ЕДИН  ПРЕРОДЕН  ЛИСТ ФЕРЕНЦ ?

    Въведение:

    С напредване на възрастта ми ставам все по-голям почитател на надарените с талант. Талантът – това е Божий подарък не само за надарения с него, а за всички хора.  Като човек, който обича музиката ще изложа мислите си за талантите в тази област. Поводът е изключителният музикант Балаш Соколай, за съжаление твърде малко познат...

      В предишните години посещавах концерти и рецитали с цел запознаване с нови музикални произведения. След това четях за тези произведения, за авторите им, набелязвах нови произведения, свързани с тях, следях кога ще бъдат изпълнени. По този път в музиката не можеше да продължавам безкрайно, защото главата ми се препълни не само с музикални произведения, но и с много писания за авторите им. Належащо бе да променя нещо в тази област, която заема значимо място в живота ми, поради което започнах да редуцирам някои жанрове от музиката,които не стояха на първо място в приоритетие ми. Първият жанр, който оставих на по-заден план бе операта. Недолюбвам музикалния театър. Там всичко протича по сценарий - либретото на автора на литературното произведение, музиката на автора и възможностите на оперния състав. Като контрапункт на този музикален жанр ше посоча друг – изпълнение на един Пасион от Бах в концертна зала или църква. Всичките картини от него, описани в Библията от някои от евангелистите сега се раждат в представите и духовния свят на слушателя ако е запознат с тези неща, но и с още доста други, свързани с музиката на Бах Това разбиране, ако такова има, отваря път да бъдат правилно разбрани и останалите му творби от другите жанрове.

   Въпреки това обаче, опери в много ограниичена област ще продължа да посещавам – от Моцарт, Бетховен, Мусоргски, Пучини, Верди.

   Друго ограниичение за възприятията си поставих, разделяйки произведенията на авторите като вечни, като не съвсем вдъхновени, като незаслужаващи внимание. Симфонични произведения също вече слушам по-малко, но да чуя концерт или симфония от Моцарт, Бетховен, Шуман, Брамс, Шостакович - готов съм и в друг град да отида. На много от симфоничните проиизведения и концертите, които някога слушах прехласнат, вече гледам дори с насмешка. Няма да цитирам автори, защото уважавам всичките. Това е част от еволюцията по житейския  път на човека, която променя и възприятията му в изкуството. Каквато музиката, такъв и човекът, казва Хайдн. Изминал доста дълъг житейски път обичащият музиката може да прецени по това, какво слуша някой не само дали е открил себе си в музиката, но и какъв е той в живота.

   Отграничих и още нещо - произведения на авторите в областта на симфоничната музика, които са опит да бъде променена симфонията като цяло, да бъде тя заменена с едночастна по къса и по-лесно разбираема творба. Такива произведения има досста, пак няма да цитирам автор/и/. Те се възприемат по-лесно, романтични са по дух и грабват младите хора докато порастнат в музиката и осъзнаят, че завещанато от класиците не може да бъде променено. Затова се нарича класика. Това е провидял във времето Татко Хайдн, бащата на симфонията. Аз пък съм един от най-консервативните в разбирането за това изкуство.

    Областта от музиката, която не ограничих и никога няма да сторя, това е камерната. При нея търсенията ми и запознаването ми с нови проиизведения продължава по същия начин. Това не е добър признак, защото всички композитори в последните години на творчеството си творят предимно камерна музика. Чрез малките форми помъдрелите през житейския си път композитори изразяват големите неща, за които преди години са им били потребни симфонични оркестри, че и  хор, подсилен с орган. Хайдн като много възрастен пише песни, Бетховен пише Последните квартети, Брамс пише тъжните  си песни –четирите Клавирни опуси, Шостакович пише Сонатата за виола, ама пък каква соната!!!

    Ще посоча и любимия си камерен състав – струнния квартет.

    Доста време за музиката ми отнемат и произведения с любимите ми инструменти – вилончело, цигулка, клавир, кларинет. Орган не съм преставал да слушам през целия си живот. Предпочитам талантливи музиканти изпълнители и ги поставям високо както композиторите: ако изпълнителите ги нямаше, щяхме ли да знаем колко са велики произведенията на композиторите?

