ЕДИН ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПОСТИНГ ЗА КАМЕРНИТЕ АНСАМБЛИ
Всеки човек се спасява по различен начин когато бива атакуван с простащина, отправена срещу него от няколко страни. В момента това се случва на нормалните хора в България, които се трудят, имат цел в живота си, следват земния си път. Атаката срещу хората и срещу страната този път, пореден за последните четири години отново идва от президента, това зло над страната от четири години, което подготви почвата за настоящите избори, като вся противопоставяне между хората и ги раздели. Това наактивира изродите без морал и ценностна система да се покачат на гребена на вълната от президентовата простащина и яхнали я, да достигнат до най-високото място в страната, Парламента. Сметките им вероятно ще са погрешни, защото до Парламент този път няма да се стигне. Ще се стигне обаче до задълбочаване на противопоставянето между хората, което насади президента и до яхване на следващата президентова просташка вълна от нови изроди, която той със сигурност е подготвил. Сега бяха Слави, Мая, Христо, Васил, Костадин, някои от тях може да останат и при следващото завъртане на президентовата ролетка, но ще навлезнат и нови участники от следващия му обръч. Той е опасал със зло цялата страна. Светът ще свърши, лошите хора – не!
В такива тежки изпитания за страната, респективно за всеки човек, аз ставам особено чувствителен към музиката и поради това сега ще поместя един музикално-образователен постинг за камерните ансамбли с пиано и струнни инструменти.
Пианото при предкласиците се ползва като инструмент за домашно музициране, на него не се придава голямо значение, в смисъл пиеските са малки, красиви. Това време свършва при Бах, който е също предкласик, но твори след като времето на предкласиката вече е преминало. Тази тенденция продължават класиците като свързват пианото с един струнен инструмент. Така се оформя сонатата за струнен истумент и пиано, напр. за цигулка или виолончело в съпровод на пиано. Такива сонати има и преди класиците, но при класиците те са доста по-сериозни като музика. Върхове в този жанр оставят Моцарт и Бетховен, но този камерен ансамбъл става много важна част за творчеството на много композитори след тях, възприет от класиците, после от романтиците и от композиторите през ХХ век. Ще цитирам Брамс, Франк, Прокофиев, всичките с много велики творби в този жанр.
Този състав обаче започва да не достига на композиторите, които пишат за тези два инструмента и те прибавят към него трети инструмент, виолончелото. Получава се клавирното трио, което започнато от Хадн и продължава след него. Моцарт има много триа, но той не отделя на тях това внимание, което класиците и романтиците отделят по-късно. Върхове в този жар творят Бетховен, Брамс, Шостакович. Цитирам Триото оп. 1 №3 на Бетховен, което има симфоничен заряд. От какво ниво започва да твори този /не/човек, гениално да се каже е малко. На стари години Бетховен се връща към това трио и прави от него тарнскрипция за струнен квинтет, маха пианото.
Продължавайки тази тенденция, върху камерния състав да се поставят все по-високи изисквания, към състава трио се включва още един инструмант, виолата. Тя придава друг цвят на звука, обогатява палитрата, дава й хармонична плът. Признавам, този камерен състав, клавирния квартет, ми се струва преходен, нещо не ми достига в него. Моцарт пише доста клавирни квартети, но и към тях той не гледа сериозно. В началото на творчеството си Брамс пише два такива квартета, по-известният от които е този с Циганското рондо. Към средата на живота си обаче той създава още един квартет, според мен най-значителният клавирен квартет изобщо, в до минор оп. 60, една от най-силните му камерни творби.
В изкуството обаче има винаги още, творците се стремят към нещо ново, в което да въплотят музикалните си идеи. Така се ражда клавирният квинтет. За мен това е най-висшата форма на камерен състав от пиано и струнни. Не винаги творците се устремяват точно към тази форма, а след като са написали някое произведение, размислят се над него и ако решат, че то може да бъде изпълнено от различен инструментален състав, те го преработват. Напр. Браамс пише творби за две пиана, но после ги преработва, давам пример само със Сонатата му за две пиана във фа-минор. Брамс решава да подсили въздействието й, като замени едното пиано със струнен квартет. Пианото не може до толкова да повиши напрежението, както струнните инструменти, но те в комбинацшя с пианото са нещо много силно. Така композиторите добяват към клавирния квартет още една цигулка и става пиано, подсилено със струнен квартет.
Тази камерна форма съществува още при класиците, но на нея те не гледат сериозно. При Моцарт напр. я няма, но има транскрипции от други автори на концертоте му за пиано, преработени за пиано плюс струнен квартет.
Пръв, достигнал съвършенството на тази форама е Роберт Шуман. Неговият Клавирен квинтет в ви бемол мажор е знаменит. Написан в тоналността, на която съм настроен вътрешно, той е много силно въдействащ ми. Понесен на крилете на духа на Флорестан, с тази музика Шуман понася и мен. Чак в последната част, в кодата на квинтета, когато прозвучава темата на фугата,аз се усещам, че дишам и започвам да дишам ускорено, явно оставил до тук тази функция на автоматика.
Друг велик Квинтет е този на Брамс оп. 34 във фа минор. Това произведенние е едно от най-силните за Брамс. То е в писано в доста труден период от живота му в личен и материален аспект. Брамс е един от най-добре платените композитори, но когато пише този квинтет не е било така.
Почти по същото време в Париж изпратеният на земята от Господа да му служи Цезар Франк, също пише клавирен квинтет, при това в същата тоналност. Двете творби не са повлияни една от друга, както Брамс от Шуман. Те са съвсем различни, каквито са и авторите им, но и двете – много велики.
Последният значителен Клавирен квинтет е писан от Шостакович. Той е с оп. 67 и в тоналност сол минор. Интересното в случая е, че до този момент Шостакович не е писал струнен квартет, а после написва 15 такива. Това важи и за Брамс, който след Квинтета пише още три струнни квартети.
На Шостакович Квинтетът е съвсем различен от тези на предшествениците му. Той е в 6 части, като започва с Прелюд и Фуга. После преминава през други прекрасности части, не влицащи в класическите норми, в които преобладават руски теми.
Всички хора, с претенции за интелигентни, не само музиканти, любители музиканти, та дори и не любители музиканти, трябва да познават тези четири Квинтета. Те са едно духовно батство, което сега, в тези трудни моменти за страната, причинени пак от президента ни постакисимус и подпостакусите му Мая, Христо, Слави, Костадин, Васил и др. могат да ни помогнат да преодолеем трудните моменти. Замислени върху изкуството, върху тези прекрасни произведения, красотата и им ще ни озари, ще ни даде сили отново да преодолеем простотиите и лошотиите на тези неосъзнати хора /б. м. изроди/, които не зняят какво вършат, клатят държавата и рушат съдбите на хората.
Приятно слушане на тези прекрасни поизведения. Пътят към тях е труден, особено при първата среща с тях. Затова те са малко популярни дори за музикантите.
Камерната музика е една от големите ми любови, а най-омразното ми нещо на света е простотията и лошотията. В последната отсечка от земния си се оказвам отвсякъде заобиколен с нея.
Защо ли Бог изпраща на земята като негови пратеници сред нас толкова малко Хора като Бах, Цезар Франк и толкова много изроди...
Ще потърся линкове със записи на четирите Квинтета.
