Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11 17:07 - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БУДИТЕЛИ! НЕ СЕ ДАВАЙТЕ НА ПЛАТЕНИТЕ ТРОЛОВЕ!!!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 200 Коментари: 1 Гласове:
7



 

                СВЕТЛИНИ  В  БЕЗДУХОВНАТА  СТЕП

 

    Това е заглавието на стихосбирка на журналиста, публициста, писателя и поет Боян Виденов Кръстанов с псевдоним Боян Балкански, един от малкото Човеци, съхранили ценностната система на българите от миналото, конкретизирам се, от преди век.  Заглавието на стихосбирката е много точно и размислящо – бездуховна степ, според мен символизираща страната ни.Тук и там в нея има светлини, но теденцията е те да загаснат съвсем, сгазени от валяка на популизма /б. м. опростачването/, който пред очите ни погубва духовно България.

    За поета Боян Балкански съм писал в блога си. Роден в махала БалОмир до с. Искрец - един регион, някога християнски култов център, разрушен при инвазията на турците по него - той не може да няма някаква връзка с тези Свети места. Като турист аз познавам много добре този регион, познавам дори мястото, където е направена снимката на корицата на стихосбирката му. Познавайки и обичайки този регион, аз възприемам по-силно стиховете на поета за родното му място, за хората, които са го населявали, за миграцията на тези хора и размислите им, изпълнени със загриженост по родните им места. Ще цитирам само две негови стихотворения, които възприемам като негов автопортрет.

 

                                             ХОРА  И  ЧОВЕЦИ

 

              Пътувам в автобус, препълнен с хора,

              нарамили след нощната умора

              мисловните се раници с обеми

              от свойте дългобременни проблеми.

              Макар да съм незнаен и безличен

              отключвам апарат аналитичен.

              Навлизам в сфера на съждение

              и се запитвам с притеснение:

 

              Колко ли от тези хора

              в душата си отреждат място свято

              за съвест, чест и доброта посята?

              Колко ли от тези хора

              се учат устремено за сполука,

              за да раздават знания научни?

              Колко ли от тези хора

              готови са във бедствия обходни,

              да защитават българско и родно?  

              Колко ли от тези хора

              таят на скрита сянка или завет

              парлива злоба или жлъчна завист?

              Колко ли от тези хора

              живеят със професия крадец,

              задкулисен бандит или подлец?

 

              Накрая прямо и безспорно,

              обобщавам си въпроса вечен:

              Колко ли от тези хора

              са потребни, истински Човеци?

 

 

                                 БЕЗДУХОВНАТА  КЪЩА

 

              Пред мене, гледам, дом като палат,

              със двор широк, да се надбягваш с ат.

              За хорските очи е заграден

              с изплетено желязо и цимент. 

   

              Уж къща за богат живот фамилен,

              а в нея е залегнало мъртвило.

              По залез чак жена и мъж дохождат

              със две коли, които им подхождат.

 

              Отварят порти стоманени, тежки,

              и влизат в двора тихо, строго, тежко,

              наместо с много, весели деца,

              с едничко и единствено едва.

 

              А ето, че задава се охрана,

              да пази тази бездуховна рана –

              застава в малка клетка, на кьоше,

              да бди над нощното й битие.

 

              Та гледам крепостта пред мен безумно

              и казвам на стопанина на ум:

              Ей, ти, във този дом бездушен, леден,

              от мен да знаеш, много си по-беден!

 

   

     Към това стихотворение ще прибавя, че едва ли друг е виждал по планините на България повече мутробароци от мен, че те стават все повече и по-скъпи. Поетът обаче е посочил корените на тази мода – бездуховността, настанила се у нас след като енностнатата система на българина бе разрушена.

 

      Този път темата ми ще бъде преобладаващо туристическа, за родното място на поета Боян Балкански:

       Той е роден и изживял детството си в махала БалОмир към с. Искрец. За да посещава училището „Св. Иван Рилски” в Искрец той всеки ден изминава разстоянието 5-6 км. от махалата до училището.  Отбелязвам, че за да достигне до училището той трябва и да пресича р. Искрецка, над която няма мост до сега. Разстоянието от почти 2 км. от къщата му до шосето за Искрец се преодолява като в началото се върви през планинска местност, което освен трудно е и опасно, особено през зимата. В стиховете си поетът си спомня с въдушевление годините, когато той е бил ученик в неговото „славно училище”, без да споменава никъде за тези трудности.

    Обръщам внимание на обстоятелството, че към училищата във високоразположените махали има отделна сграда, в която при влошаване на времето децата са оставали докато родителите ги приберат с коне или те могат да се върнат по домовете си сами. По тесните заснежени пътеки в гората през зимата има и вълци.  Село Баломир не е толкова високо, но пък отвсякъде е заградено с планински ридове.

