се потвърждават и от хората. Има един бизнес сега, да се отглеждат коне и тези, които станат на две години се откарват живи в Италия за месо. Поради това има доста частни конски стада по планината, най-много по Врачанската. Вълците нанасят големи щети на тези бизнесмени, като изяждат малките кончета. Но нападат и големи. Конете се групират когато са нападнати на стадо и са недостъпни за вълците, но ако кон се окаже извън това стадо, те го събарят и разкъсват. Такива са и кадрите, които ще поместя - на разкъсан през предната нощ кон. Първо вълците изяждат вътрешностите му и меките му части, но после идват отново и ядат месото му, за последно изглозгват копитата и ставите от костите му, гръбначните прешлени. Ребрата и костите от краката оставят. След вълците идват мършоядите, а последни - мравките.

     Кадрите, които ще поместя наистина не са за всеки:

    

Този кон е от същото стадо, от което е бил изядения от вълците. На поляната, където е станала борбата има следи от копитата им като върху вършило.



Жестоко! Конят се е поакал от болка докато са го разкъсвали жив от всякъде. Пробили са една дупка на корема му и са изяли първо вътрешностите му. После ще дойде ред и на останалото. Вълкът - това е машина за убиване. Всичко, което се разболее или остарее се превръща в негова храна...



                    Това по коня, което е с косми - на един по-късен етап.



Окото на коня е отишло за десерт на някия от "машините за убиване".



      За по-ниско стоящите в йерархията вълци, не допуснати до коня има...лисица.



                   Обезобразената глава на коня



Около дупето на коня има доста меки тъкани, изядени от вълците с предимство.

                  
                 В горната част на предния крак на коня има доста месо,
                                  добре са се ориентирали вълците.



Устните на коня са от меки тъкани и вълците ги усвояват както цигани меден кабел.



                         Знаем къде те оставяме, огладнеем ли, идваме отново! 

Естествено и нормално - природа.
Човешката ти покруса също е нормална.

някои животни се хранят с други...