Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2019 21:59 - САНАТОРИУМЪТ "ИСКРЕЦ"
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 3492 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
   Започнах често да публикувам чужди статии в блога си, но така правя, защото ги ценя. Не защото нямам какво да пиша, а нямам време. На всичкото отгоре по крака ме ухапа и един паяк, голям като врабче. Два дни от болка място не можех да си намеря, тресеше ме.
   Сега ще поместя една статия на искречанина Боян Балкански за Санаториума в Искрец. Ще опиша обаче преди това местоположеннието му:
   Той е разположен в долното течение на река Сиренена, която извира от карстови извори в района на с. Меча поляна. Срещу него е Малата планина. Мястото, където е построен санаториума е с изключително чист въздух, който притежава антисептични качества. В двора му има древен манастир с една седмоъгълна кула. Санаториумът днес е руина...От пътя покрай р. Искрецка, някога първокласен римски път се отделя второстепен път покрай реката Сиренена. Пътят достига най-западната махала от трите махали Добърчин и по брега на реката, на места - отвесни скали, достига с. Меча поляна. Тук римският път се разделя на три - един наляво за с. Горна Горновица, друг нагоре в планината Понор и после за Зиимевица и трети в дясно към седловината при Каишовият връх и след това за с. Зеселе. Красотата тук е една от върховите за Понор планина. След национализацията прекрасното село Меча поляна, равно по красота на с. Беводно в Родопа, хората го напускат. Мечките обаче от пещерите, в които са зимували в тях още ги нама, защото е пълно с ловци бракониери.
   Горите на Добърчин също са продадени от кмета на Своге, Емил Иванов от ДПС на някакъв таксиджия Ашраф, бушон на Догана. Същтоо е сторено с горите над с. Баломир и над с. Раниславци.  
   Селото Меча поляна - един бисер, е лесно достъпно, защото до спирка Меча Поляна /Санаториума/ има автобус от гара София Север, тръгващ сутринта в 9,00 ч. и връщащ се от Своге в 16,00 ч. За този региоон имам много постинги, неговият регион е силен за мен.

   Его и статията на г/н Балкански

    

САНАТОРИУМЪТ „ИСКРЕЦ”

С ТРАЙНА СЛЕДА В БЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА


От началото на XX в. територията на Искрецкия манастир „Успение Богородично” постепенно се превръща в място на физическо изцеление на хиляди българи. Уникално съчетание на религиозна духовност и човешко здраве!

         В чест на 20-годишнината от възкачването на Фердинанд на княжеския престол, монархът пожелава да ознаменува този юбилей с едно трайно народополезно дело, като дари 100 000 лв. за построяването на една Лечебница за гръдоболни. Това князът прави в подкрепа на предложението на д-р Марин Иванов Русев (1864-1935) – директор на „Опазване на общественото здраве” и съучастието на личния лекар на Фердинанд – Хуго Грецер. Вестта е огласена на 15 август 1907 г.

        Образуваната за случая комисия е била в състав: д-р Марин Русев, д-р Хуго Грецер, д-р Стефан Ватев, д-р Богдан Чавов (последните двама старши лекари при Александровка болница), д-р Ст. Киркович и д-р В. Моллов (ординатори към същата болница). За деловодител е назначен Илия Стоянов, тогавашен секретар на Дирекция на народното здраве. За избора на място са били привлечени специалистите: географа Илков, геолога Ванков, началник отделение за горите при Министерството на земеделието Брънчев, както и архитектите Юрдан Миланов и Пенчо Койчев.

        Поради големите опустошения на ширещата се туберкулоза комисията си поставя срочни задачи за изпълнение. След три заседания (до  20 септември) за 45 дни са посетени различни предлагани и предпочитани селища и местности за санаториум, на базата на основни медицински, климатични, водоснабдителни, достъпно-съобщителни и общи хигиенни и природни условия, се стига до десетина, но с не пълна документация. Тогава д-р Русев препоръчал землището на манастира „Успение Богородично” край с. Искрец, с установени условия. Взимайки под внимание и мнението на вещите лица: подполковник Данков от топографския институт, д-р Пранчев – бактериолог, Хр. Русев – химик-хидролог и Д. Загоров – софийски окръжен управител, комисията (на 10-то заседание на 5 ноември 1907 г.) се спира единодушно на този избор.

         Към подетото народополезно дело се отзовава с щедра готовност и Светия синод на Българската православна църква, който отстъпва безвъзмездно цялото землище и всички имоти от 400 дка на манастира в полза на предвиденото здравно заведение.

