Постинг
12.02.2018 18:53 -
НА РАЗХОДКА ПО РЕЗЕРВАТА "ВЪЛЧИ ДОЛ" - 1
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 2325 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2018 21:03
Прочетен: 2325 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 12.02.2018 21:03
Този природен резерват е един от най-интересните в Източни Родопи като природа. В него няма нито едно тракийско светилище, макар да е заобиколен от десетки такива, но структурата на планината тук е уникална. Резерватът се намира на един МНОГО ВИСОК РИД, спускащ се от планината Стръмни рид, от двете страни на който текат реките Крумовица и Буюкдере, сега наричана Големица, но известна и като Карпуздере. Река Големица се явява централна по едно плато, на което се намират известните светиилища на Орфей при с. Татул, а също и тракийското светилище Харманкая при с. Биволяне. Този регион за мен е един от тези с най-силното излъчване, което аз прехващам. Тук е пълно с римски пътища, а един от тях е широк 4 метра. Горе по червените скали на Карпуздере тракийските скални култови ниши са много на гъсто. В региона има медресе - висше учебно мохамеданско училище - с починали мохамеднаски духовници в едно помещение. Аз, нали съм приятел с турците, те ме усетиха и не само, че ми разрешиха да влеза в тази гробница, нещо като мавзолей, но и ме подканиха непременно да я разгледам. Да се влезе там е много трудно, не пускат. Разгледах я, направих и доста снимки.
Стръмни рид е дял от Родопите, но много интересен. Някога там бе най-могъщата заглушителна станция на Балканите. Днес е останала само кулата й. Планината Стръмни рид е населена, най-красивото й място е при с. Токачка. И при Юндола Родопите са хубави, но тук са по-хубави. Долините на реките са населени или от турци или от помаци, е живеят заедно. Различават се само като ги заговориш - едните хич не знаят турски, а другите знаят малко развален български.
Реките Върбица, Арда и Крумовица, както и едно много високо било на Стрймни рид заграждат една площ от Източни Родопи с център с. Татул. Тя представлява почти кръг, от който можеш да излезеш достигайки Момчилград или Звездел. Реката Големица се явява даметър на този кръг, а голяма част от него е бряг на язовир Студен кладенец, друг един бисер на Източни Родопи. Море в полупустиня...
Аз този път ще се покача по пътя за с. Стари чал и след него към развъдника за орли, който се намира в резервата Вълчи дол. Вълчи дол се нарича местността над с. Студен кладенец, и тя униикална като природа. То са скали, върхове, сипеи, долини, прекрасни ливади по високото, римски пътища. И много напуснати махали след 1989 г. Тук е най-високотоо село в Източни Родипи, Бойно. Сега е пригодено за авджиите, един човек от Студен кладенец гледа там крави. От високото да погледниш към язовира, към долината на р. Арда, която тече на изток и ако познаваш региона да различиш местата - почти всичките тракийски светилища, това е вдъхновение.
Приятна разходка с мен!
Селото Стари чал има джлна и горна махала. Долната махала е на брега на р. Крумовица, горната е зад един чал, в местност с много извори. В цялото село са останали два стареца, които почти не знят български език, гледат животни. В най-високата част на селоото имаше една вдовица, днес се виждат само изкуствените цветя по прозорците й. Турците нариичат чалове разланине върхове с пасища върху тях, а стръмните скалсти върхове те наричат тепета.
Долната махала на селото. Хората преминаават по въжен мост, но за автомобилите мост няма. Когато река Крумовица е малка, тогава се преминава през нея.
Река Кремовца в долното си течение, след около 7 км. тя се влива в Арда. Арда събира водата на всички родопски реки, които текат на изток с изключение на една, р. Бяла.
Останки от социализЪма на долната снимка. Стар турчин ми разказваше, че когато започнали от ТКЗС-то да строят говедарниции на най-хубавата ливада на с. Стари чал, хората плачели. Има такъв разказ на Николай Хайтов за с. Чекаларово по долинаата на р. Кирковска. Там получили приказ за окепазят най-хубавата ливада и да построят свинарници. А хората по тази долина са помаци, прасето не е животното, което те ще гледат...
Пясъчници по пътя за с. Стари чал.
Горе на зарванеността е с. Стари чал.
Следвъзродително....
Какъвто скалният материал, такива и къщите. Турски керемиди, а къщите са на възраст някои до 300 години.
Между къщите има сокаци, покрити с камъни., калдъръм.
Цял живот с животните, отивайки си от този свят ,турчинът иска покрай него животни.
Част от Чала
Това ее останало от бабата, изкуствените й цветя. Роднините й отдавна са заминали за Турция.
Най-високата къща на с. Стари чал, обитавана. Водоснабдена е има и ток.
Белоглав лешояд
Останките от селото. От тук не лиичат развалините.
Това умряло говедо е докарано и хвърлено тук за храна на белоглавиите лешояди. Ако хората не ги хранят, те ще умрат. Особено важно е преди зимата те да се хранят добре и да понатрупат малко маз за студените дни, когато ще стоят гладни. Швейцарска фондация дава пари за тези орли.
На хранилките на орлите съм. Много ужасно мирише.
Тези орли са хванати, за д бъдат маркирани.
Белоглавият лешояд не е птица ловец, а птица санитар.
След пира на лешоядите. Така, както са я подкарали нашите държавници, мисля след някои и други години цялата страна ще изглежда така. Изпоядена от мобилните оператори, от операториите на вода, от енергопроститутите...
Това загражда с. Студен кладенец. Името му идва от един извор в малка пещеера над селото, където иизвира ледена вода.
От другата страна на този връх гнездят орлите. Той е невъзможно да се изкачи заради търкалящите се от него камъни. Името му беше Кечикая, Козя скала, с.днес е променено на Кози връх.
По тизи сипей човек може да се изкачи до резервата, но до върха не е възможно.
Младежи по програмата за опазване и развъждане на лешоядите маркират орел.
Търсене
За този блог
Гласове: 18389