ТВОРЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ВЕЛИКИТЕ КОМПОЗИТОРИ В ПОСЛЕДНИТЕ МЕТРИ ОТ ЗЕМНИЯ ИМ ПЪТ....

   През целия ди живот съм бил в контакт с музиката. Разбирам, че тя ме е дооформила като човек и че без нея щях да бъда доста различен. Има композитори, на които познавам почти всичките поизведения. За някои от тях съм писал в блога си. Не „научни” трудове, а как аз разбирам музиката им, какво място заема тя в живота ми. Те са от тези, в чиято музика откривам себе си и интересът ми към тях никога не е преставал.

    Забелязал съм обаче общи черти в придвижването на тези творци по земния им път участъка, предоставен им от Бог - чрез музиката си да ни преведат Неговото слово на разбираем за нас език, да ни разкрият красотите на света, в който живеем, възвишените човешки чувства, движението на човешки маси, да ни устремяват с великите си творби към съвършени, светли дела. Според даденостите ни...

   Има едно понятие, което важи за всички хора, не само за творците, нарича се Разточителството на младостта. Докато композиторите са млади те създават произведения, които са доста продължителни по време и включват в тях теми, повече от колкота са нужни. Ще дам примери:

   Шостакович като студент завършва Музикалната академия в Ленинград с Първата си симфония. След нея, той написва много бързо още две, след това още и още, за да станат те 15. В зрелия си период той се ориентира предимно към камерната музика, макар да създава и други оркестрови произведения като концерти за различни инструменти - по два Концерта за пиано с оркестър, още два за цигулка и още два за виолончело. Монументалните му произведения обаче понамаляват, идва ред на камерните, в които с малко музика той казва много и оставя едно уникално наследство – 15 Струнни квартета, предхождани от един Клавирен квинтет, 24 прелюдии и фуги, две Триа за Пиано, цигулка и виолончело, Сонати за цигулка и пиано, а също за вилончело и пиано и още много такива творби. Сещам се за многото му клавирни пиеси за деца, 24-те Прелюдии.

   Последното му произведение е една Соната за виола и пиано, най-великата твоба в този жанр. Започвайки творческия си път с огромната четиричастна Първа симфония, той го завършва с една Соната, поверявайки на този скромен камерен състав музика, достойна да се напише  по нея симфония, оратория. С малко средства той казва много, нещо невъзможно за него по време на младостта му.

  Така завършва творческия си път и австрийският композитор Рихард Щтраус, който се сприятелява с Брамс в края на живота му и Брамс помага на младия творец в творческия му път. Много особен композитор е Щраус /не Йохан Щтраусчалагджи, а Рихард/, музиката ву се възприема с голямо напрежение. Той пише опери, симфонии, има една Бурлеска за пиано с оркестър, симфонични поеми. Последното му произведение съдържа четири песни по стихове на различни поети, които са завършека на неговия творчески път. Тези песни са причина обичащите музиката да се задълбочат и върху други негови произведения, а така да го упознаят като автор и да го обикнат.

   Друг композитор, който ще посоча, изминаващ пътя от голямото към малкото, наситено с много съдържание е Брамс. Започвайки трите монументални клавирни сонати, той завършва творчедкия си път с произведения, които нарича Клавирни опуси. Никой друг автор не възлага такава тежест на клавира, както Брамс в тези малки пиеси. Ще посоча и още едно сравнение – неговото първо Клавирно трио, което продължава над 40 минути и последното му, Трето клавирно трио, което продължава по-малко от 20 минути, най-прекрасното трио на света.

 От голямото към малкото, това е пътят на творците в музиката, но има и един паралелен път, който те следват – с напредване по творческия път те придават в произведенията си все  по-голяма тежест на полифонията. Аз считам полифонията за най-висшето достижение в музиката и по нея класифицирам . по моятат ценностна система - произведенията, които слушам, а също и качествата на изпълнителите на клавира, в зависимост от тава доколко те умет да провеждат убедително гласовете.

  Заопчвам с Бетховен, и той изминаващ пътя от голямото към малкото и с все по-голямо приложение на полифонията към края на творческия му път. Създавайки монументални симфонични произведения, той паралелно на тях пише много камерна музика – освен струнни квартети, той пише и триа, квинтети за различни инструменти, сонати за различни инструменти – много е велик!!! На края на живота си така се увлича по полифонията, че пише една част, наречена Фуга в Клавирната си соната оп. 106 и Фуга за струнен квартет, най-сложното нещо за струнния квартет, създадено на света.

   Моцарт има кратък живот, той е и гений, въпреки това и той преминава през промени в творчеството си, въвеждайки в него все повече полифония. Давам за пример неговата 41-а симфония, наречена Юпитер, с тройната фуга.

   Бах, присал през целия си живот предимно музика за неделната проповед в църквата, но и много други светски произведения също завършва творческия си път с едно камерно произведение, Изкустно на фугата. То остава надевършено, защото при последната пиеса, където въвежда темата В А С Н, ръката на зета му Алтникол, органист, е написала под текста: Тук Бах почина...

    Ще приложа в линкове 5 произведения, с които авторите, на които се спрях завършват жизнения си път. От Бах ще поместя Изкуство на Фугата, от Шостакович – Алтовата соната, от Щраус – Последните му 4 песни, от Брамс – един от Опусите ме с клавирни пиеси, от Бетховен – Фугата за странен квартет, от Моцарт – нещо много трудно за разбиране, макар всеки да го харесва – Увертюрата към операта му Вълшебната флейта. Това си е слрожна полифония, но слушайки тази прекрасна музика, много малко могат да се насладят точно на тази полифониая, наричана Моцартова.

  Приятно слушане!

  Отбелязвам, че този постинг е за музикнати, те могат да ме разберат. От любители с претенции мога да очаквам академични сопи или интелектуални шамари, но аз на такива не се сърдя, дори се радвам, защото съм убеден, че съм ги размислил и след като прочетат постинга ми ще потърсят нещо, според тях интересно. Поне да се убедят прав ли съм, или не...
  Тях сезирам с осторожно внимание да слушат Увертюрата на Моцарт и да определят колко са гласовете при провеждането на темата след героичното въведение в ми бемол мажор. Подсказвам леко: Двойна фуга на 4 гласа. И да посочат някоя друга увертюра или въведение, както ги нарича Вагнер, с такава прозрачна и сложна полифония. Моцартова, гениална, недостижима, какъвто е и самият той.
  Блажени са тези, които черпят светлина и вдъхновение от музиката на този гений...

Ето линк с Изкуството на фугата от Бах:

  https://www.youtube.com/watch?v=4uX-5HOx2Wc

 И още един с последните произведения на Брамс:

 https://www.youtube.com/watch?v=mda39G1uVsE