Прочетен: 1751 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2017 22:45
НАЙ-ОБГРИЖВАНИЯТ ОРЕХ В СТРАНАТА?
През 1979 г. баща ми донесе от някъде на вилата ми един присаден орех и каза, че сортът „Шейново” е един от най-добрите в България. На третата година дръвчето роди един орех – огромен, красив като за изложба. Счупих го с ръка, макар да не бяха два ореха един срещу друг. Той не се счупи, а се разцепи, така извадих цялата „кокошка”. Поръчах втори орех от този сорт, но такъв нямаше, донесоха ми сорт „Дряново”. И той подобен, но не толкоз добър. За съжаление вторият орех живя само 25 години и изсъхна поради болестта Гумена дървесина.
Първият орех продължи да расте и ражда, берях го само на ръка. Стигна се до едно положение обаче, когато трябваше да се брули. Все едно човек с пръчка удрях, така ми бе мъчно за ореха. А той растеше, растеше. Оформих му корона, която да ми позволява да се покачвам свободно по ствола му. Орехът обаче растеше и вече не можех да достигам по никакъв начин крайните му клони. Реших и този въпрос с направата на три стълби – една двойна 3,5 м, както и още една двойна 5м. и една единична 5,5 м. Сега с тези стълби мога да се покачвам на страничните му клони, които са огромни и да ги почиствам от пичовете, както доматите. Не казвам, да им правя резитба, защото тази опрация по-скоро отговаря на колтученето на доматите. Короната на ореха е така оформена, че в нея влиза слънце, гаранция срщу плесени и др. болести.
До миналата година най-високото място на ореха, на което можеше да се покача бе 12 м. Тази година можеше да се покача още на един етаж, който съм оформил на метър по-високо, но ме беше страх. Догодина като заякнат още клоните, тогава.
Не само орехът ми е обгрижван по такъв начин, така са обгрижвани и останалите ми дървета, на резитбата на които гледам професионално и поради това короните им са красиви. При асмите ми пък влагам елемент на творчество.
Сега няколко полезени съвета за тези, които гледат орехови дървета:
След обрулването на ореха /пребиването му с прът/ някои от клончетата му изсъхват. Хората твардят, орехът се чисти сам, пострадалте клончета ще паднат. Не е така. Те пречат на другите клони, по тях се развиват болести. По възможност тези изсъхнали клончета трябва да се режат. Вече има триметрови косери с трионче накрая. Ако не нацяло, то до където стига косера сухите клончета трябва да се режат. Защото не всички хора имат петметрови „орехови” стълби.
Освен това короната на ореха трябва да се разрежда, за да влиза слъне в него. Така той остава здрав, това важи за всички дървета. За да бъде обаче удобно обслужван, етажите на ореха трябва да бъдат съобразявани по височина така, че човек да може да им се покачи свободно и безопасно, клоните на следващия етаж да не се явяват над него при покатерването. Градинарската работаа не е толкова проста, колкото изглежда на тези, които имат претенции, че селскостопанската продукция трябва да е много евтина.
И третото нещо, което е много важно. Ако дървото е силно, то пуска клонки и от долната страна на клоните, те растат към земята. Нищо не става от тези клонки, те правят само пакости – отнемат от силата на дървото, причиняват сянка, и понеже растат ненормално, те умират на даден етап. Тези клонки трябва да се режат щом се появат. Допускането на такова нещо по дървото е нежелетелно и нездравословно за него.
Хубавите сортове орехи в България са доста, но всеки сорт иска определен регион, в друг или не ражда или умира. Най-добрите сортове са три: Шейново, с мека и мазна ядка, Дряново, близък до него, но по-дребен и Крън. Последният не е със сферичен, а с продълговат плод, който е доста твърд. Черупката му обач е мека и ядката излиза цяла. За разлика от сортовете Дряново и Шейново, които не чупят а се цепят с нож, този от сорта Крън не се цепи, трябва да се счупи.
Орехът ако се засади от плод направо в земята запазва напълно качествата си, но расте докато дървото е живо и става нещо огромно. Затова орехът е добре да бъде присаден, тогава не става много голям, съответно живее по-кратко. Колкото и кратко да е, много по- продължително от един човешки живот. За ореха се казва, че се сади за внуците. И наистина е така.
Продавачите на дръвчета, лозички и др. на пазара обаче лъжат за сортовете, а истината излиза много късно. Затова на тези, които си купуват плодни дръвчета предлагам да отидат до Цариброд и да си купят от там. Каквото пише на дръвчето, това е. Такива са били българите преди 100 години. Откъснати от страната си тогава те са съхранили ценностната си система - не лъжат, не крадаат и се трудят много. А нашата ценностна ситема отиде отдавна, защото тук бе внедрена система, производна от Голямата лъжа, която Ленин пръв използва преди 100 години за да дойде на власт. Тази лъжа се разпространи и в нашата страна, защото 45 години бяхме управлявани от тях. Привеждам пример със стихотворението на една поетеса, в което тя казва:
- Сто процента измама на всички нива!
Тя едва ли включва в измамата и сортовете на дръвчетата, но аз предупреждавам тези, които си купуват облагородени фиданки, че Голямата лъжа е засегнала и този сектор у нас…
09.11.2017 16:03
Станал е толкова голям, защото е посаден от плодче. Ако се съкрати надземната част на ореха той се вкарва в дебалаанс с подземната част, която храни надземната. Преез пролетта хранителноте вещества от подземната част отииват в надземната, през есента става обратно. Много голям орех не е добро решение, трябва да се чака да падннат плодчетата му, иначе те са достижими само за маймунки.
Кастренето също е тънка работа, ако не го окастри специалист ореехът получава дълбоки рани, невъзможно да заздравеят, от които може да изсъхне. Клонът се реже съвсем до ствола, за да зарастне /калусира/ раната от сряза.
Нещо, и аз не знам да му вярва ли.
След като загубила работата си Искра Фидосова започнала работа във фирма, която реже опасни дървета и брули огромните орехови дървета. Като ми порастне още малко ореха си мисля да й платя да дойде да ми го обере...