ЗАЩО  ИМЕТО  БУБОЛИНА

                 ВИНАГИ  ПРЕДИЗВИКВА  СМЯХ  У  МЕН

    Имах един колега, който винаги ПРИ удобен случай ползваше услугите на жриците на любовта от околовръстното шосе, всичките - циганки. Беше се ориентирал към „труженичките” между  отклоненията за с. Лозен и за с. Бистрица. Пренасочих го към най-красивите -  „работещите” в отсечката между надлеза за Кремиковци и манастира „Свети Три Светители” срещу с. Чепинци.  Там си бе спечелила заслужена популярност най-страховитата циганка - бяла, с крака, дълги като ж. п. бариери, с фигура на балерина, много висока. За да спре клиент тя вдигаше единия си крак до главата си – по-свободно и от балерините! - и махаше с него към превозното средство като с ръка. Ефектът бе светкавичен – шофьорите спираха, биейки спирачки като че ще блъснат някого пред тях. И как не, при тази пластична фигура и съвършен крак, обут в черен чорап малко над коляното, вдигнат над главата, който тя подло размахваше.  Това не бе циганка, а бяло кръшно, газелоподобно съвършенство. Енергото имаше там една помпена станция, която посещавах всеки месец. Жриците познаваха колата ми, а аз понякога им носех стек с газирана вода.

    Колегата ми „работеше” само с циганки и твърдеше, че който е осъществявал секс с циганка знае, че с никаква друга не е същото. Първият му контакт обаче с тази циганка се оказа фатален за него – той си я хареса, после изгони жена си и дъщеря си от жилището, което бе  негово и се ожени за нея. Не й даваше да работи никъде. Казваше, че и да няма за него, за нея ще има. Ето как се развиха събитията:

   След секса с циганката, който бил върховият момент в живота му го налегнал такъв сърбеж, че отишъл на преглед. Лекарят извадил с пинсета срамна въшка и сърбежът престанал. Ядосан, че не спал поради сърбежа няколко дни, колегата ми искаше да се оплаче на сутеньора, който стои зад манастира в един кемпер.  Имахме работа в района този ден и той дойде с нас. Отиде в кемпера на сводника да се оплаче, аз присъствах. Сводникът привика по мобилния си телефон циганката, по-точно е да кажа красавицата. Колегата, който я виждаше за втори път така я загледа, че не можеше да откъсне очи от нея, но вече  нямаше как да оттегли оплакването си. Страхотна циганка! Само като заговори се познава, че е циганка, иначе е съвсем бяла.  Сводникът я погледна и попита:

- Нещо буболини? А?

   Циганката отвърна, че няма такова нещо, защото ползвала циритокс, но сводникът я накара да върне парите на клиента, което тя стори на секундата. След това той я изхвърли от кемпера ужасно грубо, бих казал обидно дори за проститутка, а на прихваналият буболина даде флакон циритокс ако го засърби пак.

     След кемпера колегата ми отиде да търси циганката и не се върна повече при нас. Срещата вероятна е било много емоционална, защото при срещата с циганката колегата ми се бил убедил, че е безумно влюбен в нея. Той  не само й върнал парите, което тя му дала, но й дал и всичките си пари, които имал за да получи от нея прошка. Тя пък му бутнала без пари, но сега не служебно, а с чувство, разкривайки пред него какво може и какво знае.  Нещата завършиха с брак и днес, 20 години по-късно, вече пенсиониран, моят бивш колега продава на пазара инструменти втора употреба, а до него по цял ден седи на стол и пуши съпругата му -  циганката с предишно работна място до задната ограда на манастира „Свети Три Светители”. Заради нея предполагам че повече клиенти посещават магазина му. Не могла обаче да прихване, жалва ми се той.        

      За да имат някакъв емоционален спомен от трудността, през която те преминали след първия контакт между тях, той галено я нарича Буболина, не знам истинското й име. Тя пък го парича Бубу, макар да се казва Жоро. А Жоро буквално си я носи на ръце. Вече 20 години. Толкоз „добра”, твърди той, никоя друга жена на света не би могла да бъде.

   Поради това обстоятелство името Буболина винаги свързвам с дамските буби, наричани още подкоремни пеперуди, срамни въшки, в Требич и Царичина ги наричат пучи въшки. Терминът на бардакчиите пък е буболини.

    Винаги когато чуя да наричат някое момиче Буболина или тя да си е избрала такова име в нета напр. ми става смешно. След този случай свързвам това име с една много дребна въшка, която се забива на определено място в кожата на човека така, че се показва само дупето й и поради това не може за бъде извадена без специалзирана техника, с която почти никой не разполага, но пък може да бъде прогонена с циритокс. И проблемът от човека преминава на буболината – тя трябва да избяга от тази остра миризма и да си намери нов гостоприемник, не напръскан с циритокс. Толкоз дребна животинка, но и тя има акъл. И инстинкт за оцеляване...

    Буболинка…