         След това дарение д-р Русев пристъпва към създаването на един голям образцов санаториум на съвременно равнище. За целта, с Протокол №20 от 09.01.1908 г., комисията обявява конкурс за проект. Поради не одобрените първоначални проекти, комисията възлага на арх. П. Койчев (1876-1958 г.) да изготви работен проект в мащаб 1 : 200. Същевременно се предлагат нови помощи и дарения. Министерството на земеделието засажда 1 500 000 иглолистни дървета и овощни фиданки. Главният дворцов градинар устройва, обзавежда и украсява парка с цветна, храстова и дървесна растителност. Княжеският дворец в София предоставя и инсталира електропроизводен агрегат от водна турбина с динамо за прав ток 150 вата, прехвърлен от двореца „Бистрица”. Министерството на правосъдието отпуска група от 40 затворници за работа. Отчуждават се и малки съседни частни имоти за дооформяне територията на санаториума.

         Първата копка за основите на сградата се прави на 30 септември 1908 г. Строежът се бави поради неспокойните години на войните. След 11-годишен труд, на 1 януари 1919 г. д-р Русев предава (докладва) на Двореца построеното. Приемателната комисия, назначена от цар Борис III, е била съставена от полк. Куртаклиев – маршал, майор Куюмджиев – комендант при двора на царя и Чолаков – касиер при Интендантството на цивилната листа.

        В Предавателно-приемателния протокол поличава прецизност и изрядност. В него е описано подробно недвижимото имущество и покъщнина: главно здание на санаториума на 3 етажа върху 2040 кв.м; две галерии за лежане на болните на открито, всяка дълга 75 м и широка 3 м; зимна градина и парник 30/5 м; електроцентрала на 2 етажа върху 78 кв.м§ бетонен резервоар 30 куб. мс напорен тръбопровод 1 км за централата; каптиран извор за питейна вода с общо 1700 водопроводни тръби; канализация на цялата сграда; електрическа инсталация в цялата сграда; старинна черква и кръстилница, камбанария и дворна чешма; две стари жилищни манастирски сгради, хамбар и навеси; цветна градина пред главното здание на 10000 кв. м. с фонтана, с алеи и с 1200 корена рози; овощна градина на 27000 кв. м с 800 облагородени плодни дървета (круши, ябълки, сливи, вишни, череши, орехи и др.); борова гора с 1000000 дървета на 4 – 12 години; ниви 140 дка; ливади 35 дка; пасища 6 дка; гори 140 дка; двор 3 дка; сечива – градински, ковашки, дърводелски; покъщнина – по приложен най-подробен списък от едри до дребни предмети за обзавеждане, като легла, маси, уреди, прибори за хранене и др.

         Този опис свидетелства какъв ценен и важен държавен имот е създаден в санаториума „Искрец” и каква голяма грижовност са вложили отговорните за това личности, най-вече д-р Марин Русев и д-р Хуго Грецер.

        На 29 май 1919 г. са приети първите болни на легло в санаториума. Това е било много вълнуващо събитие както за тях, така и за началните служащи, и за местното население.

         Пръв поема ръководството на медицинското заведение, като управител-лекар, карловеца д-р Ярослав Иванов Хитев (1877-1944). Той, завършил медицина в Монпелие, Франция, 1904 г.,  е определен с конкурс и подготвен за тази длъжност в чужбина още през 1908–1911 г. За 18 месеца служба с големи затруднения, той е оставил спомени като опитен лекар по вътрешни болести и белодробна туберкулоза, човеколюбив, с многообразни културни интереси, убеден застъпник на въздържателното движение, добър събеседник, състрадателен.

         Следващият управител на санаториума поема службата на 01.10.1920 г. Това е  д-р Драгомир Петков Герганов (1874-1953). За 25 месеца е запомнен като много добър оратор, с даровито перо, радетел на звучна реч (туберкулозата нарича „зърненка”), владеещ чужди езици.

         На 01.11.1922 г. ръководството на „Искрец” се поема от следвалия Военно-медицински институт в Петербург в 1900 г. д-р Иван Стефанов Жеков (1879-1926). Той е бил известен като тих, скромен, трудолюбив, добър диагностик и привързан към болните лекар.

         В началото на 1925 г. лечебното заведение се оглавява временно от ординаторките му д-р Недялка Димитрова – Ангелова (1873-1932) и д-р Цветана Мих. Стоянова (1897-1979).

          През м. май 1925 г., при добър административен ред, добра болнична обстановка, чистота и добре поддържан парк, се поставя началото на утвърждаването на санаториума „Искрец”, като водещо научно-практично средище по белодробна туберкулоза. Ръководството се поема, в продължение на 9 години, от родения в Сливен и следвал (с прекъсване поради участие в Балканската война) Военно-медицинската академия в Петербург д-р Панайаот Димитров Белов (1890-1963).

