ФРАНЦ ШУБЕРТ – НЕДОВЪРШЕНАТА ПЕСЕН НА ВИЕНА В НАЧАЛОТО НА ХІХ ВЕК...

   Франц Шуберт е един от най-великите композитори. Бог го е сътворил да пише песни, но той със същата сила пише и други творби. Хактерното за творбите му е песенността в темите им. А има и такива, в които основните теми са взети от негови песни. Ще приложа в линк една такава велика/!!!!!!!!!/ творба. Брамс е сътворен да пише симфонии, Моцарт – опери, Бах – да превежда на музикален език Божието слово.

   Животът н Шуберт е много кратък. Причината е грешка в неговия чип, която го довежда до гибелта му когато е на 31 години. Той е много велик романтик. От чувство за неудобност ако сравнявам няма да напиша, най-великият романтик. Той е съвременник на Бетховен, умира само година след смъртта му. Бетховен загатва за идващия романтизъм в музиката, Шуберт е романтик във всяка своя творба.

  Пътят на Шуберт в музиката е много характерен. Той пише в почти всички възможни музикални форми, но на някои от тях явно не отделя необходимото внимание, поради което в творчеството му освен върхови творби има и нетакива. Негови духовни настатвници в творбите му са Хайдн, Моцарт и Бетховен.

   Шуберт оставя голямо наследство от музикални творби, за жалост, доста от тях изгубени. При опита си да заживее във Виена, Шуман открива доста негови творби, от някои само отделни части, напр. т. н. Недовършена симфония, №8, Квартета „Смъртта и момичето”, част първа от Струнен квартет. Изследователите на живота на Шуберт загатват за някои от непубликуваните творби на Шуберт, цитирам Квартета „Смъртта и маомичето”. Той го носи на първата цигулка на изпълнителя на всички квартети на Бетховен, Шупанциг, който го погледнал, казал, не струва, момче, и му го върнал. Добре, че Шуман го е открил.

   Характерното за доста от творбите на Шуберт е, че те са така писанни, че не влизат съвсем в утвърдените музикални форми.Клавирните сонати имат някак импровизационен характер, от тях има прекрасни. Същото важи и за камерната му музика, поради което камерни произведения не носят напр. името Соната за цигулка и пиано, а Фантазия за цигулка и пиано.

   В линк ще  поместя две камерни творби, които са уникални, защото такива други няма. Те са от късния периот на Шуберт, писани вероятно в годината, когато е починал или в предишната. Характерна за творбите му от този период е неговото майсторство и тяхната продължителност.  Цитарм Деветата му симфония, с право наречена не от него „Велика”. От камерната му музика цитирам крлавирната Сонатата в си бемол мажор, която трае към 45 минути.

  В линк ще приложа две много велики камерни произведения на Шуберт, писани почти едновременно в края на живота му. Първото от тях е Фантазия за цигулка и пиано. Тази пиеса присъства в репепртоара на почти всички големи музиканти. Освен, че звучи песенно, тя звучи и симфонично. Шуберт ползва в нея тема от свой песен. Това е много трудна  пиеса, от типа на Кройцеровата соната на Бетховен.

   Другото произведение, което ще приложа е неговият Струнен квинтет, едиственият с такъв инструментален състав – струнен квартет, където той е голям майстор и две виолончели. Продължителността на този квинтет е към час. То са песни, красота, драматизъм. Късният Шуберт, с неговите продължителни разработки на темите, с поглед върху песните му, от които той ползва теми, напр. за вариации върху тях. И да не ползва теми от конкретни песни, произведенията винаги звучат песенно, подобно н тези на Моцарт, които звучат оперно. И двете произведения обаче напомнят за татко Хайдн, който точно по този начин строи своите симфонии – с въвеждащо към тях божествено/!!!!!!/ Адажио.

   Приятно слушане на тези две велики творби.

   Допълнение към постинга ми:
   В блога си имам доста пространно писание за Шуберт, ако някой има интерес може да го прочете.