Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2017 08:04 - НА РЕЗЕРВАТА ВЪЛЧИ ДОЛ - 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 817 Коментари: 10 Гласове:
7

Последна промяна: 21.12.2017 21:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
       Разходката по резервата Вълчи дол продългжава. Сега ще се разходя по обиколката на този страховит дол, слизащ в с. Студен кладенец, а после по римския път ше продължа до с. Бойно, най-високото село в този район на Родопите, на рида между  реките Арда и Крумовица.


image

Тук легнах да си почина и понеже стоях неподвижно, към мен интерес прояви този орел.

image

Дълго лежах с насочен фотоапарат към него, без да мърдам, той бавно се заспуска над мен. 

image



image



image

В един момент белоглавият лешояд реши, че има някакав уйдурма спрямо него и отлетя от мен.

image



image



image

Типичен сипей около с. Студен кладенец. Не е много стръмен, по него човек може да се изкачи. Съжалявам, че в момента по него не се виждат крави, те намират някакви треви между камъните.

image

Показвам какви са скалите към върха Кечикая, за да се види защо той, макар и не много стръмен е невъзможно да се изкачи.

image



image

Корудерето към с. Студен кладенец. Когато придойде влачи крави.

image

                             Орлите гнездят от другата страна на този връх.

image

Цветята тук са временни. После заспиват и чакат дъжда при следващата пролет.

image



image



image



image



image

На скалите на този превал винаги има орли. Сега ги изплаших.

image



image



image



image



image



image

                   Село Студен кладенец и ВЕЦ-а край стената на язовира.

image



image



image



image

Поляната с базата за хранене на орлите. Високоппроходими камиончета товарят умрели едри животни и ги оставят тук.

image



image



image



image

Части от резервата, не съм достигнал още римския път.

image

Тук останки от делата на траските няма, те са на другия бряг на р. Арда.

image



image

Виждат се скалните дупки, където гнездят белоглавите лешояди.

image



image

                           Горната морена над селото, тя е по-малката.

image

Долната морена над селото, тя е пасище за кравите, колкото и невероятно да изглежда това.

image

                               Връх Козята скала

image



image



image

                                        Почти на римския път съм.

image



image

Ако човек се изгуби и реши да се спусне направо към селото може и да не му се получи.

image

Голямата морена и вр. Кечикая, символът на село Студен кладенец. От ДПС са маркирали името на партията по склоновете на този връх чрез изсичане на дървета иили трупане на къмъни както  кучетата камъните по ъглите на къщите....

image






Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Последната снимка, със сърцето на ...
21.12.2017 10:04
Последната снимка, със сърцето на скалата, я прибирам. ;)))
Още веднъж се уверих, че Природата е най-великият художник.
Весели празници!
цитирай
2. vesever - Много ми харесаха отвесните скали, ...
21.12.2017 12:09
Много ми харесаха отвесните скали, Козята скала ми прилича на една скала, от която преди време летях с парапланер, прекрасно усещане, вятърът свисти в ушите, а дърветата се виждат отдолу, подредени като копчета. И човек се чувства в безтегловност, сякаш няма тяло, някаква неземна еуфория.
На последната снимка пък аз видях сърце, образувано от дърветата...
Цветята са много нежни и ефирни.
А орелът ми напомни за първото ми посещение на Родопите, през 2008. Началото на август беше. Тогава срещнах един орел, който летеше над планината, и в емоционален план този орел означава много за мен, беше много силен преломен момент в живота ми. А предишният ден бяхме видели с дъщерята птиче в клетка, в един старинен ресторант близо до един манастир в Родопите, собствениците бяха сложили птичето в клетката, и дъщерятя предложи да го пуснем, докато не ни гледат...
Та, за това птиче и този орел написах разказ, с който се появих в блога в края на август 2008, за съжаление се изгубиха много от писанията ми и няма как да го покажа сега. Ала споменът остава. Един порив за свобода, за дивото, за други светове, извън човешките "граници"....
Поздрав с една любима мелодия в изпълнение на един от любимите ми индианци
https://www.youtube.com/watch?v=8kQZHYbZkLs
цитирай
3. rosiela - Невероятни снимки, както винаги.
21.12.2017 12:59
Време е да грабнеш жената и да я отведеш някъде да празнувате. Коледа иде, а преди да се съберете около масата на Бъдни вечер, много добре се отразява празнуването навън, да знаеш.
цитирай
4. rosiela - Американците го раздават
21.12.2017 13:01
повече от седмица.
цитирай
5. sande - Поздрави, Коста !
21.12.2017 13:56
Вълчи дол пустее. Няма ги вълците.

Няма ги овцете и овчарите.

Орлите господстват.

