Прочетен: 3152 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2023 21:59
ОТКЪДЕ СИ, МОМЕ, РОДОМ? ОТ РАДНЕВО - ПРОВИНЦИЯ!
ИЗВЕСТНА ПОД ИМЕНАТА Д-Р ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА- ДИМИТРОВА
И КНИГА С УМОПОМРАЧАВАЩОТО ЗАГЛАВИЕ " МОДЕЛИ НА СПОМЕНА ЗА ДЕТСТВОТО", / ЛЕЛЕ! / , С КОЕТО ИСКА ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ДА НИ НАПОМНИ, ЧЕ Е СПЕЦИАЛИЗИРАЛА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ЛИТЕРАТУРА
БОГ ДА ОПАЗИ ДЕЦАТА ОТ НЕЙНИТЕ ПИСАНИЯ!
А ПО-ДОЛУ ВИ ПОКАЗВАМ НЕЙНИ НАЙ-НОВИ СТИХОВЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ
НАИСТИНА - ДА ВЗЕМА ДА Я ПОМОЛЯ ДА МИ ПРЕХВЪРЛИ ДОКТОРАНТУРАТА ДИРЕКТНО, ЗА ДА НЕ ПРИНИЗЯВА ТИТЛАТА!
АКО С ТАКИВА СТИХОВЕ СЕ ПЪНЕШ В ЛИТЕРАТУРАТА, ЖАЛКО ЗА ОНЕЗИ, КОИТО Й ДАВАТ ГЛАСНОСТ!
""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Галина Вълчева
КОЛКО МНОГО ВОДА НЯМА ТУК…*
В памет на Стефан Бонев
В тази суха купчина пръст колко много вода няма,
а е поникнал кръст - вместо люляк или циклама.
Гукат гълъбите. И кацат по двете му рамена.
Сладкият дъх на акация го залива като вълна…
Петък разпети е. Свещите - като вдовишки ръце
жално припукват… И вещите сигурно носят сърце.
А може би просто случват се, както ти сам предвеща,
даже в безводната купчина всичките странни неща:
кръстове никнат, облечени в гълъбов пух. И цъфтят
думи, от теб неизречени… Със акациев аромат.
—————
*Възклицание на четиригодишния Б. Д. при гледката на напуканата от сушата земя.
БОГОЯВЛЕНИЕ
Жребчето й тъничко цвили,
свободно и необяздено,
но тънката бяла кобила
сякаш не го забелязва.
Тя не помни предишните ери,
не познава живот без юзди
и послушно прескача бариери.
Или ги посреща с гърди.
Тя не мисли седлото за бреме,
нито иска да хвърли ездача,
не усеща петите в корема,
не препуска в галоп, бавно крачи
и грижливо крепи го на гръб -
да не падне човекът с камшика,
да не счупи ръка или зъб…
Тя със болката вече е свикнала.
Невредим ще си тръгне ездачът,
тя - ще бърза, за да опази
от тежките шпори на здрача
жребчето си необяздено.
ЛЕДОВЕ
Този свят нито нов, нито стар е:
в усмирителна риза снове,
преживява наяве кошмари…
Векове…
Векове…
Векове…
Все отварят очите му слепите,
нискочелите стават крале,
далтонисти размахват във шепите
цветове…
Цветове…
Цветове…
Пеперудите раждат гъсеници
и влечугите носят криле,
а крилатите - бият се с мелници,
с ветрове…
С ветрове…
С ветрове.
Единаците властват - на глутници
и издигат със вой гласове,
а Човеци живеят в боклуците,
в страхове…
В страхове….
В страхове….
Като тръни поникват решетките
и делят милиард светове,
онемяват дълбоко във клетките
гласове…
Гласове…
Гласове.
Няма връщане, идва лавината:
този свят свойта участ кове
и към бездна върви, към пустини от
ледове…
Ледове…
Ледове…
БУНТ
На Румен Денев
„Братя, господарят ни полудя!
(скръбно въздъхна един от бившите роби)
Рече, че ний сме родени с права
и че всички от днес сме напълно свободни!”
„Да, този човек каза истина!
(скочи след него една бивша наложница)
Снощи бълнуваше, че не искал
да тъпче за в бъдеще волята божия.
Щял да хвърли в огъня бича си
и после да върне обратно живота ви,
а синът ни, когото обичал,
да правел каквото желае с имотите.”
„Исусе! Това е проклятие!
(изригна тълпата с уплашени крясъци)
Не свобода, предателство, братя!
Дедите ни раснаха в тази плантация!…”
„Луд е, ви казвам, но ний ще го спрем!
Говорел за равни права, за начало…
Кълна се - ще млъкне! Или ще мре!
Как може да казва на черното - бяло!…”
………………………………………………………..
Бунтът достигна спасителен край
и от свобода се избавиха робите:
с бивш господар в господарския рай,
но с наследник по кръв -
един от народа им …
НЕВЪЗМОЖНО ОБЕЩАНИЕ
Да можех Вечност да ти обещая
зад пясъчния хълбок на минутите,
зад белите стени на тази стая
и острите завои по маршрута ни,
през всички времена и географии,
на есента зад пъстрата окраска…
Но трупа смърт към свойта биография
жената, подир всяка нова ласка!
Разравя бръчки, като цели кратери,
на любовта металното копито
по гланца на челото и съдбата ми,
където ти си издълбал следите си.
Докато Времето, кълвач-лечител,
ги стигне с клюн и бавно ги изстърже
от ствола на сърцето ми. А дните
със бинта си безстрастен го превържат…
***
Синкав, мътен дим се вие
в тази есенна мъгла
и мирише на ракия,
на кюмюр и на смола.
Лепкав смог се стеле ниско
над асфалтовия път -
сякаш мачка и притиска
тъй под себе си света,
че дори врабци и врани
няма в тихото небе…
Дреме плахо любовта ни
край горящото кюмбе
и, потънала в домашни
шумове и миризми,
сред камари книги прашни
и дребнави препирни,
на кравайче се е свила
под персийския килим.
И, аха, ще се извие
през комина…
Като дим.
ТОВА МЕЖДУ ДРУГОТО. ДА СЕ ПРАВИШ НА ИНТЕРЕСЕН В БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ВСЕКИ МОЖЕ.
ЗАВЪРШИЛА Е ЛИТЕРАТУРА В ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, КОЕТО Е ОБЯСНИМО ЗА НИВОТО Й.
05.02.2023 19:56
Те и курсове карат някакви, преди дисертация, плащат и явно има изгода от цялата работа.