Прочетен: 7204 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2012 19:24
Всеки път, когато посещавам Копривщица аз посещавам гроба на поета Димчо Дебелянов в гробището на църквата Успение Богородично. Църквата е строена преди Освобождението и поради това е вкопана около метър в земята. Тя е доста голяма, а камбанарията - висока. Поради олбстоятелството, че камъните в района на Копривщица са ронливи са докарани големи гранитни камъни от Балкана, с които е построена църквата.
В двора й има каменни кръстове на гробовете на жители на Копривщица. На доста от тях е написано, че са изработени в началото на 19-и век. Като човек, видял много подобни кръстове с увереност казвам, че те не са дело на майсторите от Гинци. На особено големи каменни плочи от варовик с каменорезба със символи са изобразени занаятите на копривщенци, на първо място овцвъдстодото и абаджийствоно. Интересно е гробището на църквата, където от камък са ваяни различни фигури с християнски символи. В двора пред църкавата са погребани видни личности на Копривщица.
В църквата се намира икона на Светата Майка, която се счита за чудотворна и там вярващи оставят писъмца с молба за помощ от нея.
Пред гробището в църквата е гробът на великия ни поет Димчо Дебелянов. От планината, с гореща кръв като Пушкин, поетът участва тогава във войните на Балканите, които Англия предизвиква след разпадането на Османската империя за за запълни вакума след нея. Англичаните подбуждат крал Милан да нападне младото ни отечество, англичаните после спират нашите войски към Белгард със заплаха, че ще ни нападнат те. След победата на съюзниците над Турция пак англичаните предизвикват Междусъюйзническата война с цел да разкъсат Балгария и да я придадат към съседните страни по модела на Кюрдистан. След завършване на Първата световна война пак англичаните ни наказват, защото сме воювали срещу добрите /б. м. срещу тях/ и отново ни наказват с отнемане на територи и откъсване на територии от България. Тази несправедливост остава до днес.
Същите тези изроди за да наклонят в техен интерес развоя на войнта на Балканите участват и в сраженията и в едно сражение убиват поета Димчо Дебелянов, който е офицер и се сражава доброволно за Отечеството си.
Ще поместя в постинга си снимки на паметника на поета в Копривщица, от гроба му и ще извадя нещо по темата от интернет.
Гробът на поета ни и той като цялата ни държава е изоставен. По него вече има доста повреди, които трябва да се отстранят – отцепени елементи, цепнатини, зад които прониква вода, откъртени части. Дано копривщенци със средства на Общината или от Министерството на културата или по друг начин – доброволни дарения? - ремонтират паметника на този велик наш поет. Скулптурът се е справил прекрасно със задачата си - -мъката на майката, която очаква сина си се предава на посетителите на гроба. Чаканият син не е обикновен човек, а велик П оет...
Димчо Дебелянов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене Димчо Дебелянов
Роден 28 март 1887
Копривщица, България
Починал 2 октомври 1916
(на 29 години)
край Горно Караджово, днес Гърция
Жанр поезия
Направление символизъм, декадентство
Димчо Дебелянов (роден като Динчо Дебелянов) е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания.Съдържание [скриване]
1 Биография
2 Галерия
3 Източници
4 Външни препратки
Биография [редактиране]
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина - в което е последното, шесто дете, кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.
През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.
След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада убит в това сражение, на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица, той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните), да седи на прага на портата си - подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулптора използвал за модел баба Лала Душкова[1]. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г.
Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща-музей.
Името на Димчо Дебелянов носи морският нос „Дебелянов“ в Антарктика.[2]
(В основната справка за Димчо Дебеляно е неправилно записано "починал". Редно е да пише "загинал". Господ да пази паметта на загиналите за Отечеството ни !)
ТИХА ПОБЕДА
Денят за труд е отреден,
за сласт и мирен сън - нощта,
а що е нощ и що е ден
за нас, изгнани из света?
Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.
Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.
Но няма мраз да заледи
топлик жадуващия кълн,
нито ще трепне пред беди
обуреваемият кълн.
Че светли тайни дух прозря
и аз обикнах тоя път,
по който земните недра
тъй властно мамят и зоват.
- Ти наш си, твоят дълг
е дълг на хрупкавия злак -
в земята майка опознал,
при нея да се върне пак.
Венци от слънчеви цветя
в долини слънчеви плете
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.
- Дойди, но с подвиг увенчай
ти свойта бренна суета
и нека бъде твоят край
една усмихната мечта!
Ноще, тъй светло примирен,
аз гледам звездния покров
и тихом се струи над мен
и крепне земната любов.
Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.
Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!...
Църквата Успение Богородично в Копривщица, в която е Чудотворната икона.
В двора на църквата Успение Богородично - Копривщица.
Гробът на Димчо Дебелянов в двора на църквата Успение Богородично, Копривщица.
Елемент от гроба на Поета
Елемент от гроба на Поета
Елемент от гроба на Поета
Елемент от гроба на Поета
Паметникът на Димчо Дебелянов в близост до църквата.
Възрожденска къща от Копривщица.
Улицата към църквата Успение Богоподично.
Тези старинни съдчета привличат хората да поседнат на кафе и размисли.
Символично това цвете от Кръстовръх полагам на гроба на Димчо Дебелянов.