    И още една област от музиката не ограничих, не престанах да посещавам талантливите изпълнители. Това не означава те да са популярни, изшлифовани до съвършенство, с най-високите цени за билетите. Талантът или го има артиста /човека/ , възрастта е без значение, или го няма и е лесно разпознаваем. Талантливият интерпетира музиката свободно, вярно, намира най-късия път към автора. Това го могат и талантливите деца и те ми доставят голяма радост. Талантите сред децата са голяма рядкост и появяването им се забелязва веднага, ето как:

     Свирят деца от един клас, всиичките „изработени”, без текстови грешки и изведнаж засвирва един от тях, който е съвсем различен и грабва вниманието ти. Той освен че свири добре и стои пред инсрумента или го държи по начин, като да се е слял с него. Наскоро слушах едно такова момиче в Пловдив. Талантът обаче не е достатъчен за детето, за да постигне то успехи в музиката. Трябва още две неща да притежава детото – да е умно и интелигентно и да има умението и постоянството много да се труди. Не самоцелно, а за да постигне желаната цел. Ще дам два примера:

   Вайсенберг е на 7 години и посещава вероучение. Свещенникът им обяснява, че отдясно на Бог стои Исус Христос. Васенберг вдига ръка и пита:

-         Щом от дясната страна на Бога стои Исус Христос, Бах ли стои от лявата му страна?

   По въпросите му се прави бърза преценка за човека, но в случая става въпрос за висш разум, който музиканти от кариерата не достигат. Годината е 1936, когато няма радио и интернет, няма от къде да знае Вайсенберг за произведенията на Бах - пасиони, меси, кантати и оратории, но по обратния път, който е много труден – от камерната му музика към големите му произведения, той е схванал същността на автора. И е определил правилно мястото, където той заслужава да бъде. На възраст 7 години.

    Подобен пример има и с Брамс. Шестгодишен, той се явява по-зрял от баща си и се налага в спора между тях за жизнения си път. Той има цел в живота, осъзнава я, намира я в текст от Библията и я включва в най-великото си произведения, Немския реквием.

    Талантът обаче може леко да бъде загубен, ако човек се поддаде на леност, на пороци, на мързел. Знам чудесен такъв пример с музикант, с когото сме близки в изкуството.

    Талантът – той много често се подменя от популярна личност, от въздействието на рекламата върху недообразованите и снобите, които в изкуството не липсват. Само една личност с фалшиво име в изкуството ще назова поименно, защото тя е символ на успешно пробутването на чалгата в изкуството - Ванеса Меи. Има обаче и касови изпълнители, чиито имидж /това е американска дума, на турски се казва сурат/ е така фалшиво наеректиран от медиите, че появяването им предизвиква голямо раздвижване на желаещите да „покажат” какво е изкуството за тях, макар тази си любов и с две думи да не могат да обяснят. Но пък са готови висока цена за билет да заплатят. Съществуват оркестри, диригенти, изпълнители, певци, които направо нищо не са, но пък ангажират големи зали, които чалгарите в изкуството препълват и яко плащат, за да могат да кажат, че са били на концерта на Силвио Мориконе, на Ванеса Меи или на друг въздух под налягане.

    Ще загатна за няколко изпълнители, които не заслужават нивото, на коета са поставени от мениджърите им, като започвам от два евреина цигулари. Единият е млад, другият – доста по-възрастен. По-възрастният като заговори за музиката не можеш му затвори устата, но като засвири – да го не слушаш. По-младият е женен за пианистнка и свири преобладаващо камерна музика с нея, но нищо особено не е. Всичко е точно, изпълнено брилянтно, но нещо липсва, не достига - не дава живот на творбите. Има един такъв цигулар от близкото минало, който наистина е добър и фантастичен виртуоз, но и той свири без душа. От съвсем близкото ни минало непрекъснато ни натрисаха три „големи” тенора, които аз наричам касови. Снобите ги втрисаше от вълнение като ги чуят, а имаше и случаи с баби, узрели яйцеклетки по време на концертите им. Като тези тримата - пак без талант, но пък касови, има и доста диригенти, някои от тях - най-платените днес. Единият е евреин, работи постоянно в Лондон, но го канят всички филхармонии, защото покрай него големи пари падат. Слаба рикиа.