         Напливът от болни е голям. Болничните легла нарастват от 140 на 210. Военно-спомагателната каса предава на санаториума добре обзаведен с 40 легла за ползване от военнослужащи.

         Основните усилия се насочват към подобряване на диагностичната и лечебна работа. През 1927/28 г. д-р Недялков завършва първият системен двусеместриален курс за специалисти по рентгенология в София при проф. Андрей Сахатчиев. През 1928/29 г. той посещава водещи болнични заведения и известни специалисти по белодробна туберкулоза като Бакмайстър, Улричи, Никол, Шрьодер, Кларе и др.

         За санаториума се създава нов подробен печатен образец на болничен лист (наричан по-късно „История на заболяването”) с шаблони за графично отбелязване находката, изследванията, назначенията. Това са достъпни образци за музейни исторически сбирки.

         Санаториумът „Искрец” последователно затвърдява мястото си на научно-практично заведение по туберкулоза за цялата страна. Организират се курсове, публикуват се научни статии и доклади върху етнопатогенезата на туберколозата в наши списания и конгреси.. През 1931 г. се издава и първият у нас труд- „Монография” – учебник за туберкулозата.

         На 1 юни 1934 г. ръководството на санаториума се поема от д-р Ангел Недялков (Чортов). По негово време непрекъснато се усъвършенстват методите на диагностика и лечение, подобрява се все повече условията за работа. С нови достроявания на сградите броят на леглата нараства до 540-570 през 1939 г.

         За периода 1935–1950 г. в санаториума „Искрец” са приложени стотици хирургически намеси (в скоби са посочени направените операции лично от д-р Недялков): торакопластики – 684 (429); торакокаустики – 3434 (1846); пневмолози Себастиен – 44 (36); кавернотомии – 10 (5); пункции на каверната – 599 (599); пневмолози – 410 (322); торакоскопии – 117 (82); френикопарализи – 657 (435); аспирация по Моналди – 176 (171).

         През тези години санаториумът „Искрец” постепенно израства и се утвърждава за водещ в България в гръдната хирургия. Той става център и „Искрецка школа” по специалността. Създава възпитаници, които разнасят из страната знания и умения в лечебното изкуство.

         До 1950 г. „Искрец” е основният източник на десетки специалисти (искрецки кадри) за цялата страна. Той постоянно подхранва новите болнични заведения с негови възпитаници и помощен медицински персонал. Тук се провеждат и 6-месечни курсове на лекари от страната за началници на 30 тубдиспансери, които се разкриват през 1940 -1944 г.

         В „Искрец” д-р Недялков въвежда по свой начин, за пръв път в страната, и някои организационно-методични начинания, като например (през 1935 г.) образеца на „лекарско свидетелство”, съответстващ днес на „епикриза”.

         Д-р Недялков се утвърждава с невероятна философска и същевременно земна хуманност. Той създава прекрасни взаимоотношения между медиците, болните и местното население. В казиното се устройват общи срещи, празнувания, другарски вечери, тържествено посрещане на Коледа и Нова година заедно с всички служещи. По покана на управителя, няколко поредни години всички служещи в санаториума даряват по една еднодневна удържана заплата за закупуване коледни пакети със захар, брашно, мазнини, сухи плодове и др., за раздаване (по списък) на бедни жители от селото, предоставен от община Искрец. Какво сърце и душа, каква човещина!?

         В „Искрец” се провеждат конференции по туберкулоза. Негови лекари участват на конгреси у нас и в чужбина – Австрия, Унгария, Германия, Чехословакия. В санаториума д-р Недялков се отдава на всестранните медицински задължения като фтизиатър, хирург, рентгенолог, преподавател. Той се проявява като истински лекар и човек до последния му ден в „Искрец” през 1950 г., когато раздалата му протича в много трогателна и тържествена обстановка. Той посещава всички павилиони с кратки слова. Изразява благодарността си и се сбогува както с персонала, така и с болните.

         След д-р Недялков ръководството на лечебното заведение се поема за 2-3 години от 33-годишния д-р Манол З. Донев.

         През м. май 1953 г. за главен лекар на санаториума „Искрец” се назначава д-р Симеон Симеонов, а за зам.гл. лекар д-р Йордан Попов.

         След 1954 г. „Искрец” преминава под ведомството на Здравния отдел на София. В края на 1957 г., по настояване на д-р Симеонов, си разменят длъжностите с д-р Попов. При този лекарски тандем продължава многопосочно усъвършенстване на лечението на туберкулозата. Вече се извършват хиляди изследвания, стотици операции.

