ВЕЛИКИЯТ ТВОРЕЦ  НАСИЩА С ГОЛЯМО СЪДЪРЖАНИЕ И МОЩ И МАЛКИТЕ СИ ТВОРБИ.

   Това качество е присъщо на поетите – в едно стихо те казват повече, отколкото един депутиран в няколкочасова реч пред електората си или писател в роман.

   Същото е валидно и за музиката. Защо пиша  постинг за музиката, а не нещо по-важно за времето, в което живеем?

  Гледах последната „Панорама” и последния „Референдум” и реших, че от две години, откакто задкулисно управлява пРезидентът ни, навлязохме в нов обществено-икономически стой, този на ИдиотизЪма. Не виждам нетакива, а само наактивирани до експлоадирване активники от новите иженерингови проекти на президента, зоподмятвани към  простащината, чиито избор се явява той. Мътната вълна на политинженеринговата помия, която съсипва страната ни поради задпараванното му управление, сега осъществявано в Гълъбарника, изхвърли на гребена си поредния нов герой, Деница Сидерова.  

    Явяваните на екрана не са откровени кретени, те са видиотени. И ако не отговарят на висотата по необходимата за това скала,  няма да ги класират за ефир. Отвратен от тази банда от идиоти, актвиники на задкулисието, в блога си ще помествам предимно МЕНТОРСКИ  статии за музиката. Напомням за изказването на Вайсенберг при неговото последно посещение в България, в което той каза:

    „НИЕ ЧРЕЗ ИЗКУСТВОТО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ ХОРАТА!”

   Тези мои „статии” не стават за новите изявники и подкрепниките им, с вкоченясали съвести, за Хора със стремеж, Дух...

   В този постинг ще цитирам три велики камерни творби на Брамс, неговите Сонати за цигулка и пиано. Те са писани в зрелия му период, когато той е навършил 50 години с изключение само на Първата му цигулкова соната. Сонатите му са едни от най-великите в този жанр, макар и само три. Като него е само Цезар Франк, с една Соната за цигулка и пиано, но пък колко велика! Моцарт е написал 33 Сонати за цигулка и пиано, Бетховен – десет. Творбите, които цитирам са едни от най-великите в този жанр, но велики творби в този жанр възникват и по-късно, напр. двете Сонати на Прокофиев.  Има и други.

       Първата Соната за цигулка и пиано оп. 78 в сол мажор Брамс пише непосредствено след прекрасния си Концерт за цигулка и оркестър, произведение, в което той влага много труд.  Не съвсем на място изказвам лично мнение – ако го нямаше Концерта на Бетховен, нямаше да го има и Концерта на Брамс. На вълната на цигулката Брамс продължава да твори за този инструмент и пише нещо много велико, неговата Първа соната за цигулка и пиано. Тя е известна като Дъждовната соната поради включване в третата й част на тема от една негова песен, „Под дъжда”. Наричана е и Сонатата с трите „ре”. Мястото й е в творбите на Брамс между Първа и Втора симфония.

    Макар и малко като партитура произведение в сравнение с една негова симфония, това скромно произведение има същата значимост. Брамс пише Сонатата, съветвайки се, както и при Концерта му за игулка с оркестър с големия цигулар и негов приятел Жозеф Йоахим. Сонатата е билязана с едно изключително равновесие между цигулката и клавира, защото мощта на двата инструмента е несравнима в полза на пианото. Първата част звучи симфонично. Втората част е прекрасна кантилена, двата инструмента разговарят. Най-голямата тежест на произведението е в  последната му част, където Брамс ползва тема от своята песен „Под дъжда”. Така постъпва и Шуберт в доста от творбите си, цитирам Квинтета „Пастървата” и Струнният квартет „Момичето и смъртта”. В този творчески план – най-голямата тежест във финала – е написана и Първата Симфония на Брамс.

     Втората Соната на Брамс оп. 100 в ла мажор е доста различна от Първата, тя е изпълнена с грация, задушевност, женственост. В първата част Брамс отново ползва тема от своя песен. Музиковеди намират сходство на темата с произведението на Вагнер „Песните на Валтер”.  Във втората, бавна част има включено Скерцо, има и Виваче с вариации. Гениално !!! Третата част е Рондо, звучи като мечтание.

   Според мен, както след 15 годишен труд над Първата си симфония той си почива с творчеството му над Втората, някакав връзка има и тук – след огромния труд и то на възраст, когато трудостпосолността намалява над Четвъртата си симфония, Брамс си почива с тази Соната.

   Не така стои въпросът с Четвъртата му Соната за зигулка и пиано оп 108 в ре минор. Тя е писана в  последния му творчески период, когато той възнамерява да престане да работи. Тя така велика, както Четвъртата му симфония, четиричмастна е и за нея не се осмелявам да напиша и една дума. Само Сонатата на Цезар Франк може да се мери с нея.

   Приятно слушане!

   Ще добавя и линк с една Соната на Бетховен.