Рационализаторът,вечният ерген,Аспарух Цъфтитрънски

















                                                 Планината Манастирище



                                            Планината Манастирище



                                            Планината Манастирище



                                        Планината Манастирище



                                          Планината Манастирище



Един от стоиците,а може би хиляди каменни кръстове
по Манастирище.Те са навсякъде: по оброчища,на местата
на унижожени манастири,по гробовете на хората.
Изработвани са от майстори-каменорезбари от с.Гинци



Скалата за кръста е отломена във Врачанската планина.После е натоварена на
волска каруца,минала е през прохода Петрохан и е оставена в с.Гинци.Там от нея
нея е направен този кръст.Отново волски каруци са докарали кръста до тук.



     Каменен кръст от най-старите по Манастирще



                          Оригинален каменен кръст



Много стар кръст,изваден от земята и залепен върху постамент.Ако някой познава трите помашки гробища на с.Тъмраш нека сравни формата на камъните.Ако има интерес,нека посети Завидовското гробище на Манастир и трите тъмрашки.



Скромен и оригинален каменен кръст от врачански камък,че тук
са или пожени още двама починали преди новопредставения.



  Тези безценни каменорезби вместо да попаднат в археологически музей,
   вероятно ще станат плячка на някоя мутра,която ще ги продаде в чужбина.





















з 1959 г.вероятно ателието а гинцките каменорезбари
                            вече е било закрито.




    Един труден за работа и транспорт каменен кръст



                          По-съвременен кръст



На нов гроб се е поставял камеен кръст,поръчван в с.Гинци.При следващо погребениесе е поръчвал още един кръст,като старият е бил преместван при    краката на починалия.Така днес са се събрали върху един гроб много кръстове.Вичките са различни,а някои от тях са шедьоври на каменорезбата.



Този кръст е по голям от откраднатия от гробището в Гинци и изправен пред мемориала на репресираните след Деветото пред НДК.Но само аз знам в кое
                                    гробище стои изоставен.



          Кръст на починала жена,той е заоблен.



              Кръст в гробище на Манастирище



                         Райското пръскало



От тук събира водата си река Бяла.Твърди се,че долу в скалната теснина не е стъпвал човешки крак и че от там водата след силни дъждове отнася специални риби и други животни,които са намирани в района на Калоферския мъжки манастир.



 От нещо като пещера под връх Ботев излиза водна жила.Тракторни гуми,изнесени до тук с коне са превърнати от грижливите овчари в поилки за тяхните и дивите животни.

Приятно и важно за мен е, че тези дни открих и прочетох блога Ви.
Напълно подкрепям казаното за района на Балкана от Мургаш до Искъра.
Особено за района на Кремиковци, Бухово и Мургаш.
Представите на публиката за тези райони е много изкривена.
Да не говорим за красотата на планината над Огоя и Бов.
Съвпада и възприятието от планината, стремежа да се опознае тя, бита и историята на хората от този район, които ще останат пълна загадка.

Подобна ми е историята и с района от Искър до Петрохан. От описанието ви научавам много за великия Церецел, където не съм бил. Всички изходни пунктове зная и конкретно се интересувам, за да отида дори и да престане да съществува.
А конкретния излет е най-важното в цялата работа , според мен. На Понор също съм нямал смелост да се кача.

Споделям възхищението Ви от Вазов. Той наистина познава и се възхищава от планините ни. А ние на словото му. Алеко Константинов има заслугата за 300 души на Ч.връх. И да бъде предтечата на организирания туризъм. Но като турист въобще си няма и представа от планините на България. А и млад е загинал.

От лов въобще не съм се интересувал. Не съм скиор, рибар, гъбар, дървар или билкар. А линията на пийване, която се насажда е долна и вредна.

Чистият въздух обаче заморява пушача и от време на време хвърлям по някой фас в планината. Напълно съзнателно. Като знам, че 20 години преди мен и 20 години след мен никой не е ходил или ще стъпи по тези места. Хората са променени. "Еколозите" по далеч от Орлов мост не ходят.

