Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07 05:02 - AМЕРИКАНСКИ ЗАПИСКИ 2021 - 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 548 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 29.07 06:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                                     НА ВЕЛИКИЯ ПОЕТ !

          „РАХМАНИНОВИ  ДНИ”  В  ЛОС  АНЖЕЛЕС ?

 
image

      Такива дни тук няма, това мое преживяване си го измислих сам. Защото тук на 28. 03. 1943 г. поради възпаление на белите дробове при гостуването си в Л. А. е починал големият руски композитор и пианист Сергей Рахманинов. Докато е имал концерти в града, докато е бил болен и е починал, той е живял в жилището на ул. Елм 610.

    С вълнение посетихме мястото, където е завършил жизнения си път този велик руснак. Очаквахме да има паметна плоча или поне някаква табела, защото този голям музикант,  чиито активни години протичат в САЩ заслужава внимание от страна на американците, в чиято страна живее 26 години. С творбите си и с изявите си като пианист той оказва влияние върху музикалния живот в Америка. Той повлича нагоре таланта на Хоровиц, друг беглец от Русия, на Артур Рубинщайн, а те после на нашия сънародник Алексис Вайсенберг. От тук води началото си и любовта на Вайсенберг към музиката на Рахманинов. На дворчето пред прекрасната днес доста голяма къща, с няколко много скъпи коли пред нея, няма нищо което да напомня, че тук е починал Сергей Рахманинов, част от световната, руската и американската музикална култура. Поклон, пред този велик човек!

    На следващата вечер бяхме на концерт в Зала „Холивудбоол”, където бе изпълнен Втори клавирен концерт на Рахманинов. Тово подсили преживяването ми от предния ден и искам да напиша нещо в блога си за него, което ще свържа и с един друг рожден ден.

 

    Рахманинов е роден през 1973 г. в Новгородска губерния в интелигентно семейство на дворяни. От ранната му възраст той се занимава с музика, в началото от майка му, образована и интелигентна жена. От обучението му става ясно, че той притежава голям музикален талант и това става определящо дори за семейството, което по-късно напуска Новгород. За да има Рахманинов добри учители, те се преместват в Москва и Петербург, където работят най-сериозните музиканти на Русия тогава, братята Рубинщайн и Чайковски. Рахманинов става великолепен пианист, но започва и да композира, като първите му композиции са клавирни. Той продължава да работи в този жанр през целия си живот. Най-великият му клавилен цикъл са неговите 24-те Прелюдии. Той пише и други пиеси за соло клавир – Етюдите-картини, т. н. Салонни пиесе, две Сонати за пиано и др. Пиесите му са пригодни за пианисти с широка ръка, каквато той е имал и поради това не всички пианисти днес могат да го изпъляват. Като пианист с много широка ръка посочвам Рихтер, който отговаря напълнонза изискванията за пианист-интерпретатор на Лист и Рахманинов.

    Напредвайки в развитието си като композитор, Рахманинов пише и симфонични творби. Цитирам неговите три симфонии и три Концерта за пиано с оркестър, Четвъртият той пише в Америка. Там пише и Симфонични вариации по тема по каприз на Паганини.  

   Освен тези творби, Рахманинов пише доста пиеси и големи произведения, които се изпълняват по време на Богослужения. Пише и песни, цитарам Вокализата му, преработена за какви ли не инструменти или за оркестър. Отбелязвам и друга негова велика творба, операта му Алеко. Прекрасни арии от нея присъстват неотменно на новогодишните концерти. 

  Идва обаче преломната за Русия 1917 г. Семейството на Рахманинов, работещ в областта на културата, който вече има и семейство с две дъщери  не вижда мястото си в тази страна, в която побеждава агресивната простащина и в която място за култура няма. Интелигенцията за изващите на власт примати в Русия е реакционна маса, тя трябва да се избие, изпрати по манастирите, приспособени след ВОСР като концентрационни лагери, да я няма повече в Русия – това е приказът на Ленин към Дзерджински.

