Постингът посвещавам на поета Марин Йорданов с пожелание по-често да ходи сред природата.
                                         Коста    

   В Софийския Балкан има два партизански маршрута:
    Големият е от с. Локорско до Жерковското дере. Аз съм описвал този маршрут, той е с приказно красива природа. Най- посещаванато място по маршрута докато начело бе Правешката Тиква бе скривалището на Димитър Тошков. С джип се ходеше до него, като редовни посетители бяха самата Тиква и Баба Цола. Само отбелязвам, че този маршрут преминава после по  долината на р. Елешница, изкачва се на вр. Мургаш и след като го прехвърли слиза в Жерковското дере. Там направиха мемориал на партизаните, но циганите малко го ограбиха, та от него днес останаха само яки бетонни стени. 
   Малкият маршрут е от с. Войнеговци до с. Бакьово. Може да е малък, но и той е много красив. По стария селски път за планината се достига билото на Софийската планина. На първия връх в дясно от превала е паментикът на Венче. Има някакво тайнство в този паметник - толкоз джелезо по него и всичкото - неусвоено за НАДИН. После пътят преминава по западните скатове на големия горист връх Драгуната и се устремява към колибата на баба Еленица. Този път е строен да преминават по него джиповете на държавниците, които посещаваха тези два обекта през лятото. Маршрутът е също много красив, страхотно обгледен въпреки не голямата си надморска височина. 
     От вр. Драгуната започва горист рид, който се пуска към с. Бакьово. На висок обгледен връх до изворче е била колибата на баба Еленица. Вечер са идвали партизани и са искали от нея храна, а тя била сама, мъжът й на фронта. Ловните дружини са я разкрили, изгонили са я от там и са опожарили всичките постройки. Те не са възстановявани. Баба Еленица е била от с. Батулия, оженила се е в Бакьово. Мъжът й я качил да живеят на този връх. Годините били лоши. В началото сама с децата и животните в планината, вечер - изнудвана да дава храна, преследвана. След пожара тя отново слязла да живее в Бакьово. Дошла свободата, но я изкарали привърженик на култа към личността и дори я окошарили за малко. Едва ли тя е знаела за какво става въпрос, но след завръщането си в селото вече е била болна от болестта на Паркинсом и е умряла от нея.
   Славата обаче от този район е останала за Правешката Тиква. Тя се била крила във Въглищарската землянка през деня, а вечер ходела при баба Еленица, която тогава била на 25 години. Тя е хранела вероятно Тиквата, ако тази история е истинска, а Тиквата какво е правила срещу това, не знаем.
   Върхът с колибата на баба Еленица е най-добре да се посети с автобуса от Реброво, като се слезе на спирка Моста преди село Бакьово. От там по река Елешница се тръгва по първия приток на реката, който идва от дясно и се разделя на две. Левият води до Локорския връх, а десният - към върха с колибата. Не посетилият тази красота не знае за какво става въпрос. А прасета - дал Господ. Особено ако се случи период, когато мъжките се бият за женските и въобще не ги интересва има ли хора или не, вечер ли е или ден, когато те трябва да спят. А през пролетта тук е само цветя и лисици. 
   Има един Костадин Чакъров, познавач и пропагандатор на Правешката Тиква. Може би той или друг инелекнуалец от онова време са дали идеята за Голям и Малък партизански маршрут. Аз знам обаче от къде те са плагиатствали тази идея. Ами от Шопен. Той в Етюдите си опус 10 има един, наречен Малък революционен с номер 12. А в опус 25 има един под №11 наречен Голям революционен етюд. Е - хванах ги 
Опитали са се да свържат тези два маршрута с музиката на Шопен....


   
    Върхът, на който е била колибата на баба Еленица. Вижда се и паметникът й. 

                            Паметникът на баба Еленица сред церовата горичка. 



Паметникът на баба Еленица, побит тук след смъртта й.Едва ли има мутра, минала от тук с джипа си да не се е изсреляла с пушката си помпа върху него. Паметникът е дар от техникума в гр. Кунино и е направен от врачански камък от кариерата на село Струпец.

                   Комунистическа свастика върху паметника на бабата-ятачка.



Попадението на куршума на мутра, изстреляла се върху паментика на бабата.

                                         Останки от обора на баба Еленица


   
Външната стена на обора за кравите. Дебелината на зида е един метър. Другата половина на обора е вкопана в земята и така се е осигурявало топлина през зимата за добитъка. Над обора е било сеното и през дупка се е спускало при кравите.


               
                        Остатък от зидовета на къщата след опожаряването й.

   Шипката е дълголетник. От този храст може баба Еленица да е варила мармалад.



       Това дърво хората наричат калина. Плодовете имат костилка и се ядат.

Тук е било изворчето, заради което мястото е избрано за махала само с едно семейство, наричана колиба.  Но това понятие включва къща за хората, кошара за овцете, обор за кравите, свинарник, кокошарник и др. Изворчето е пресъхнало поради сечта на горите. Пак поради тази сеч е пресъхнало изворчето и на махала Салтар под колибата и хората са го напуснали. След тях сухите топли и безводни скатове с дъбов желъд през есента станаха развъдник на диви свини.



На мястото на изгорената колиба на баба Еленица става както си е било преди нея.

                                  Останки от колибата на баба Еленица



 В тези глогинки нищо друго не може да се провре освен дивата свиня. Аз съм на входа на скривалището им. Поседнах за минути до него, но не срещу изходите му и макар да не ги виждах, усещах присъствието им. Ще взема някога с мен още един човек /или жена/, ще им дам фотоапарата, аз ще подплаша свините и така който ги фотографира ще може да ги хване в анфас. Много са сладки. Квичат като моторетки.  

                                                        Свинско игрило. 



        Призори след като вече са се нахранили дивите свинки, те се развличат, 
         като ровят чимовете и търсят в тях сладки грудки. Като стане светло си лягат.

                       Отговорът на въпроса, има ли вълци в този район.



         Паметникът на войнеговския партизанин Венче 

Аз съм израснал сред природата и съм закърмен от нея... Едва преди година и половина влязох във виртуалното пространство...
Лека нощ!
Марин Тачков

партизански митове. Дали са слушали Шопен?

шоп - ен:)))

а иначе - така си е, много правдив матрял из изсторията на тиквите и прасетата, ненацелени от пушките и дълголетно ровили из запустелите махали...

мутрите, които са стреляли по паметника на тази жена, са резултат от борбата за власт, която водиха партизаните и техните шефове - комунистите.
Ето това ни докараха червените изроди - безродство и безисторичност!

http://babaelenica.blog.bg/
Че тя баба Еленица си има блог!