Между 1968 и 1979 г., когато скъсах с комунизма, само разузнавателната служба на Румъния изпращаше два пъти в седмицата самолет с военни доставки на палестинските терористи в Ливан. След падането на комунизма в Източна Германия, в разузнавателните архиви на ЩАЗИ бяха открити документи, че само през 1988 г. източногерманското разузнаване е изпратило в Ливан патрони за АК-47 на стойност  US$1877600. По думите на Вацлав Хавел, комунистическа Чехословакия е изпратила на ислямските терористи хиляди тонове Semtex-H (взривно вещество без мирис, което не може да бъде открито от кучета), което би им стигнало за 150 години. Терористичната война започва в края на 1968 г., когато КГБ за първи път превръща отвличането на пътнически самолети в инструмент за терор – оръжие избрано и от терористите на 11 септември 2001 г. Само през 1969 в света са отвлечени 82 самолета, като отвличанията се финансираха от касите на КГБ. Когато през 1971 г. посетих Сахаровски на „Лубянка“, вниманието ми бе привлечено от множеството червени флагчета върху картата на света, която висеше в кабинета му. Всяко флагче означаваше отвлечен от терористите самолет. „Отвличането на самолети е мое изобретение“ – похвали се Сахаровски. Политическият „успех”, свързан с отвличането на израелски самолети, послужи на 13-ти отдел на КГБ, на жаргон „Отдел за мокри операции” да разшири своята дейност, организирайки публични екзекуции на евреи на летища, ж.п.гари и други обществени места. През 1969 г. Жорж Хабаш, марионетка  на КГБ обяснява: „Убийството на един евреин извън бойното поле е по-ефективно от убийството на стотина евреи на бойното поле, защото привлича повече внимание”. В края на 60-те години на миналия век КГБ е сериозно ангажиран в масовия терор срещу евреите, изпълняван с ръцете на различни палестински организации (вижда се, че има и прокси тероризъм – бел.моя).  Ето ви примери за някои от терористичните актове, които са сметка на КГБ, във времето, в което още бях в Румъния:  ноември 1969 г. – въоръжена атака срещу кантората на израелската компания Ел Ал в Атина (1 убит, 14 ранени); 30 май 1972 г.а – атака на телавивското летище „Бен Гурион” (22 убити, 76 ранени); декември 1974 г. – взрив в телавивския кинотеатър (2 убити, 66 ранени); март 1975 г. – нападение на телавивски хотел (25 убити, 6 ранени); май 1975 г. – организиране на взрив в Йерусалим (1 убит, 3 ранени); 4 юли 1975 г. – организиране на взрив на Площад „Сион” в Йерусалим (15 убити, 62 ранени); април 1978 г. – нападение на Брюкселското летище (12 ранени); май 1978 г. – нападение на самолет на Ел Ал в Париж (12 ранени). В 1971 г. КГБ започва операция „Тайфун”, насочена към дестабилизация на Западна Европа. Групата на Баадер-Майнхоф, Фракцията „червени бригади (RAF) и други марксистки организации, клиенти на КГБ започват вълна от антиамерикански терор, който ужасява западно-европейците. Ричард Уелш, шеф на бюрото на ЦРУ е застрелян а 23.12.1975 г., генерал Александър Хейг, командващ силите на НАТО е ранен в бомбен атентат, унищожил бронирания му „Мерцедес”, генерал Фредерик Крьосен-младши, командващ силите на НАТО в Европа като по чудо остава жив след ракетна атака през септември 1981 г., Алфред Херхаузен – шеф на Дойче банк, проамерикански настроен, е убит с граната през ноември 1989 г., Ханс Ньойсел – министър на вътрешните работи на Западна Германия е ранен по време на терористичен акт през юли 1990 г. (в Google и Википедия не открих министър на вътрешните работи на Западна Германия с такова име – бел.моя). През 1972 г.взема решение да насочи целия мюсюлманския свят срещу Израел и САЩ. Както ми казваше Юри Андропов, „милиардите врагове могат да нанесат на Америка повече щети отколкото няколко милиона”. Съветваха ни да внушаваме в мюсюлманския свят ненавист към евреите, подобна на тази, която са разпалвали нацистите и да я използваме като оръжие за масово кръвопролитие срещу Израел и неговия най-важен партньор – САЩ. В американско-ционистката сфера на влияние никой не трябваше да се чувства в безопасност. Андропов смяташе, че светът на исляма трябва да се използва като хранителна среда за отглеждане на бацила на смъртоносната антиамериканска ненавист. И наистина, антисемитизмът дълбоко се вкоренени в естествената хранителна среда на исляма. Мюсюлманите са свикнали с вкуса на национализма, враждебността и саможертвата. Техните неграмотни и депресирани човешки маси лесно се довеждаха до точката на истерия. Тероризмът и актовете на насилие срещу Израел и неговия покровител, Съединените щати, проповядваше Андропов, съвсем естествено ще произтекат от религиозното усърдие на мюсюлманите. Трябва само да им повтаряме познатите им теми, че САЩ и Израел са „фашистки, империалистически и ционистки държави”, които  са зависими от еврейските капитали. Ислямът е обсебен от мисията да попречи на „нечестивите да превземат териториите на Близкия изток”  и той с готовност ще приеме нашите лозунги за Конгреса на САЩ като инструмент на ционистите да превърнат целия свят в своя собственост. Кодът на тази операция беше ZIG – „Zionist Governments”, а операцията влизаше в моите служебни задължения, тъй като беше насочена срещу Либия, Ливан и Сирия. ZIG беше сериозна партийно-държавна операция. Създадохме нарочни компании за строеж на болници, жилища и пътища в тези страни, изпратихме хиляди лекари, инженери, техници, професори и даже учители по танци. На всички им беше поставена задача да набиват в съзнанието на местните хора образа на САЩ като нагъл завоевател, финансиран с еврейски пари и управляван от европейски политикани с една единствена цел – да подчини целия ислямски свят. В средата на 70-те години на миналия век КГБ постави пред моята и аналогичните разузнавателни служби на източно-европейските страни задачата да търсим надеждни партийни активисти, принадлежащи към различни мюсюлмански етнически групи, да ги обучим в изкуството на дезинформацията и терористичните операции и да ги внедрим в държавите, попадащи в „нашата сфера на влияние”. Тяхната задача беше да разпалват омраза към „американския ционизъм", използвайки вековната неприязън към евреите, присъща на хората от този регион. Преди да напусна Румъния завинаги през 1978 г., моят отдел изпрати около петстотин такива агенти в мюсюлманските страни. Според приблизителна оценка на Москва, около четири хиляди агенти на влияние са изпратени от разузнавателните служби на източния блок в ислямския свят. В средата на 70-те години ние започнахме да разпространяваме в мюсюлманския свят арабски превод на руския фалшификат от царско време „Протоколи на мъдреците от Цион”, успешно използван навремето от Хитлер за разработка на антисемитската му теория. Разпространявахме и фалшификат на КГБ, според който Израел и САЩ искат да превърнат целия арабски свят в еврейска колония. Стараехме се да завоюваме мозъците на хората, разбирайки, че не бихме спечелили в открита война. Трудно ми е да кажа, какви са били дългосрочните резултати от операция ZIG. Във всеки случай кумулативният ефект  от разпространение на стотици хиляди екземпляри от  „Протоколите…” и представянето на Израел и САЩ като смъртни врагове на исляма навярно са били конструктивен подход за постигане на нашите цели. След разпада на СССР, Русия се оказа държава трансформирана по безобразен начин, но широко разпространеното схващане, че с края на Студената война е било изкоренено съветското наследство, подобно на наследството на нацизма след края на Втората световна война,  не съответства на действителността. През 50-те години,  като ръководител на румънската разузнавателна служба в Западна Германия, имах възможността със собствените си очи да наблюдавам как методично се разрушава хитлеровия Трети райх, как съдят военнопрестъпниците, как се разпускат и поставят извън закона полицейски и военни организации на Райха. Нищо подобно не се случи в бившия СССР. Никой не беше осъден, макар че съветския режим беше виновен за унищожаването на сто милиона души. Голяма част от съветските институти не бяха пипнати, просто им сложиха нови „пердета” и днес те се ръководят от същите хора , които ги ръководеха в съветски времена или техните наследници. През 2000 г. бивши офицери от КГБ и армията взеха под контрол Кремъл и руското правителство. Германия никога нямаше да стане демократична държава, ако офицерите от СС и Гестапо продължаваха да командват парада. На 11 септември 2001 г. Путин стана първия държавник, изразил съболезнования на президента Буш по повод „страшната трагедия от терористичното нападение”. Но много скоро той започна да връща Русия в лоното на терористичния бизнес. През март 2002 г. без излишен шум възобнови продажбата на оръжие на покровителя на терористите аятолах Хименей, а Русия се ангажира в строителството 1000 мегаватов ядрен реактор, способен да произвежда суровини за ядрено оръжие. Стотици  руски инженери и техници започнаха да помагат на Иран за разработка на ракети с радиус на действие повече от 1250 мили. Ракетата Шахаб-4 може да носи ядрена бойна глава и е заплаха за Близкия Изток и Европа.  По време на Втората световна война 405399 американци дадоха живота си за да изтрият от лицето на света нацизма и терора срещу евреите. Днес срещу нас е изправен ислямския фашизъм и атомния антисемитски тероризъм. ООН се оказва безнадеждна организация, която не може даже да дефинира що е това тероризъм. "