2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3076 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2010 13:08
Редник Иван Метев Колев (26.12.1912 — 30.03.1945). Роден в с. Армени, община Враниловци, Габровско. Завършва начално образование и се занимава със земеделие. Женен, с едно дете. Убит от мина на шосето при с. Удвар близо до град Мохач в Унгария. В унгарския град Мохач е издигнат паметник в централния градски парк в памет на загиналите 11 български войници на 30.03.1945 г.
Метьо Ив. Метев (1936-2002) - „Останах сирак на девет години”
И Габровска област дава своя принос в Отечествената война. Около 10 000 войници вземат участие в двата периода на войната. По бойните полета оставят костите си 152-ма войни от окръга. 35 от тях почернят своите млади невести и оставят невръстни деца.
Едно от тези деца сираци беше моят съпруг Метьо Метев (вече покойник), роден в с. Армени, Габровско. Ето какво е споделил той по повод 50 години от края на Втората световна война, отпечатано във в. „Габрово днес” от 8 май 1995 г.:
„Пиша тези редове от името на пострадалите от войните. Дядо ми Метьо Колев, когото не съм виждал дори на снимка, е убит в Първата световна война, а баща ми загина във Втората.
Беше 30 март 1945 г. Зловещото съобщение за смъртта на баща ми Иван Метев пристигна в този ден от Унгария. Бях на 9 години. Злокобен ден, който се вряза дълбоко и неизлечимо в крехката ми тогава памет. Баба ми, загубила мъжа си по бойните полета в Сърбия, още не беше свалила черната забрадка, а трябваше наново да я сложи. Така и не я махна до последния си миг. Не мога да забравя и отчаянието на майка ми, която се мяташе обезумяла, ридаеше, прегръщаше ме и, обливайки ме в сълзи, повтаряше: „Клетото ми сираче, нещастното на мама.”
Тогава не можех да разбера какво толкова лошо и неповторимо се е случило. Дори не разбирах защо не трябва да пея за известно време нито на улицата, нито в училище. После чак го осъзнах. Години наред носех тежката орисия на нерадостното сирашко детство. Тътенът на войните продъпжава да ни безпокои. Падат толкова невинни и безсмислени жертви, иска ми се да завърша с думите: „Стига вече войни!”
През лятото на 1980 г. заедно със съпруга ми бяхме в град Мохач и положихме цветя на паметника, издигнат в централния градски парк в памет на загиналите 11 български войници на 30.03.1945 г.
А моят баща Йордан Стоянов Иванов (също вече покойник) е участвал в двата периода на войната в състава на 32-ри пехотен загорски полк и е носител на орден „За храброст” - IV степен.
Лиляна Метева, учителка от Габрово
пред вестник Втора възраст, 19.10.2009 г.
ПУТИН И РУСИЯ В КАПАНА НА САЩ
САМО С ГОЛ ПРИРОДЕН ИНТЕЛЕКТ НЕ СТАВА, Д...
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев