СПОМЕН,  НАВЯТ  ОТ  ФИЛМА

                          „НАРОДЕН  ДОМ  НА  ТЕРОРА”

 

    Годините на терора след 9. 09. 1944 г. не са подминали и нашето семейство според разказите на майка ми. В това размирно време аз съм на 5 месеца, сестра ми – на две години, родителите ми имат аптека в Калофер. Градът е уплашен, чакат се някакви хора, които вече били минали през Карлово. След Калофер те са се отправили към селата по Балкана и по Розовата долина.

   Тези хора в униформи идвали със списъци, намирали определени хора и с камиони ги откарвали някъде. Никой от тях не се е завърнал, никой не знае съдбата им. Те са били разстрелвани или убивани с кирки или брадви от специализирани бригади, на които по нощите са били предавани арестуваните.

   В Калофер арестуват шефа на пощата, кмета, попа на най-голямата църква, директора на училището, доктора, полицая и др. но в списъка го има и моя баща, аптекара, а в другите градове арестуван аптекар няма. Майка ми затваря аптеката, остава сама в къщи с две деца, идва съседката й Гошка, те са овчарско семейство, за да й помага. Гошка обаче познава един от тези, които са дошли да арестуват калоферци, намира го и той й казва, че тази партида арестувани са заминалии с конски вагон за Враца. Научавайки това Гошка взема влак и отива във Враца, където търси познат на нейния познат. Той обаче няма информация за хората но казва, че където и да са, никой от тях не може да бъде освобеден, чака се телеграма от Г. Димитров, който е в Москва. В тази телеграма имало шифър и според него арестуваните били убивани или пускани да се приберат сами до дома си. Гошка се връща в Калофер и търси нова връзка чрез познатия си, само и само да освободят баща ми. Дават й друга връзка, по-яка от предната и тя отново пътува до Враца. Намира там когото трябва и той казва, че баща ми е бил в затвора в с. Бистрец, където арестуваните били толкова много, че нямало и къде да седнат в двора му. Чакали телеграма, но телеграма така и не идвала и след като срокът за телеграмата изтекъл пуснали арестуваните предния ден. Баща ми обаче е врачанин, намерил от роднините си пари за билет за влака и отпътувал за Калофер. Тогава пътуването е траело дълго, чакали са се връзки на влакове по възловите гари, телефони нямало. Прибира се баща ми в Калофер, наподобяващ на сянка с брада, ден след него се прибира и Гошка.

    Гошка обаче се заинатила, пак отива при своя познат обаче и пита защо е арестуван аптекара, трябва да има нещо. И какво се оказва туй нещо. Баща ми има законна аптека и плаща данъци, но в града има още една аптека на някой си Киряков, мошеник, която е незаконна, води се парфюмерия, но там се продават най-употребяваните лекарства, като аспирин и др. За да предизвика затварянето на законната аптека и да процъвти далаверата му, Киряков намира връзка и натопява баща ми като монархофашист. После разговарях с баща ми по този въпрос. Той каза, че е знаел всички, които купуват лекарства за партизаните, но нито някой го е питал, нито пък се е сетил да го пита. И дава пример – идва един бедняк, самотник и купува напр. един литър риванол. За какво му е или по-точно за кого е този риванол? От къде бедняка ще има пари за литър риванол?

   Та ето и първият късмет в живота ми – непристигналата телеграма от Г. Димитров. Благодарение на нея аз съм останал с баща. Дали за това трябва да благодаря на Вожда и Учителя на българския народ, известен като Гошо Тарабата или Гошо Мастиката?

    Този спомен нахлу в мен когато гледах филма и си мислех за нещастието на хилядите семейства, чиито родители – не само бащи! – са били убити от джелатите на Сталин защото са били по-интелигентни от останалите. На какви ужаси са били подлагани тези хора! Дадоха пример как една млада жена са я сварили с вряща вода в баня, на друга извадили ноктите и почупили крайниците й…

    Спомням си за едни разкопки до р. Тунджа, извършвани от селяни от Габарево, които десетки години след убийството на роднините им търсеха общи гробове покрай реката. Костите от един такъв гроб бяха преместени в двора на църквата, където са и до сега, но пък църквата не дава съгласието си за това, защото в двора й могат да почиват само нейни служители и искат гробът на тези тещастници отново да бъде преместен.

    Поклон пред жертвите на нечувания по мащаб и ненужен терор, ликвидирал интелигенцията на България в първите години след преврата на 9. 09. 1944 г. Деяние, от което нашият интелектуален потенциал е чудовщно увреден…

Филмът започва още от времето и начина, по който е формирана в същия този "дом" комунистическата зараза, създала в последствие и до днес огромните несгоди и трагедии на народа и държавата си.
А в селото на моята майка, например, където съм бивала доста време през ваканциите знам някои от хората, извършвали убийствата след 9.9.44. Те бяха обгърнати с една мъгла, която отдалечаваше хората от тях и за съжаление съдбите им не бяха милостиви. За съжаление още, и децата им бяха засегнати. Но това са истории, които не искам да разказвам - моля се никой да не изпада повече до там.

Аналогичен случай има и в моето семейство, но отведеният в Белене, така и не се завръща. Такива зверства не прощавам, колкото и години да са минали!

гузни са и се оправдават със стъкленото око на Гео Милев. Маскари с маскари.

Поклон пред невинните жертви на комунистическия терор!

пише, че преди 9.IX. са били избити над 9000 партизани! А в България едва ли е имало ОБЩО 900 партизани.