Друг е случаят с изхвърлените боклуци край населени места. Това е непостижимо, трайно, обезценяващо хора и морал. Видим беше и черния Искър, както и местата за които пишете .

Перверзия от друг тип е с асфалтовата запечатка на любимия ми и единствен за околностите червен и здрав път от Д.Лозен до манастира. За да се угоди на уж плачещите за това монахини и спонсорите на манастира, за да завладеят с всички сили местността. Повсеместната тенденция не от скоро.

Грозотията не си отива. Или е тук. Или идва. Както искате. Просто не трябва да се прикрива.

В практиката, освен всичко, се достига и до затваряне на Балкана. Термин, който включва много неща. Перверзията тук е петорно по-голяма, но я има тук и там. И да не говорим за това.

Презумпцията на която народът ни държи е, че "Никой не може да заключи Балкана".
И съм щастлив от това.

Единственото число си е единствено число. Най-добрия си е най-добър. И се радвам много, че сте го постигнали. Аз съм 50%. Не съм ходил в с. Русалско в Източните Родопи през Пролетта, така че съм 50% във всяко отношение. В младежките си години бях като Вас, след което въведох (може би съм възстановил, със сигурност) ново понятие и се движа по него. Вие сте на крачка да го откриете, защото си задавате много въпроси в тази посока.

Владея най-нови технологии в областта за която говорим. Независим съм и не завися от някого, за да бъда критичен. Ще си послужа с израза, че съм № 1, или някъде там.

Живея в Младост, а Вие сигурно на противоположния край на София. Роден съм в СИ Бг, и не се захласвам много, много по Витоша. Въпреки, че съм слизал пеша с 5 мин по-бързо от лифта и съм я обикалял по ниското 2 пъти по часовниковата стрелка и 1 път срещу. В планината не се ходи сам, така го движа..

Надявам се да установим приятен и полезен контакт по конкретни дела, ако е възможно. Дори и да си поговорим . Чрез блога Ви считам, че няма как. Поради това за контакта Ви изпращам този е-маил адрес: zamitkof@abv.bg



P.S. Поздравления за последните блогове със снимки от БГ. Снимките от Калоферския балкан попаднаха точно на окото ми с това, че отразяват контрастно и релефно гледката. Не са само художествени, или с ефекти, а отразяват релефа, така както се вижда от там. Снимки от такова естество не съм виждал. И колата там, разбира се, ме вдъхнови много.
С калоферци шега не бива. Те стоят много високо в класацията ми по туристически и всякакви въпроси, по сериозност и действие. Къде само са отраснали. И все пак е движение. Минало ми е времето на състезания. Но през годините, и сега, и други се намесват по въпросите. Изпращам снимки от там с дата 2003 Калофер, които би трябвало да познаете от къде са. Адрес: http://dox.bg/files/dw?a=b1bf35b87e

P.S Междувременно , и с Вашата помощ , си реших въпросите с великия Церецел. Изходни пунктове са Томсън, Свидня, Чибаовци, Балша, Доброславци ; Кътина и Реброво от моя гледна точка. Владо Тричков е на последно место. А от Курило е по трудна работа.

Приятно и важно за мен е, че тези дни открих и прочетох блога Ви.
Напълно подкрепям казаното за района на Балкана от Мургаш до Искъра.
Особено за района на Кремиковци, Бухово и Мургаш.
Представите на публиката за тези райони е много изкривена.
Да не говорим за красотата на планината над Огоя и Бов.
Съвпада и възприятието от планината, стремежа да се опознае тя, бита и историята на хората от този район, които ще останат пълна загадка.

Подобна ми е историята и с района от Искър до Петрохан. От описанието ви научавам много за великия Церецел, където не съм бил. Всички изходни пунктове зная и конкретно се интересувам, за да отида дори и да престане да съществува.
А конкретния излет е най-важното в цялата работа , според мен. На Понор също съм нямал смелост да се кача.