Този орел нещо не те хареса. Чуди ти се на акъла, сигурно.
цитирай
6. planinitenabulgaria - Не само художниците се вдъхновяват от красотата на природата.
21.12.2017 19:45
wonder написа:
Последната снимка, със сърцето на скалата, я прибирам. ;)))
Още веднъж се уверих, че Природата е най-великият художник.
Весели празници!


Една соната на Бетховен е вдъхновена от красотата на езерото Валдщайн, голяма част от оперите на Вагнер са претворяване в този жанр на древнонемски легенди. В изкуството винаги има още. Ако поетиите проходят по планина, стиховете им ще станат още по-съвръшени. По планината ходят и хора, не притежаващи талант, но вероятно притежават някакъв критерий за красота. Някои от тях достигат до там, че си рискуват живота, за да направят красотаата на природата достояние на повече хора.
цитирай
7. planinitenabulgaria - Съжалявам,
21.12.2017 19:51
vesever написа:
Много ми харесаха отвесните скали, Козята скала ми прилича на една скала, от която преди време летях с парапланер, прекрасно усещане, вятърът свисти в ушите, а дърветата се виждат отдолу, подредени като копчета. И човек се чувства в безтегловност, сякаш няма тяло, някаква неземна еуфория.
На последната снимка пък аз видях сърце, образувано от дърветата...
Цветята са много нежни и ефирни.
А орелът ми напомни за първото ми посещение на Родопите, през 2008. Началото на август беше. Тогава срещнах един орел, който летеше над планината, и в емоционален план този орел означава много за мен, беше много силен преломен момент в живота ми. А предишният ден бяхме видели с дъщерята птиче в клетка, в един старинен ресторант близо до един манастир в Родопите, собствениците бяха сложили птичето в клетката, и дъщерятя предложи да го пуснем, докато не ни гледат...
Та, за това птиче и този орел написах разказ, с който се появих в блога в края на август 2008, за съжаление се изгубиха много от писанията ми и няма как да го покажа сега. Ала споменът остава. Един порив за свобода, за дивото, за други светове, извън човешките "граници"....
Поздрав с една любима мелодия в изпълнение на един от любимите ми индианци
https://www.youtube/watch?v=8kQZHYbZkLs


че линкът с индианеца "не може да се отвори в страната, в която се намирате поради забрана на автора".
Не само в Родопите е интересно, и то в този дял, който е почти непознат, цялата ни страна е красива. Приоритетите на хората в днешно време обаче са други. Има нещо много страшно обаче, пред което управнициите ни си затварят очите:
Цели региони от страната ни, огромни, цитирам само Северозападна/ла/ България се превръщат с бързи темпове в ничия земя.
цитирай
8. planinitenabulgaria - Не е особено препоръчително жените да посещават тези красоти,
21.12.2017 19:53
rosiela написа:
Време е да грабнеш жената и да я отведеш някъде да празнувате. Коледа иде, а преди да се съберете около масата на Бъдни вечер, много добре се отразява празнуването навън, да знаеш.


защото те предизвикват в организма им разни процеси, последствието от които е, че като се приберат в къщи...прихващат.
цитирай
9. planinitenabulgaria - Вълчи дол в момента е превзет от ловци бракониери.
21.12.2017 20:00
sande написа:
Вълчи дол пустее. Няма ги вълците.

Няма ги овцете и овчарите.

Орлите господствот.

Този орел нещо не те хареса. Чуди ти се на акъла, сигурно.


Резеерватът е огромен, с голяма наморска височина. Има много гори, част от тях естествени, много дивеч, което е е привлякло тук хасковските ловци. Те си направиха ловен барок и при Железншя мост на Арда при скалите Пчелен кошер, ще го покажа и него. Много интересна порода са ловците. Прасеетата на краката им приличат на бурета, бедрата им - също, нагоре прилчат на качени едно върху друго още няколко бурета. Делян Пеевски ще прилича на фиданка ако е сред тях. Имат доста заслончета по този резерват, заради които подържат и проходими за джип пътища. В тях се яде и пие като да световно.
цитирай
10. vesever - Да, обезлюдяването в действите...
21.12.2017 23:39
Да, обезлюдяването в действителност е тъжно, а е и опасно, а в случай на война /да не дава Господ/, тези земи вероятно са лесни за превземане.
Мисля, че на Запад има много българи, и техните деца растат далеч от България, а ако биха се върнели, и ако не напират все за големите градове, колко хубаво би било селцата из планините да оживеят!
Понякога попадам на материали за чужденци, които се заселват в България, в запуснати селца, дори имаше една холандска двойка, които си правят къща, ако не греша, в югозападна България, и се борят за наши каузи, за подпомагане на български училища по селата...което е доста противоречиво, някакви чужденци да се загрижат за проблеми, за които трябва нашите "управници" да се грижат...
Споделям това във връзка с изказването Ви за "ничия земя", и наистина е тъжно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5302352
Постинги: 2454
Коментари: 5796
Гласове: 12995
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031