 

    Къде се намира махала БалОмир?

    За да се достигне тази махала трябва да се слезе от автобуса София –  Искрец - Своге на една безименна спирка между с. Цъфтитрън и Искрец. Спирката е след моста, до който има стъкларски магазин - само така ако се обясни на шофьора къде да спре, може да бъде уцелена спирката. Тя е малко след моста. За да се поеме по пътя за Баломир трябва да се върнат туристите към 500 м. обратно, след което в ляво веднага след преминаването по моста да се спуснат по път, който пресича р. Искрецка. Ако реката е голяма, това е доста трудно. След пресичането на реката пътят върви успоредно на едно дере с  рекичка и достига разклонение. Трябва да се върви на дясно, но вече има репери – стълбовете за ел. мрежи отиват към махалата БалОмир. Следва се пътят, който се разклонява отново и се поема пак на дясно, накъдето водят стълбовете. Достига се до нов разклон, като сега се тръгва наляво, като се върви отново покрай стълбове те по път. Този път става донякъде за джипове, но до махалата да достигне джип вече не е възможно. Десният път се изкачва към едно от билата на Мала планина, като преминава през с. Дреново и от там се разклонява за Дръмша и Чибаовци. Тук планината не е висока, но е красотата й е изключителна.

    Махалата БалОмир е на двата бряга в едно уширение на рекичката, но не много убедително като площ. Бреговете на реката са много стръмни и дълбоки, горе има уширения, на кото са построени къщите.  Място за ниви, градини – няма. Типично село с поминък животновъдство. Но и ливадите тук са малко, преобладават дъбовите гори. Точно тези дървета обаче раждат дъбов желъд, от който овцете напълняват до спукване и поради това животновъдите почитат това дърво. Те казват: Дъбът ще нахрани овцете, те после нас. Пашите за овцете са високо по заравненостите на планината в ляво от рекичката, където са  огромните понорови поляни в съседство със село Дреново. Тук манастирите някога са били така многобройни, както по отсрещната планина Манастирище.

    Пътят покрай стълбовете достига махалата от северната страна на селото. Тук на най-високоото място е къщата на Кръстанови. Над нея има една морена, но не особено убедителна. Друг Кръстанов вероятно е имал къща в съседство с тази на родителите на Боян, която вече е грохнала. Къщата на поета е запазена и за нея са полагани грижи – боядисана е, покривът е поправен. Махалата е обезлюдена, в нея вече няма нито един постоянно живеещ. Във всичките съседни махали хората знаят за Боян Балкански, уважават го, като казват, че е почиитал родителите си макар да се е издигнал, съхранил е любовта към родния си край, към хората тук. По друг начин гледат на него обаче циганите от квартал Тунел №8, които бяха разбили вратата на къщата му, вероятно са „напазарували” в нея и оставили вратата отворена.  Вместо да ценят и те поета, тези български граждани, субпродукти на пазара, но пък притежаващи нещо много ценно, правото на глас при избори, който подават за БСП/ДП, вероятно са окрали и къщата на този наш интелектуалец, една от светлините в бездуховната степ. Вижда се, че се прави ремонт на къщата, проверили са за материали, инструменти, каквото им е харесало са го изчезнали от къщата и отнесли на Отпадъци, това е схемата от 1989 г. до сега. С един човек от отстрещните махали, който намери изгубената си крава тук, вързахме с тел вратата, за да не може да бъде тя отворена от вятър или да влезат вътре животни, напр. коне.

    От площадката с къщата се разкрива много хубав изглед към планината, във високата част на която е с. Дреново. Тук е затворено за взора да достига на далеч. Напомням за мястото на къщата на Иван Николов, да го нарека Босилеградски, в махала към с. Ресен. От дома му се разкрива изглед към най-красивия дял на планината Бясна Кобила, Църноок. По-красиво разположена махала от неговата не знам.

    Втората половина на махалата е на отсреещния бряг на рекичката, където един махаленец е възстановил къщата си. До къщата му има обилен извор, докато извор при къщата на поета няма. Вода е носена от реката, а добитъкът е воден ва водопой при нея. От тази площадка се вижда отсрещната площадка с къщата на поета и морената над нея. До тази махала с възстановената къща се достига по друг, доста стар зидан път от бригадириите след Освобождението или  от Трудовите войски.

    Тук въвеждам едно понятие, Требеш. Това означава място в гората, което е удобно за махала, поради което гората е изсечена и местото разчистено, превърнато в требеш. Двете махали на селото са възникналии тук по този начин.

