Постинг
09.02.2016 12:25 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА ИЗ ЗАПАДНА/ЛА/ БЪЛГАРИЯ - 1
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Регионални
Прочетен: 3323 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2016 21:42
Прочетен: 3323 Коментари: 2 Гласове:
11
Последна промяна: 16.02.2016 21:42
Тази разходка ще бъде из Годечко по долината на р. Нишава. За Годеч съм писал в блога си. Някогашна столица на комплекс от села и мегамахали по долините на реките Височица и Нишава, на селата във въртопа с център с. Смиловци, на селата по долините на реките Искрецка и Бракьовска, на селата по въртопа с център с. Цръклевци, след отнемането на почти всичките му територии съгласно "мирния" Ньойски договор от 1919 г. по подибие на събрата си Трън, Годеч се оказва един изолиран град на границата на България със Сърбия, без никакво бъдеще. Поминъкът му запада, а след колективизацията по сталински образец голяма част от хората му се изселват по София. Годечкото корито, подобно по природна даденост на Чепинското корито се обезселва и превръща в територия, която като да не принадлежи към България, бих казал, тя става ничия земя. В къщите на коренното население, което напуска селата се /само/настаняват цигани, като те вече живеят дори в селото на бившия министър на вътрешните работи Цветанов /с. Шума/. Причината за това отхождане и прихождане на различнте етноси тук е обстоятелството, че за да живеят българите по родните си места те трябва да се трудят някъде, а тук почти няма къде. За циганите това не важи, защото те са на помощи и така се оказват най-мобилната част от българските граждани. Поради това навсякъде в страната, където има неуредици и българите напускат родните си места, на тяхното място идват цигани, защото те не се нуждаят от работни места, а от магазин за храна и банкомат. Пример - почти цалата Северозападна/ла/ България. Но лошият пример, който дадох се разпространи по Монтанско, а вече набира мощ и по Врачанско...
Тук природата щедро е иизсипвала своите красоти. Към Годечко принадлежат планината Манастирище, където е имало христянски култов комплекс, унищожен от турците, още планините Чепън, голяма чат от Балкана, в която влизат от към южната си страна скатовете, спускщи се от върховете Ком, Сребрен, Мучибаба, Копрен, Вражата глава, още планините Видлич, Три уши, Въртоп, част от Малата планина. Огромно нещо като площ. От упознаването на този край не се правят пари, но за мен обстоятелствотоо че го познавам ми дава основанието да се чувства горд като българин. Има българи, които въобще не са стъпвали тук, за тях този край е отписан от към интересите им.
В този район се е подвизавала Гинцката каменоделска школа, където са изработени хиляди оброчни и гробни кръстове, два от които не са едни и същи. Тук преминават много римски пътища, включитерно и магистралатаа Виа Долороса. По долините на реките Нишава и Височиица има скални манастири, предполага се че по пещерите там са се крили богомили. Има множество манастири в този район.
Самата природа по Годечко е изключително красива и уникална, защото явно преди милиони години тук е било дъно на море, после планината се е издигнала. Посовам тагове с красоти от нея:
-Огромният понор между селата Равна и Губеш, който има три реки, езеро и ветикален артезиански извор,
-Изворната област на реките Височица и Сребрен,
-Планините с еднакво име в България и в Западните покрайнини, наречени Понор.
Тази разходка в картини ще бъде продължение на разходката в картини в региона на България, който й бе отнет, намиращ се на запад от гр. Годеч. За него в блога си имам хиляди снимки.
Приятна виртуална разходка!
Къща в село Калотина на брега на река Нишава
Следват снимки на скали по ждрелото на р. Нишава в участъка
между селата Калотина и Беренде извор.
Река Нишава
Трасе на римски път от долината на р. Нишава към "магистралата" Вия долороса,
която от с. Радейна през с. Липинци преминава през с. Бачище и запердашва
към Годеч, където се губи в торфа на Годечкото корито.
Модернизиран римски път от село Беренде извор за с. Беренде.
Самотна вила на много красиво място
От другата страна на суходолието, по което минава римския път.
Скала, издялана с длетата на римските роби.
Следи от длетата на римските роби. Дори да е покрито трасето на пътя с пръст, това е показател кои са го строили.
На горната и долната снимка - направено то римските роби.
Дърво, избрано за място на оброк. Това е аноракът ми за да добиване на критерий колко голям е диаметърът на този вековен дъб.
В тази хралупа спокойно могат да се побере Искра Фидосова.
Под короната на огромния дъб.
Оброчният кръст
Размерите на този дъб ми напомнят за Успелия на 33, когато говори от трибунаата на НС.
Оброчният дъб, видян от село Беренде
Тази кола движи, с нея човекът си върши работа. Тук няма нужда от пътна минетка, от технически преглед, от данък в общината, от застрахователен рекет "отговорност".
Кой ли е тоя, дето доди у селото ни? Вероятно този въпрос се зададе магарето, защото се обърна към къщата на стопаните си и се разрева уведомтелно.
Френският и шопите
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Първи владетел на Самар-Имаос/ Хималаите...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Първи владетел на Самар-Имаос/ Хималаите...
Търсене
За този блог
Гласове: 18389