    Стана дума за диригентите. Това са музиканти, на които инструментът не достистига, те свирят на оркестър. По маниера на дирижирането им се познава не само що за музиканти, но и що за хора са, също и на какъв инструмент са свирили. Посочвам двама големи наши диригенти от миналото, Саша Попов и Добрин Петков. Те са имали късмет и с намирането на даровити художници, които са ги избразили с разбиране за същността им. Поглед само върху портретите, без да са гледани записи с тях да достатъчни, за да се разбере какви инструменталисти са били преди да станат диригенти.

    Доста от талантивите музиканти по света остават в сянката на други, които са по-популярни, защото не са евреи или геьове. Ще спомена двама цигулари, които не са дотолкова известни, но бяха много големи музиканти – Хнрик Шеринг и Изаак Щерн. И един пианист гедерманец ще спомена, Петер Рьозел. Той е изпълнител на Браамс от много висока класа. Отдавна не свири, а чак сега взеха за се „сезират” върху изпълненията му пианистите и го оцениха все пак. Имам всичките му зариси.

    Музиката е много изгоден подход за намесване в духовната сфера на човека по недопустим начин и това е било оръжие в ръцета на НКВД и после на КГБ срещу хората. Причините – руснаците, както и ние българите сме доста музикални и да пропусне КГБ да ги манипулира чрез музиката не е възможно. Достатъчно е да се погледне един съветски учебник и да се види, че истините в него се обясняват с лъжи. Най-възвеличаваните от съветските музоколози са двама зарубежни творци - Бетховен, защото Ленин бил слушал „Апасионата”, но има и друга причина – той не е вярващ. Другият възвеличаван от КГБ иностранен музикант е Хендел. Причиината -  и той е невярващ до степен в Ораторията си „Месия” да не споменава никъде името Исус Христос, а да го нарича Месията. Много жестоко са увредени нашите музиканти веднаж от съветскиге учебници и още веднаж съвсем директно – голяма част от училите в техните музикални академии са били привлечени като подвластни на Центъра. Тези, които не стават за музиката са подавали гьотовете си на КГБ, ставали са техни агенти и по тази линия са били назначавани на най-високите постове у нас. Тези хора са разпознаваеми, особено ако попаднат на някой, който разбира от музика. За музиката те не знаят много, но пък знаят всичко за Ленин – къде е роден, какво е правил на 12, на 33 и после как го заразили със сифилис с куршум, изстрелян от терористка. Пораженията, които тези музиколози, обучени при предишния ни голям брат нанесоха на музикалната куртура на страната са съизмерими с тези, които колхолизацията нанесе на селото в България - тя го унищожи! - а това катурна след Десетото и страната. Политиката на музикалните биринджии в СССР и у нас, разработена в Центъра, където бе разработена някога и формулата на колхолизацията, допринесе да стане с музикантите ни същото, което стана в селата – най-добрите музиканти напускат страната, а голяма част от заразените с вируса по време на обучението си в Голямата страна не могат да го деактивират и заразяват още/!!!/ с него своите студенти, ученици.

    Ако някой си мисли, че тези музиколози не стоят още на руля на музиката у нас, грешат – командните позиции на Центъра никога не са били напускани от кормчиите му или пък персонала им подменян. Така стоят нещата и с днешния парламент и правителство. Каквото изкуството, такова и всичко останало. Такива и циганите. Изкуството е отражение на всичко, което става около нас.