   Съвсем в началото на този процес, от последната  възможност за излизане от Русия, Рахманинов се възползва и отпътува със семейството си на турне в Швеция. След изявата си там семейството остава, но никак не е лесно - те нямат никакви средства. Следва продължение на пътуването, отиват в Америка.  Остават в Ню Йорк, но и тук не е лесно, няматникакви доходи. Следват няколко много трудни години, през които Рахманинов работи и се налагакато пианист. В този ужасно труден периодот живота на семейството - руснаци, избягали от ада на ВОСР, Рахманиновуспява. Той е търсен за рецитали, поставят под негово ръководство негови творби, изпълняват клавирните му концерти, в които той е солист. Като диригент на концертите му за пиано изгрява името на други беглец от ада на ВОСР,  пианистът Хоровиц, за който Рахманиов казва, че свири по-хубаво от него. Бавно, трудно, преборването с битовите проблеми завършва, идва време за неговата изява като музикант. Той вече има време да композира, да подготвя пиеси за нови рецитали, за почивка. Така той се превръща в един от музикалните центрове не само в Ню Йорк, но в цялата Америка, която никак не е малка. От Ню Йорк, където той живее до Лос Анжелес времевата разлика е три часа. В кръга на музикантите около Рахманинов се присъединява друг велик пианист, който вече споменах, Владимир Хоровиц, с 30 години по млад от Рахманинов. И той напуска СССР, но не свободно, а бягайки с кораб през Черното море рискувайки живота си. Напомням, че по този начин по-късно бяга майката на Святослав Рихтер, като при бягството й тя е ранена в ръката. Тя бяга, защото съпругът й германец е застрелян като  потенциален шпионин, което означава – тя след него.

   Връзката межуд Рахманинов и Хоровиц е много важна за музикалния живот на Америка. Хоровиц е оличен пианист, надминаващ възможносите на Рахманинов. Това е нормално, ученикът да надмине учителят. По-късно Вайсенберг надминава Хоровиц. Към този тандем по-късно, бягайки от холокоста се присъединява полския евреин Артур Рубинщайн, голяма фигура в музиката, с десетина години по-голям от Хоровиц. Но но двамата не „мелят” и си завиждат. Имам мнение върху изпълненията на Рахманинов, които са останали и записите им поправени от тон инженерите - на Рубинщайн, на Хоровиц, на Вайсенберг, но не ми отива да изказвам мнението си. Те са големи изпълнители и музиканти, доста са различни. За всеки от тях бих могал да напиша по нещо специфично, неуловимо дори за професионалните музикати. Може и да го сторя някога...

   Сега за човекът Рахманинов:

   Той е съвършената руска личност – християнин, не пропускаш Богослужение, където и да се намира по света, дори в населено място с католици,мюсюлмани и др. Той пише и музика на тази тема. Обича поезията и където и да пътува, взема със себе си книжка с поезия. След като надвива над разходите си в Америка, той започва да прави дарения за бедните. От пътуванията си по Европа, където също е много ценЕн, той печели добре и предоставя на Сталин доста голяма сума по време на ВСВ, която е изразходвана за конструиране на един от моделите бойни самолети.

   Този свят рунак, отнесен от вихъра на идиотите в Русия в чужда държава се чувства в нея като изгубил огечеството и няколко години престава да твори. В Америка той идва с това, което е написал в Русия, включително и най-популярното му произведение, Третият му концерт за пиано, издаден в Русия през 1908 г. Преместването му в Америка се отразява на творбите му, в някаква степен той се американизира. Цитирам преработеният му в Америка Първи котнцерт зза пиано, композираният в Америка Четвърти концерт, който ако аз го бях написал щях да го нарека „Американски”, както постъпва Дворжак с някои от творбите си. Същото важи и за Вариациите на тема от Паганини. Американска музика.

