Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2015 12:04 - КОПНЕЖ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1913 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 18.02.2015 12:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         КОПНЕЖ  ПО ИЗЯВИТЕ  НА  ТВОРЦИТЕ  В  БЛОГ. БГ

                    ОТ  ПРЕДИ  НЯКОЛКО  ГОДИНИ…

 

   От м. септември мисля да поместя снимки в блога ми на причинено от унищожаването на горите природно бедствие. В предългата си туристическа кариера такъв ужас не съм виждал! С намерението да направя подходящи снимки посетих този район скоро, но така се разстроих, че не бях в състояние да сторя това – да отразя разрухата и мощта на отминалата водна стихия, довлякла от площите на някогашните гори хиляди /или милиони?/ куб. метри земна маса и камъни. Три села са отрязани от света.  В центъра на този ужас, може би за да получа психически сили и да не откача от това, което ме заобикаляше, в главата ми нахлуха стихове, помествани в блога, които повъзстановиха емоционалното ми равновесие. Движейки се сред огромните камъни, останали след отнасянето от водата на по-малките, аз се убедих за пореден път какво благотворно влияние имат творците върху хората и съм благодарен на тези, чиито творби  упознах чрез  Блог. бг

     Ужаяващиите снимки ще публикувам друг път. Сега ще публикувам три стохитварения на творци от Блог. бг. Обичам тези стихотворения заради  красотата  на словото в тях и отправените посланията към хората. Доста поотлежали са тези стихотворение, но не са загубили актуалността си. Дано да се появят още творци със същата емоционална сила и талант, а на творците, написали стихотворенията, които помествам, пожелавам вдъхновение и да напишат още много все така хубави, че и повече. Неведоми са пътищата по които преживяването на поета се превъплъщава в стихове, но си мисля, че те подценяват два от тях: планината и музиката.

 




01.03.2013 13:38 - Защото аз съм всичките жени...

Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 13143 Коментари: 28 Гласове:

86

Сега когато спиш, Дилтай... и знанието за живота, изплува в моя хоризонт като незрима тайна нота... говоря вместо Теб. И пак далечна сея, в небето с вечността на дива орхидея в трепкащите мои устни, твоя шепот.

Ограбваш ми сърцето, привдъхнат от любов. По кожата си чувствам те уютно. Катастрофа навътре в мен се случва с ритъм луд. И като в стар роман, но с хепи енд, като поема на Дюпен, в която призовавам срутване в изтръгнатите камъни от вятъра в стиха на Виеру, през който ще политам и водата, в която ще се гмурна, заедно с душата ти, която ме обича. Като безбрежната жена на скъпия крайбрежен мъж, изпята някога от Перс. Като бонбон наполовин изсмукан, от Кортасар, е нежният копнеж на моя залив, прегазил пак моретата към теб. Туптеж, туп-туп, туп-тЕж...

Когато съм далеч – ти моят Хем-Ин-гуЕй, с пура на далечна буря, ограбваща живот на кораб в някоя Хавана, обезлюдена от дъха ми, пееш. Летяла бих в прегръдка твоя, от облак на различното, в което... ще бъда всичките жени за теб... и Глория на Бенедети, и Анна на ВиктОр, и Даниел /на кой ли?/, но съм симфония на Моцарт и съм твоя.

Ще поговоря през гласа на Команаху в миниатюрата нагушила канарче в цветовете. Ще бъда през дъха ти аромат упойващ и светлината в рамка на Веласкес.

Ще съм и красотата, и всесилието й, дори когато времето премине през стих от безпреДЕЛност и замре. Ще гледам право в теб с корицата на своя книга. И верността ми ще ти спомня извор, дето вечно ще извира, за да се имаме в море от огън. И тази обич нека е честита, защото пак обичам теб, с душата ти в дъха ми скрита, която помня. А разтворената в мене твоя аура е толкова красива.

Бих искала да съм на юг, но с теб, не както е в пустиня на Сернуда, не както е горещо от безсъния в копривата на несъзнатото. Всестранна като грешката на Джеймс, аз искам да съм бяла пеперуда, която ще покаца на рамото на обичта ти, за да те имам с лекота. И да отмина.

В три степени на съвършенност към свойто Ende да проходя. И единена от безкрайност бяла на ценностната принадлежност, на времето ти да премеря пулса.

Неродени часовете на разсъмване, ще те погалят с нежния ми поглед и прежната далечна Таис, ще раздвижи въздуха с хитон от нежност.

 

И полумрака на спасените въздишки ще те покрие с някой миг тревожност дали съм сън или ме имаш, дали затворената в шепа  пеперуда загубва цветовете си, умирайки или отпива от нектара, който слънцето налива в мен с онези устни – моите божури на разсъмване, избухващи от своя непринуденост.

Зад клепките ти ще горя и ще ме помниш, защото аз съм всичките жени.

 



                                         Ясен Ведрин


В ТЕБЕ ОСТАНАЛ СЪМ ЖИВ!

 

Дай ми Господи някак да сляза

до дълбокото в страшния ад.

И да видя за кой Си запазил

оня ужас в катрана нагрят.

Днес си мислят, че просто Те няма.

Грабят страшно. "След нас и потоп".

И се люшкат в зловеща измама

цар и бирник, министър и поп.

Съвестта си, така неудобна

злият бързо превръща в парцал.

И не мисли за участ задгробна,

а затуй колко малко е крал.

Свят широк. И парите - съблазън.

Който граби - намира си рай.

Няма, Боже, от Тебе боязън.

