„ Руки праведные их”

                                            / Стих от Евгений Евтушенко/

     Още не бе избледняло в мен жестокото убийство на млада жена с цел кражба на пръстените й,когато попаднах на стихотворение в интернет от гениалната ни поетеса Дела Раи,което до дъно разтърси душата ми.Това стихотворение за мен се превърна в неръкотворен паметник на всички зверски убити момичета и млади жени с цел изнасилване или грабеж.Един стих от нейното стихотворение,”по мерзки-уродливи от смъртта,”като да се заби в сърцето ми.В стихотворението „Момичето и смъртта” на Матиас Клаудиус смъртта не е толкова жестока.Тя казва на момичето:

                                                     ”Подай ръката си,красиво същество!

                                                      Приятел съм,не идвам да наказвам.

                                                      Имай смелост!Страшна аз не съм!

                                                      Спокойно спи на мойто рамо!”

     Само „по мерзки-уродливите от смъртта”,само „непреродените в дух от светлина” могат заради грабеж или изнасилване да давят в селската вада жертвата си и после да я душат с връзките на обувките си,да отвлекат,изнасилят,заколят и избодат очите на жена,да изнасилят момичетата и после да им строшат главите с камъни.Списъкът е дълъг.В него има и много възрастни самотни хора от Северна България,убити за да им бъдат откраднати пенсиите.

      Тъгата в мен от това стихотворение разтуших с едно от ранните стихотворения на Евгений Евтушенко,чакащ на опашка в магазин.Докато другите пазаруват,той какво сътворил!Стихотворението също представлява паметник на жената,но като същество,което краси земята,труди се за семейството си,стиска в уморените си от работа ръце трудно спечелените пари,предизвиква у мъжете обич към нея,уважение,вдъхновение,представлява чест и съд за тях.Евтушенко счита за грях тези същества да бъдат лъгани или удряни в кантара.Това стихотворение увлича Шостакович,който го включва като част в своята Тринадесета симфония и съвсем обезсмъртява творбата на поета..

     А у нас: избождане на очи,удушване с връзки за обувки,убиване чрез счупване на главите с камъни след изнасилването!Ще бъдем ли по-спокойни сега,когато едно стихотворение на гениалната ни поетеса е достоен паметник на тези клетници,а може би мъченици?

     Стихотворението „От сенките” за мен е с висока стойност като прозрение на мисълта.С един щтрих /стих/ поетесата характеризира злодеите,надминаващи по злост дори смъртта в стихтворението на Матиас Клаудиус.Близките на тези зверски убити същества поетесата успокоява по начин,звучащ ми като хорал между два драматични момента в Пасионите на Бах,напр.между бичуването и приковаването.  

                                 Жената тръгна боса и послушна,

                                 поведена от ангелска ръка,

                                 към онзи свят отвъден и спокоен,

                                 където всеки сън е цял живот.

     Поезията в това стихотворение не отстъпва на поезията на Евгений Евтушенко в неговото стихотворение и затова  ги помествам двете едно до друго.И на нашата поетеса,и на руския поет,осана!

      Понеже цитирах Матиас Клаудиус,ще поместя оригинала на стихотворението му.Напомням,че по този текст има песен от Шуберт,но тя явно не го задоволява изцяло,защото 7 години по-късно той се връща на темата от песента и я включва във втората част на един от шедьоврите на камерната музика,неговият Струнен квартет №14 в ре минор,написан през1824 г.Идеята на Клаудиус за смъртта има вече нов гениален прочит в шест варианта,последният от които е примирение със смъртта.Шупанциг дава лоша преценка за това произведение,Шуберт не го чува в изпълнение през оставащите му 4 години живот.Но пък Шуман го открива и то заживява завинаги.

                              Der Tod und das Mдdchen

                                              Das Mдdchen:

                                        Vorьber!Ach,vorьber!

                                        Geh,wilder Knochenmann!

                                        Ich bin noch jung!Geh,lieber,

                                        und ruhre mich nicht an.

                                        Und ruhre mich nicht an

                                                Der Tod:

                                        Gib deine Hand,du schцn und zart Gebild!

                                        Bin Freund,und komme nicht,zu strafen.

                                        Sei gutes Muts! Ich bin nicht wild,

                                        Sollst sanft in meinem Armen schlafen!

                                                               Matthias  Claudius /1740-1815/                                             

         А ето и двете стихотворения на Евтушенко и на Дела Раи,които не мога да не поставя едно до друго в блога си.Причината да ги поместя,цитирам Бах: На Всевишния за слава,на ближния – за поучение!                                                  

В  МАГАЗИНЕ                                     ОТ  СЕНКИТЕ

Кто в платке,а кто в платочке,                             От сенките прокрадна се в тъмата

Как на подвиг,как на труд,

В магазин поодиночке                                           човешки безнаказана вина,

Молча женщины идут.

                                                                                     притули съвестта,приспа луната,

О,бидонов,их бряцанье,                                         нападна беззащитната жена,

Звон бутылок и кастроль!

Пахнет луком,огурцами,                                         която в своя сън спойна беше,

пахнет соусом „Кабул”.

                                                                                     че в този свят е дала доброта.

                                                                                     Но злото в този нощен час не спеше.

Зябну,долго в касу стоя,                                         

Но покуда движусь к ней,                                      Животът беше пукната пара.

от дыхание женщин стольких                                

В магазине все теплей.                                           Очи отвори – взря се в своя свършек,

                                                                                       по вълчи я раниха две очи,

Они тихо поджидают –                                            по цигански миришеше на мърша,

боги добрые семьи,                                                   

и в руках они сжимают                                            по дяволски убиха я души

деньги трудные свои.

                                                                                       по-черни от нощта на тази мъка,

                                                                                       по мерзки-уродливи от смъртта,

Это женщины России.

Это наша чест и суд.                                                 по-долни в безнаказания пъкъл,

И бетон они месили,

и пахали и косили…                                                 непреродени в дух на светлина.

все они переносили,

все они перенесут.                                                    И в този миг небето се разкъса.

                                                                                        Гръмовно заваля и просветля.

Все на свете им посильно,-                                     Жената тръгна боса и послушна

сколько силы им дано.                                            

Их обсчитывать постыдно.                                      поведена от ангелска ръка,

Их обвешивать грешно.

                                                                                        към онзи свят отвъден и спокоен,

                                                                                       където всеки сън е цял живот.

И,в карман пельмени сунув,

я смотрю суров и тих,                                               Разсъмваше се вън и ден нехаен

на усталые от сумок

руки праведные их.                               орисваше с житейския хомот.

             Евгений Евтушенко                                                                Дела Раи

                                                                                                                                        Т.П.