   В творбите си, писанини в Русия, Рахманинов е истинският руснак – в тях присъстват теми от народни песни, такова е и развитието на музикалните му произведения. Те имат донякъде импровизационен характер, различават се от строгите норми в Западна Европа. Посочвам Третата част на неговият Втори концерт за пиано с „източната” му тема.

   Много велика личност е Рапманинов, казвам го макар той да не от композиторите, както аз казвам, писали за мен. Руската душа, руската музика, руската природна красота, това представлява музиката му. Един късен романтик, пишещ когато времето на романтизма е отминало, това е Рахманинов.  И образът му е такъв – с поглед, който пронизва, явяващ се пред мен вингаи, когато слушам музиката му или когато чуя произведение от него, непознато за мен – образът му се появава пред мен и казвам: Рахманинов!

   Рахманинов е начин на мислене, на световъзприемане,  на отразяване на душата на човека, на красотата на природата. Най-ълбоко в тази симбиоза според мен са Рахманинов и Вайсенберг.

   Руските композитори пишат малко камерни произведения, макар да има изключения – Прокофиев, Шостакович и др. Това важи и за Рахманинов. Клавирните му произведения са камерна музика, но струнен квартет напр. липсва в творчеството му. По случай ранната смърт на Чайковси, той, едва 20 годишин, пише второто си Трио в негова памет и му дава същото име, „На великия художник ”, каквото име носи Триото на Чайковски по случай ранната смърт на пианиста Николай Рубинщайн. Рахманинов има и една Соната за виолончело, рядко изрпълнявана.

   От Л. А. след смъртта му Рахманонов е тарнспортиран в града, където той се налага като велика личност в музиката, Ню Йорк и е погребан там. Идиотите, които разсипаха Русия, днес по идея на Кремъл с мотиви, че Америка не се грижи за гроба на този велик руснак, искат тленните му останки да бъдат преместени в Новгород. Наследниците на Рахманинов в Америка не искат и да чуят за подобно нап.халство Човекън избягал от идиотите, метастазите им иска сега останките му за политчески цели.

   Казах, че по времето, когато Раханинов бяга от Русия, интелигенцията там е квалифицирана като реакционна маса, заточена е по лагери да умре или е била застреляна от чекистите на Дзерджински.

АКО НЕ БЕ ИЗБЯГАЛ ОТ ИДИОТИТЕ В СССР ПРЕЗ 1917 ГОДИНА, РАХМАНИНОВ НЯМАШЕ ДА БЪДЕ РАХМАНИНОВ, мисля аз, дори да бе оставен жив. На тази тема съм писал във връзка с един друг веик руснак, Шостакович.

  Сега за неговия Трети концерт за пиано:

  Той е точно обратното на това, което е напр. Вторият или Първият Кноцерт на Брамс, който е и в сщата тоналност. Това са две съвсем различни произведения като емоции, като изграждане, като клавир. Бих казал, двата полюса. Мнозина започват да учат пиано впечатлени от музиката в неговия Трети концерт, размечтани, един ден да могат да го свирят..

    Големи интепретатори на Рахманинов има много, ще изтъкна само двама – изключштелният руски пианист и музикант от много голяма величина, Евгений Могилевский, който за жалост имше кратка кариера, но бе един от върховете в този жанр. Каквото и произведение да изпълни той, чуват се нови гласове, които другите не изваждат. В моето време най-великият изпълнител на Рахманинов бе Вайсенберг. Сродни души бяха те, Бог да ги прости, но в едно вечер Вайсенберг можеше да изпълни както концерт от Рахманинов, таки и концерт на Брамс. Голяма личност бе и той, един след друг си отидоха, но делата им остават.

   Изпълнението на двете Сонати от Вайсенберг е невъзможно да бъде достигнато. Слушайки Първата, аз чувам змученето на оркестър, медни, струнни, дървени групи, тимпани.      