Няма "взимай", но всичко е "дай".

Десет лева са точна причина

да ударят старица с тръба.

И когато пребита почине -

плюят в пазвите. Било съдба.

Милионът за алчни - нищожен.

Гледат все с ненаситни очи.

Някой имал и повече можел -

друг по пътя му бясно търчи.

Като огънят, който не спира,

и догде е възможно - гори,

тъй грабителят всичко прибира

и измерва живота в пари.







09.01.2014 00:56 - Откъде да започна да разказвам, приятелю (редактирано)

Автор: osi4kata Категория: Поезия   
Прочетен: 1789 Коментари: 7 Гласове:

37
Последна промяна: 09.01.2014 00:58

Откъде да започна да разказвам, приятелю?
Май от там, откъдето пораснах.
Аз израстнах на село, при баба и дядо,
във града за деца беше тясно.
А на село – простор, свобода и усещане,
че ме искат и ме обичат.
Мойта баба никак не беше по плетките,
тя четеше все хубави книги.
И ме учеше вечер да се кръстя с три пръста
като гледам на Изток, в небето.
Бог пристигал оттам. После щедро разпръсквал
топлина и любов. И ни светел
по житейския път, а понякога плачел
и си криел лицето от хората.
Баба шепнеше тихо молитви, а в мрака
оживяваха сякаш звездите отгоре.
Отлетяха годините на уютното детство.
Седем малки щастливи джуджета
и в една златонога разголена есен
с меден глас ме разбуди звънецът...
Заживях във града при мама и татко.
Ученичка с буквар и със чанта.
Със безгрижното детство се виждахме рядко
само в дългата лятна ваканция.
А в училище учехме - Бог е за простите хора.
Ний сме силни и можем сами
с две ръце и със ум живота да борим.
Аз навлязох в етапа – борби!
И се борих до кръв – със нокти и зъби,...
като луда се впусках в житейски игри,
а животът ме хвърляше често във ъгъла
на огромния, хлъзгав от страсти тепих.
Аз забравях за болката и се втурвах наново
разярена, "с рогите напред".
Обладана от демони за пари и за слава...
По житейското бойно поле.
Но се сещах за Бога по някое време.
Носталгично, както за първа любов.
Не се молех обаче. Не се молят големите.
Баба спи от години под вечен покров...
Но понякога нощем пристига в съня ми,
Като бяла мадона с усмивка от свян
и ми казва – „НЕ Богу се молиш ти, дъще.
Молиш себе си. Господ е някъде там.
Помири се със Него. Пречупи глупостта си.
Гордост, глупост.. Те са едно.
Събери всички ценности в трите си пръста.
Прекръсти се със тях. Бог е Любов.“

Р.Симова, 2011 г.


image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image











Гласувай:
9
0



1. sande - Руми Симова е прекрасна и възхитителна!
24.02.2015 17:45
А снимките ти са съкровена изповед.

Сълза.

Браво на Великана, чиято сянка ни радва, брани и възвисява!
цитирай
2. dum - Дела Раи (wonder) е уникален и ненадминат творец!
07.03.2015 09:31
Тук не сте публикували стих, а поема. Тя има даровити стихове, които докосват и преобръщат света на читателя с обистрена душевност. Тя не е "за всяка уста лъжица". Трудна е за преглъщане и вечна за угощение. Пир за сетивата.
Пише с душа. Нейния стил няма равен, с послания, дълбочина, с думи и словосъчетания, които никой друг никога не използва, а казаното от нея не е казионно и попива на пластове в душата, като се разгръща в нови цветни усещания. Да бъде благословена, че носи голям талант на крехките си плещи!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Тук не сте публикували стих, а по...
07.03.2015 20:41
dum написа:
Тук не сте публикували стих, а поема. Тя има даровити стихове, които докосват и преобръщат света на читателя с обистрена душевност. Тя не е "за всяка уста лъжица". Трудна е за преглъщане и вечна за угощение. Пир за сетивата.
Пише с душа. Нейния стил няма равен, с послания, дълбочина, с думи и словосъчетания, които никой друг никога не използва, а казаното от нея не е казионно и попива на пластове в душата, като се разгръща в нови цветни усещания. Да бъде благословена, че носи голям талант на крехките си плещи!

цитирай
4. planinitenabulgaria - Това е самата истина!
07.03.2015 20:49
dum написа:
Тук не сте публикували стих, а поема. Тя има даровити стихове, които докосват и преобръщат света на читателя с обистрена душевност. Тя не е "за всяка уста лъжица". Трудна е за преглъщане и вечна за угощение. Пир за сетивата.
Пише с душа. Нейния стил няма равен, с послания, дълбочина, с думи и словосъчетания, които никой друг никога не използва, а казаното от нея не е казионно и попива на пластове в душата, като се разгръща в нови цветни усещания. Да бъде благословена, че носи голям талант на крехките си плещи!


Пластовете в стиховете й възприемам като хоризонтални линии, които вертикално са в хармония едни с други. Лошото обаче е друго:
Вместо тези хора да продължават да пишат с вдъхновение и да бъдат четени от хора, които ги ценят, в Блог бг се извърши подмяна - и тук, както в страната надделяха приматите. И творците малко по малко се отдръпват, защото няма за кого са пишат. Ако някога с вълнение отварях първата страница, защото там винаги имаше нещо ценно, днес като погледна какво се публикува на нея, обзема ме ужас...
Ако нямах цел с участието ми в блога, щях да го напусна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7677896
Постинги: 3247
Коментари: 8635
Гласове: 15632
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031