МАРШРУТЪТ  РЕКА  ДЪЛБОЧИЦА

 

     Река Дълбочица извира от седловина, която свързва Мала планина и рида /планината/ Косматица. Тя тече на изток и се влива в Искъра при ж. п. спирка Томпсън. Тази спирка може да послужи като лого за грабежите и разрухата, които тук вилнеят десетки години. От района, където имаше въгледобивни мини и обогатителна фабрика вече няма какво да се открадне или снеме като суровина, той сега е гол като тупан. Останаха само кръчмите пиени, както казва Дядо Вазов. В района на гарата имаше ж. п. мост - архитектурно чудо, но при удвояване на линията той бе скрит от едната страна с втори успореден мост, после от другата му страна се постои още един двоен, за разполагане върху него на коловози за товарните вагони на обогатителната фабрика.

     Маршрутът започва от страшно тъжно място, подходящо за още по-подходящи снимки на филма 1948/ 1984 г. Ж. п. надлезът ще падне върху релсите, Никито Василев открадна релсите от четирите коловоза на гарата и ги откара в Западна Ерора за скрап, болтовете на траверсите стърчат от тях със страшна сила. Разбит е дори барелефът на майор Томпсън за проверка дали не е от цветен скрап. А той – от гипс с бронзова боя.

     Този зимен маршрут е винаги разработен за туристите, защото концентрацията на преминаващи автомобили по него с неясни цели – казвам го в прав текст, престъпни! - е най-голяма. Едни автомобили стоят прикрит зад храсти, други возят крадена гора, джипове изкарват по планината ловци, а колко закачулени „разузнавачки” с кантове по анцузите им съм виждал по тези места в набелязване на цели за грабежи! Твърди се, че грабежите тук „управлявал” бизнесмен от Томпсън и дори имало стратегия когато умре някой от махалите кой да усвои суровината от дома му. Говори се, че двамата близнаци, крадци-убийци, също били от Томпсън. Тук имаше печален случай, когато възрастен човек бе зверски убит от пиянище, за да му вземе парите и да си допие. Писал съм за този случай.

   През летния период това шосе покрай река Дълбочица наподобява гръбнак на риба. Колкото игли излизат от гръбнака й, толкова вероятно са и пътеките по двата ската на реката към махалите на Церецел. От тук /с откраднатото от къщите!/ до Своге като се прехвърли рида Косматица може да се достигне по няколко пътя, а пътеките са десетки. Що суровини от огромната площ на мегакомплекса от махали Церецел са били новопредставени в скрапопункта в свогенския квартал Зли дол!

    През зимата обаче е различно. Преди центъра на село Церецел има само едно отклонение от пътя в ляво до махалите Зебрец. Разклоненията от пътя започват след центъра на селото, където винаги има пиянища. Едни слизат от махалите по високото, други се качват до пивницата по пътя пеша от Томпсън. Разклоненията след центъра са две, в дясно, като първото преминава през доста голяма махала и се прехвърля в Своге. Джипове по него пътуват целогодишно. Второто преминава през махала Краве село и се движи по гористия пояс над р. Дълбочица. Тук гората е букова и бракониери секат като за световно. Този път не прехвърля планината. И двете разклонения са винаги абсолютно изтъпкани от автомобилите.

    Основното шосе покрай река Дълбочица продължава, преминава покрай изтарашени вили – глупаци, направили си къщите до пътя! – изоставени рудници и достига седловината, от която извира река Дълбочица. Описвал съм маршрутите от нея, сега ще посоча само зимните.

    Седловиината е кръстопът. Единият път идва до тук от Чибаовци и продължава по билото на Мала планина на изток. Ако се отправи туристът към Чибаовци се минава през борова гора. Малко е мрачна и страховита тя през зимата, но пък след нея се излиза на обгледно място с изглед към Сърбия, към Малата планина, към Косматица и към Понора. След спускане се достига пак до седловина, която свързва свогенската махала Свидня с Царичина. До Свидня има широко шосе, а до Царичина шосето е само за джипове. До Царичина има малко автобуси, но на няколко км. по-долу от с. Градец те са повече. Ако пък се продължи към с. Чибаовци има и маршрутки до метростнация Обеля.

    От седловината, за която казах , че е кръстопът, може да се продължи към с. Балша. И този път е винаги изтъпкан от джиповете на ловците. Те тук са много, защото и дивите свини в този район са много. Ако пък от седловината се продължи на изток, пътят преминава по билото на Мала планина. Слдва още едно разклонение за с. Балша от обезобразена и ограбена вилна зона, след която се намира оброк с прекрасен древен каменен кръст, типичен за гинцките каменорезбари. Дано поне него не откраднат свогенските ромове. Защото ако те започнат ромовете бизнес и с кръстове, тук и в Манастирище те са много и са най-оригиналните.

   В ляво от пътя има три много големи махали на Церецел, застроени на заравнени върхове в страни от билото. Макар на север от него, те са огрявани от слънцето през целия ден. Ограбени са и те. Малко след тях следва Церецелската църква, мисля че се казва „Свети Апостоли Петър и Павел”, но е възможно да греша. Тя също бе ограбена, после възстановена от церецелец в Канада и след това от нея бе снета само суровината – камбаната, скъпите икони, свещниците. Хората я подържат обаче въпреки това, тя свети от чистота и ред, в нея винаги има необходимите потреби и една тетрадка, в която аз съм се вписвал много пъти. В двора на църквата отново има страхотен каменен кръст.