    А сега по същество: За срещата с големия талант – Балаш Соколай:

    Балаш е пианист от Унгария, най-големият интерпретатор на Лист, когото съм слушал. Не съм го слушал обаче да изпълнява други автори. Той живее постоянно в Германия във Ваймар, градът на Гьоте и на Лист. Там се изявава като професор, а като пианист – където го поканят. Не е много популярен, но е артист от най-голяма величина. Заради уроците му във Ваймар живеят постоянно доста негови ученици и студенти от всички възрастови групи, идват и пианисти, които специализират при него. Така е било тук  и някога с Лист, когато заради уроците му към Ваймар са пътували много млади музиканти, но и музикални дейци на Германия. Лист твърди, че се е заселил в Германия за да напомни на германците за техните автори, които германците набързо забравили. Писал съм за Лист постинг, линк от който щке приложа в края на това ми писание.

    Балаш е канен на много места и то председател на жури на конкурси. Когато тези конкурси са на тема унгарска музика той винаги е първият поканен. Поканата обаче има и друга цел – в заключителния концерт той да изпълни творба от Лист. Изпълнението му е шедьовър и е недостижимо за другите пианисти, които изпълняват творби от Лист.

    Тази година Балаш уважи поканата на НМА да бъе председател на журито на конкурса „Лист – Лигети – Барток”. Той довете и свои ученици, които спечелиха конкурса. Не защото председателят на журито бе техният учител, а защото бяха най-добрите. И маниера на Балаш взели. Какво излъчване има този човек, че ученицине се стремят и да му подражават: двигателно и изразно.

   И така в петък вечерта ми се събраха три задачии – блогър, когото уважавам представяше своя книга. Същата вечер има и галаконцерт по случай 200-та годишнина на Верди, когото много ценя и Балаш в НМА ще свири на заключителния концерт с останалите членове на журито. Едната възможност елиминирах, друга уважих частично, но на рецитала на професорите, членове на журито бях. Последен свири Балаш, който изпълни най-великото според мен творение на Лист, клавирната му Соната в си минор. Преживяването бе такова, че като времето да спря. Такова разбиране на произведението и умение да го представи не съм виждал. Обикновено нещо не ми додстига, когато слушам тази соната, искам още, без да мога да представя мотиви защо.  В случая такова нещо не мога да кажа – по-добро изпълнение от това не мога да си представя. Като музика то е равно на това на Вайсенберг, но дребничкият Балаш имо много по-голяма ръка за трудните пасажи и скоци по клавиоатурата. И други големи изпълнители има тази велика соната, напр. Рихтер, в младите си години, но този за Лист е над всичките така, както Мария Калас като глас няма равна на себе си.

     Две думи за Сонатата:

     Тя е в си минорр, но има и части в си мажор. Макар сонатата да е едночастна, тя има в тази една част четири отделни дяла, като в единия нещата са още по-сложни. Частите са Експоозиция, Разработка, която се състои от едно прекрасно Анданте и Фуга, далеч от тези на Бах, но пък подобна на тази от Сонатата „Хамерклавир” на Бетховен. Следват Реприза и Кода. Началото на Соната прозвучава в края й, за сбогом – едно стакато в диапазона на контраоктавата/!?!/ Едно от най-великите произведения. То е продължение на развитието на формата соната, завещано от класците. След Лист такъв тип соната няма. Най-великото произведение на Лист, изпълнено от най-великия негов интерпретатор - този празник аз, обичащият камерната музика не можех да пренебрегна.

   Срещата с Балаш ми достави голяма радост. В нерадостното ни съвремие, което не важи само за нас, Бог ни изпраща хора, които е избрал измежду нас и надарил с талант. Чрез него те ни даряват вдъхновение,  морал и сили за да се противоопоставим на линията на приматизация, която води спрямо хората световната мафия. Прилагам два линка. Първият е запис от едно предаване по нощния блок хна „Хоризонт” за Вайсенберг. Добре, че сая тго качили на сайта на Радиото. Вайсенберг говори на български език с много интересен български език, какъвто се е говорел преди Деветото.

    На втория линк има един мой постинг за Лист. Ще потърся и запис на сонатата му в си минор с Рихтер, която той на мрадите си години е свирел вълшебно.

    На обичащите музиката – приятно слушане!

http://vbox7.com/play:a96238bc90?p=user&id=3780189

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/02/04/opit-za-izvinenie-kym-ferenc-list.895808

    Лос Анжелос