        Поради овладяването на туберкулозата в България, през 1974/75 г. настъпват големи структурни промени в лечебното заведение. Санаториумът се преобразува в пневмофтизиатрична болница. Закрива се 40-годишната гръдна хирургия, като на нейно място се разкрива неврохирургия със 70 легла, ръководена от проф. д-р Карагьозов.

         В края на 1980 г. д-р Попов се оттегля от ръководството, заместен от д-р Антон Витек.

         До 1988 г. общият леглови фонд на болницата е от 610 легла, като от тях 416 са за лечение на остри и изострени хронични белодробни заболявания, 119 – за лечение на белодробна туберкулоза и 75 хирургични.

         През последните 20-на години болничното заведение носи името „Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за долекуване, продължително лечение и рехабилитация „Цар Фердинанд I”. Болницата получава периодични дарения, от които най-значими са от италианската фамилия Фаджоли и от г-жа Силви Вартан, която е родена в Искрец през 1944 г.

Понастоящем лечебното заведение разполага с над 100 легла с тенденция за увеличение. В болницата работят около 50 човека медицински и 30 души административно-стопански персонал. Колективът се ръководи от  управителката Людмила Тодорова.    *

       Санаториумът „Искрец” има невероятно богата история. Тук за първи път в България са направени над 20 нововъведения в медицинската практика. Цели книги могат да се напишат за отделни лекари, за сестринския, санитарния и останалия персонал. Ето някои от десетките изказани персонални мнения за медици в санаториума „Искрец” и за самото заведение.

        Д-р Беловски за д-р Попов (на работа в „Искрец” от 1946 до 1980 г.):  „Д-р Попов бе богато надарена и всестранно развита личност, белязана със знака на превъзходство. Бе лекар и човек с обаяние, което облъхваше всеки докоснал се до него… Имаше енциклопедичен ум и задълбочени познания в медицината, философията и света на изкуството… Умееше да цени хората и да ръководи колектива, който го обичаше и уважаваше”.

        Д-р Каназирски за д-р Попов:  „Винаги, когато си мисля за Йордан Попов свеждам глава като пред старо бойно знаме. Същото чувство изпитвам и пред гроба на Иван Вазов”.

        Д-р Беловски за д-р Цанев (на работа в „Искрец” от 1948 до 1973 г.): „Д-р Цанев притежаваше изключителна ерудиция на енциклопедист, не познаваше омразата. Имаше подкупваща усмивка и силна другарска ръка. Беше винаги отзивчив… Беше с голямо човешко сърце и личност с богата творческа биография”.

         Д-р Каназирски за мед.сестра Мария Бочева:  „Мария Бочева, като главна сестра, реформира сестринското дело в „Искрец” по същия начин, както 100 години преди това то бе преобразено от Флорънс Найтингейл. Бочева бе най-добрата главна сестра, която съм виждал. Опит и знания, тактичност и дипломация, добросъвестност и чувство за отговорност, етика и последователност … Тя умееше да защитава сестринските интереси, но грижите за болния бяха над всичко”.

       Д-р Костов за санаториума „Искрец”:  „Санаториумът „Искрец” не беше нито научно, нито академично заведение, но там се работеше всеотдайно. Малко бяха тези, които минаха и заминаха без да отнесат в себе си онова, което наричахме „ДУХЪТ НА ИСКРЕЦ”. В „Искрец” кадрите работеха, но и кадрите се изграждаха. Работехме без работно време, работеше се колкото беше необходимо, работеше се колкото време пациентите имаха нужда от нас. Болният човек беше издигнат в култ. Всичко се правеше в негово име, за неговото по-бързо оздравяване. Жертвоготовността беше стил на работата. Живеехме между болните … Никой не мислеше за себе си, когато пациентите се нуждаеха от нас.  Много нощи се прекарваха при леглото на болния, лишавайки се от сън, от почивка, от семейство. Оперирахме по 8 -10 часа и след това оставахме при болния до момента, в който бяхме сигурни, че е вън от опасност… Искрец беше ковачница на кадри… Обичахме безмерно санаториума „Искрец”. Имаше едно основно ядро, което беше отдало младините си на него: д-р Попов, д-р Симеонов, д-р Каназирски, д-р Беловски и аз с тях”.


    С богатата си история Санаториумът  „Искрец” остави ярка и трайна хуманна следа в българското здравеопазване.


                                                                             Боян БАЛКАНСКИ


                                                                                                          


   





Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8026774
Постинги: 3409
Коментари: 8959
Гласове: 15963
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930