   До тази църква се изкачват ловците от Кътина, където те имат ловен дом. Може да се слезе натам. Ако се продължи по билото се излиза на седловина с две разклонения. Дясното е за с. Томпсън, по което пътуват колиите на дърварите бракониери и е винаги разработено. Лявото слиза в Реброво, но то е несигурно. Джиповете отиват до някъде на пусия и после обратно.

   Връщам се на седловината-кръстопът. От нея започва път към билото на Косматица, а това било е едно от най-обгледните тук. Виждат се ридовете на Балкана отвъд Искъра, Понора,у Комовете, Рила. През зимата обаче този маршрут е за скиори и опитни в ориентирането.

   Този зимен преход, Река Дълбочица, макар да съм си го включил в „любими”, изминавам рядко. Красиво е, интересно е, но други части от планината ме привличат по-силно. Дори да рискувам да си проваля деня заради липса на коловози от коли, пак ме тегли натам...

   От Централна ж. п. гара София до Томпсън се пътува 45 мин. Ако някой реши да отиде на Бистица или Железница, във всеки склучай ще пътува по-дълго време. За туристите, които не посещават рланините със спортна цел, а като творци, добре е да упознаят повече места. Ето едно такова. Но!!! Първа трябва да се премине през запознаване с него и чак тогава да започне да се посещава през зимата. Защото зимата е опасен сезон за неопитните туристи.

    Ще приложа и няколко зимни снимки от този район.

 

    



                                          Нещо като вснежена котка?



                                               Кръстоска между видра и кокошка?



                                                      Опустошена следпсеч гора.



                                Вкаменен примат?



            Кокошка с къщичка на костенурка вместо пера?



                                          Водоплаващо с глава на тревопасно?



                                           Вснежена коала?



                                                         Див петел /глухар/ ?




                                                         Водната крава от Флорида?



                             Поседнало на клонче дете?



                                                              Зимни пътища



                                                             Зимни пътища



                                                          Зимни пътища



                                                               Птиченца от сняг?



                                                               Зимна картинка



                                                                       Зимен път







    Нещо като брадавица с прорастнали през нея косми.












                                                           Пролетта идва.



   Това е местността Завоят на р. Батулийска. Зад този връх има къща на един измамник с монети. Той е бил матричар и е направил в дома си форми за леене на монети от 0,50 лв. Това той прави към 1970 г. След неколгодишна разработка да открият измамника го хващат. Починал е в затвора. Сега там има голяма къща, нарочно не съм я снимал. 

душата ми е свита,разяжда я човешката злоба и завист.Защо нацията се изроди, не сме хора, не сме народ.....вече!!!

Ами, издай срочно "Наръчник на скрападжията"

Или

"Наръчник на дърваря - контрабандист".

Ще стане веднака хит. Ще натрупаш пара.
Аз мога да ти помогна в дистрибуцията и продажбите.
Без това се чудя откъде да намеря малко парици, за да си издам книжка с разказчетата.

А за туристите да не мислиме. Те си имат карти. А са и глупави, не стават за бизнес.

Поздрави!

Гората вече не мирише на младост, тя мирише на гнилост. Вървиш, спъваш се в съчки и съсипани борови клони. Преди дърварите ги сбираха на купчини, за да може от тях да се измъкне някое полезно колче. Вървиш и виждаш забравени посивели, мухлясали камари дърва за огрев, вече втора или трета година гният. За да се реже повече, за да се граби повече, тракторите рият с веригите си земята и пъплят навред. Те оставят дълбоки рани в почвата, по които утре ще се втурнат пороите и ще се развихрят смерчовете.
Гората не пее вече хайдушка песен. Тя стене от болка. Из нея се носи ехидното ръмжене на резачки, стърчат кранове, които приклещват с челюстите си мъртвите дървеса, вдигат ги и ги тръшкат в огромни камиони с неизвестен произход. Трясък, дим, миризма на изгорял бензин, локви разляно моторно масло. От някогашни омайни местности, на длъж и шир са останали само пънове, ниско равнени, като плочи на войнишки гробища.
Имало е дървета исполини с приказна история, с легенди. Няма ги вече. Защо? Кои са тези хора, какви са тези хора?. Българи ли са? нашественици ли са, варвари ли са? И има ли нещо на този свят, за което да милеят. Не вярвам да са варвари, чувал съм, че някога в първобитните времена, ако човек от племето без нужда нарани дърво, разпарят му корема, изваждат му червата и с тях обвиват раненото място. Казвали са ми за пломби от сребро в хралупите на болните дървета. С човеците се е случила беда и тя е по-голяма от тази, сполетяла горите. Те все пак ще ни надживеят.
Искате ли да прозрете бъдещето на българската нация, не ходете при пророчици – идете и вижте родните гори!

Ако поместя снимки на трупчийките, на хиперколата на мутрата, която рЕди сечта, ще ме пущарамят. Това означава по родопски убият и укрият. Имам доста снимки на УНИЩОЖЕНА гора, дори във вододайната зона на р. Осъм в резервата Северен Джендем. Ще опиша обаче схемата, по която се извършва това престъпление. Доходите от унижожаването на природната среда и за идущите поколения са не по-ниски от тези с кокаина. Кокаиновите крале не търкалят толкова скъпи джипове по баровете на новобогаташите, колкото мутродърварите по планините да рЕдят къде да им дадат разрешителни за сеч...

Аз го казвам същото, но той е писател и умее по-добре и въздействащо да борави със словото. Да го послушат ли тия по веригата от парламента до ромовете и да спрат да се облажват от унищожаването на природната среда или да продължават сечта въпреки необратимата промяна на клишмата след като това зависи от тях, мисля, че е ясно. Капиталистът за печалба би произвел и въже, с което да го обесят, има такава мисъл на Карл Маркс.