     Казах вече, махалата може да се достигне по два пътя, но от едната махала в другата не може да се мине напряко заради стръмните брегове на реката, а по обходен път. Този път продължава нагоре по реката, после преминава на десния й бряг. Там той пуска разклонение нагоре към с.  Чибаовци, в дясно се продължава за с. Дреново. Десният път достига разклонение, спускащо се към р. Искрецка, а този, който продължава са с. Дръмша е много дълъг. Той се подържа от Горското стопнство и от ловците. Ако в дивите регионии, които обичам да посещавам срещам много зайци,сърни, свини и др. животни, тук никаво животно няма. Добре са се погрижили за това ловците.

     Планинаата тук е трудна за ориентиране ако се посещава от незапознати с релефа й. Тя има доста ридове, от коиито се спускат рекички. Да се избере правилния рид, който ще те заведе накъдето отиваш преди да я упознаеш е задача нелека. Има и една друга трудност – пропадналостите, заобиколени с ридове. Село Дръмша е в такава пропадналоост. Тук такива има доста, напр. с. Смолча, с. Голеш и още десетки. Има един разкошен маршрут по рида над с. Дреново, изпъстрен с останки от манастирски огради и оброци. По него се достига до местността Гроба над с. Бучин проход през махала Въртоп-изток или през красивата местност над с. Раниславци след спускане до друга попадналост, първата на групата такива, достигащи до с. Алдомировци,  се достигаа до автобуснаата спирка при соцгордостта на страната, Хибридният център за генно модифициране на породите кокошки, които трябваше да се отглеждат в Костинброд.

 

    С този постинг показвам, как хората в страната ни са живели някога – разпределени по цялата й територия - по летата, по планините и по високите планини. Днес тенденцията е друга – цялото население на страната се сбира по градовете, но на първо цясто София, това важи дори за циганите и клошарите, за което ще пиша постинг. В момента София се обитава от 3000000 души, като тенденцията е до 2030 година тук да живеят 5000000 души. Затова отново се наактивираха строителните мафии, печеливши ще са и банките. Отчита се, че около 30% от територията на България сега е обезлюдена, а до 2030 г. обезлюдената чат на България ще е 60%. Не се посочва само точната дата, когато България ще умре. Като любител краевед считам, че обезлюдената част на България сега е много над 30% от територията й.

    Причината за това обезлюдявне, което дава сигнали на другите страни, че България няма нужда от територията си, е съветската колективизация, която прекъсна живителната връзка на хората със земята и стоката, отпрати селяните по градовете, а родените там деца вече нямат уменията и желанието да работят със земята и стоката. Жизнената среда за тях вече е съвсем различна.  Обратен път от този, който сме поели и който аз считам за гибелен, просто няма.

   Не така е мислел н. в. Цар Борис ІІІ. Той е работел за подобряване на условията на живот на хората по селата и високо в махалите, като се подобри инфрструкурата им и така да ги стимулира към производство на това, което може да се произвежда в страната ни и на промишленост, която да преработва хранителните стоки като слънчоглед, месо, зърно. Имало е такова прозводство на хранителни стоки, че са действаали дори специализирани мелници за червен пипер, а маслобойни и мелници е имало навсякъде. За да може да се извози зърното от Златиията до железниицата се строи дековилка от Оряхово до Червен бряг.

   Постингът си пиша по случай деня на будителите. Те са като светлини в бездуховна степ, които изгасват и биват заменени с платени тролове, работещи срещу страната ни, вероятно срещу заплащане в рубли.  Изгаснат ли светлините на будителите ни ще бъде знак, че изгасва и България…

   А на тези, които /изрзявам се по американски/ заключват парите си в мутробароци по планините казвам:

   „Ей ти, във този дом бездушен, леден, от мен да знаеш, много си по-беден!”

     Честит празник, будители! Не се давайте на платените тролове. Те от Вас макар и добре нарублени, са много по-бедни.

    Прилагам един линк с пиесите на Шуман, Горски сцени. Както за да се оценят стиховете на Боян Балкански е необходиимо да се познава и родния му край, така за да разбере туристът този велик цикъл, необходимите познания са от областта на музиката.

  

   







Гласувай:
7
0



1. rosiela - Честит празник, ярък си!
01.11 17:23
А това не на всеки се харесва. Бъди здрав!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Благодаря за пожеланието!
01.11 23:07
rosiela написа:
А това не на всеки се харесва. Бъди здрав!


Вие ще разбиете троловете. Ако не, така ще направите, че да се засрамят от деянията си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5955053
Постинги: 2629
Коментари: 6351
Гласове: 13684
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930