   Препоръчвам на всички, които обичат  да си намерят записи с изпълнението на 24-те Прлюдии на Рахманинов и неговите Втори и Третиконцерт. Един от авторите, към които насочи интересите ми Вайсенлерг след неговите изяви в България след 1973 г. бе Рахманинов. 1973-а, годината, след която започнах да се занимавам сериозно с музика.


                    image

 
  
Втората пиеса на концерта в Бевърлибол бе Втора симфония от Чайковски. Тов е негово ранно произведение, както и Първата му симфония, наречена „Зимни мечти” Тази пък е наречена  „Русначето”. Тези две симфонии и Третата са произведения, в които той се учи да твори в този жанр. Давам за пример Втората му симфония. Тя по постройка е както западноевропейските, с много руски мотиви в нея, съчетани с полифонично провеждане нах темите, колкото и несъстоятелно да изглежда това. Симфонията е майстроски направена, но не може да се сравнява с тези на западноевропейските композитори от неговото време. Чак при Четвъртата симфония, майсторството и инвенцията му достигат нивото на симфониите на Шуман, негов любим композитор и на Брамс, който Чайковски изобщо не счита за композитор. Чайковски пише 6 симфонии в класическата форма и една програмна, Манфред. Последни три са върхови достижения на симфонизма му. За Петата си симфония – прекарсна! – Чайковски се колебае и се съветва с ученика си Танеев за качествата й, защото него счита за най-сериозния музикант на времето си. Танеев се изказав,че симфонията е отлична и съменията му в качествата й –напразни. Шестата му симфония е неговото предсмъртно писмо. След изпълението й на 53 години на върха на силата и умението си като композитор, Чайковски се трови.

   Чайковски е най-популярният руски композитор. И той е истинският руснак като композитор и човек. Популярността му се дължи на творчестввото му - той пише опери, някои от които шедьоври като Дама Пика или Евгений Онегин, пише едни от най-добрите балети в Европа. Изключително популярни по света са Концертът му за цигулка и Първят концерт за пиано. Изключително оригинални произведения, с много инвенция, не влизащи съвсем в стандарта на този жанр, но много велики. В момента ми звучи каденцата от Цигелковия му концерт, поместена не в края на Първата маст, а в средата й. Много популярни са и увуртюрите му-фантазии, Ромео и Жуелиета и Фрначеска да Римини. Те са връх в симфоничния жанр, макар и така скромни по размери, каквато е увертюрата Манфред на Шуман.

   В камерната музика Чайковски не оставя много творби. Има две Сонати за пиано, едната от които доста дълга, подобна на сонатите на Шопен. Пише и три струнни квартета, далеч от тези на Западноевропейските или на Шостакович. Има един клавирен цикъл „Годишните времена” с 12 прекрасни пиески за деца.

   Знаменита негова пиеса е Триото му „На великия художник”, в памет на починалия твърде млад гениален пианист Николай Рубинщайн.

   Тези велики хора, които споменах ни помагат да черпим от тях вдъхновение, да се стреми към съвършенство в живота ни според даденостите ни и във всеки момент, както Великият поет ни напомня,  да сме наясно с колелото на живота,  особено когато началото и края вече са много близо.

  Пожелавам му с този постинг

 

                                      ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !!!

 

     Това е поздравителната ми картичка. На 14000 км. от България не забравяме творците си.

                                                                                                                               Коста

 

  









Гласувай:
6
1



1. missana - https://www.youtube.com/watch?v=sCtixpIWBto
29.07 23:39
Рахманинов и Чайковски са гении. Благодаря за материала!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Ако животът ми остави време,
30.07 00:47
missana написа:
Рахманинов и Чайковски са гении. Благодаря за материала!


ще има още много подобни постниги, но с доста по-голям обем.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8537668
Постинги: 3574
Коментари: 9234
Гласове: 16331
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930