Споделям възхищението Ви от Вазов. Той наистина познава и се възхищава от планините ни. А ние на словото му. Алеко Константинов има заслугата за 300 души на Ч.връх. И да бъде предтечата на организирания туризъм. Но като турист въобще си няма и представа от планините на България. А и млад е загинал.

От лов въобще не съм се интересувал. Не съм скиор, рибар, гъбар, дървар или билкар. А линията на пийване, която се насажда е долна и вредна.

Чистият въздух обаче заморява пушача и от време на време хвърлям по някой фас в планината. Напълно съзнателно. Като знам, че 20 години преди мен и 20 години след мен никой не е ходил или ще стъпи по тези места. Хората са променени. "Еколозите" по далеч от Орлов мост не ходят.

Друг е случаят с изхвърлените боклуци край населени места. Това е непостижимо, трайно, обезценяващо хора и морал. Видим беше и черния Искър, както и местата за които пишете .

Перверзия от друг тип е с асфалтовата запечатка на любимия ми и единствен за околностите червен и здрав път от Д.Лозен до манастира. За да се угоди на уж плачещите за това монахини и спонсорите на манастира, за да завладеят с всички сили местността. Повсеместната тенденция не от скоро.

Грозотията не си отива. Или е тук. Или идва. Както искате. Просто не трябва да се прикрива.

В практиката, освен всичко, се достига и до затваряне на Балкана. Термин, който включва много неща. Перверзията тук е петорно по-голяма, но я има тук и там. И да не говорим за това.

Презумпцията на която народът ни държи е, че "Никой не може да заключи Балкана".
И съм щастлив от това.

Единственото число си е единствено число. Най-добрия си е най-добър. И се радвам много, че сте го постигнали. Аз съм 50%. Не съм ходил в с. Русалско в Източните Родопи през Пролетта, така че съм 50% във всяко отношение. В младежките си години бях като Вас, след което въведох (може би съм възстановил, със сигурност) ново понятие и се движа по него. Вие сте на крачка да го откриете, защото си задавате много въпроси в тази посока.

Владея най-нови технологии в областта за която говорим. Независим съм и не завися от някого, за да бъда критичен. Ще си послужа с израза, че съм № 1, или някъде там.

Живея в Младост, а Вие сигурно на противоположния край на София. Роден съм в СИ Бг, и не се захласвам много, много по Витоша. Въпреки, че съм слизал пеша с 5 мин по-бързо от лифта и съм я обикалял по ниското 2 пъти по часовниковата стрелка и 1 път срещу. В планината не се ходи сам, така го движа..

Надявам се да установим приятен и полезен контакт по конкретни дела, ако е възможно. Дори и да си поговорим . Чрез блога Ви считам, че няма как. Поради това за контакта Ви изпращам този е-маил адрес: zamitkof@abv.bg



P.S. Поздравления за последните блогове със снимки от БГ. Снимките от Калоферския балкан попаднаха точно на окото ми с това, че отразяват контрастно и релефно гледката. Не са само художествени, или с ефекти, а отразяват релефа, така както се вижда от там. Снимки от такова естество не съм виждал. И колата там, разбира се, ме вдъхнови много.
С калоферци шега не бива. Те стоят много високо в класацията ми по туристически и всякакви въпроси, по сериозност и действие. Къде само са отраснали. И все пак е движение. Минало ми е времето на състезания. Но през годините, и сега, и други се намесват по въпросите. Изпращам снимки от там с дата 2003 Калофер, които би трябвало да познаете от къде са. Адрес: http://dox.bg/files/dw?a=b1bf35b87e

P.S Междувременно , и с Вашата помощ , си реших въпросите с великия Церецел. Изходни пунктове са Томсън, Свидня, Чибаовци, Балша, Доброславци ; Кътина и Реброво от моя гледна точка. Владо Тричков е на последно место. А от Курило е по трудна работа.