Постинг
21.12.2017 08:04 -
НА РЕЗЕРВАТА ВЪЛЧИ ДОЛ - 3
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 3333 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2017 21:00
Прочетен: 3333 Коментари: 10 Гласове:
7
Последна промяна: 21.12.2017 21:00
Разходката по резервата Вълчи дол продългжава. Сега ще се разходя по обиколката на този страховит дол, слизащ в с. Студен кладенец, а после по римския път ше продължа до с. Бойно, най-високото село в този район на Родопите, на рида между реките Арда и Крумовица.
Тук легнах да си почина и понеже стоях неподвижно, към мен интерес прояви този орел.
Дълго лежах с насочен фотоапарат към него, без да мърдам, той бавно се заспуска над мен.
В един момент белоглавият лешояд реши, че има някакав уйдурма спрямо него и отлетя от мен.
Типичен сипей около с. Студен кладенец. Не е много стръмен, по него човек може да се изкачи. Съжалявам, че в момента по него не се виждат крави, те намират някакви треви между камъните.
Показвам какви са скалите към върха Кечикая, за да се види защо той, макар и не много стръмен е невъзможно да се изкачи.
Корудерето към с. Студен кладенец. Когато придойде влачи крави.
Орлите гнездят от другата страна на този връх.
Цветята тук са временни. После заспиват и чакат дъжда при следващата пролет.
На скалите на този превал винаги има орли. Сега ги изплаших.
Село Студен кладенец и ВЕЦ-а край стената на язовира.
Поляната с базата за хранене на орлите. Високоппроходими камиончета товарят умрели едри животни и ги оставят тук.
Части от резервата, не съм достигнал още римския път.
Тук останки от делата на траските няма, те са на другия бряг на р. Арда.
Виждат се скалните дупки, където гнездят белоглавите лешояди.
Горната морена над селото, тя е по-малката.
Долната морена над селото, тя е пасище за кравите, колкото и невероятно да изглежда това.
Връх Козята скала
Почти на римския път съм.
Ако човек се изгуби и реши да се спусне направо към селото може и да не му се получи.
Голямата морена и вр. Кечикая, символът на село Студен кладенец. От ДПС са маркирали името на партията по склоновете на този връх чрез изсичане на дървета иили трупане на къмъни както кучетата камъните по ъглите на къщите....
Последната снимка, със сърцето на скалата, я прибирам. ;)))
Още веднъж се уверих, че Природата е най-великият художник.
Весели празници!
цитирайОще веднъж се уверих, че Природата е най-великият художник.
Весели празници!
Много ми харесаха отвесните скали, Козята скала ми прилича на една скала, от която преди време летях с парапланер, прекрасно усещане, вятърът свисти в ушите, а дърветата се виждат отдолу, подредени като копчета. И човек се чувства в безтегловност, сякаш няма тяло, някаква неземна еуфория.
На последната снимка пък аз видях сърце, образувано от дърветата...
Цветята са много нежни и ефирни.
А орелът ми напомни за първото ми посещение на Родопите, през 2008. Началото на август беше. Тогава срещнах един орел, който летеше над планината, и в емоционален план този орел означава много за мен, беше много силен преломен момент в живота ми. А предишният ден бяхме видели с дъщерята птиче в клетка, в един старинен ресторант близо до един манастир в Родопите, собствениците бяха сложили птичето в клетката, и дъщерятя предложи да го пуснем, докато не ни гледат...
Та, за това птиче и този орел написах разказ, с който се появих в блога в края на август 2008, за съжаление се изгубиха много от писанията ми и няма как да го покажа сега. Ала споменът остава. Един порив за свобода, за дивото, за други светове, извън човешките "граници"....
Поздрав с една любима мелодия в изпълнение на един от любимите ми индианци
https://www.youtube.com/watch?v=8kQZHYbZkLs
цитирайНа последната снимка пък аз видях сърце, образувано от дърветата...
Цветята са много нежни и ефирни.
А орелът ми напомни за първото ми посещение на Родопите, през 2008. Началото на август беше. Тогава срещнах един орел, който летеше над планината, и в емоционален план този орел означава много за мен, беше много силен преломен момент в живота ми. А предишният ден бяхме видели с дъщерята птиче в клетка, в един старинен ресторант близо до един манастир в Родопите, собствениците бяха сложили птичето в клетката, и дъщерятя предложи да го пуснем, докато не ни гледат...
Та, за това птиче и този орел написах разказ, с който се появих в блога в края на август 2008, за съжаление се изгубиха много от писанията ми и няма как да го покажа сега. Ала споменът остава. Един порив за свобода, за дивото, за други светове, извън човешките "граници"....
Поздрав с една любима мелодия в изпълнение на един от любимите ми индианци
https://www.youtube.com/watch?v=8kQZHYbZkLs
Време е да грабнеш жената и да я отведеш някъде да празнувате. Коледа иде, а преди да се съберете около масата на Бъдни вечер, много добре се отразява празнуването навън, да знаеш.
цитирайповече от седмица.
цитирайВълчи дол пустее. Няма ги вълците.
Няма ги овцете и овчарите.
Орлите господстват.
Този орел нещо не те хареса. Чуди ти се на акъла, сигурно.
цитирайНяма ги овцете и овчарите.
Орлите господстват.
Този орел нещо не те хареса. Чуди ти се на акъла, сигурно.
6.
planinitenabulgaria -
Не само художниците се вдъхновяват от красотата на природата.
21.12.2017 19:45
21.12.2017 19:45
wonder написа:
Последната снимка, със сърцето на скалата, я прибирам. ;)))
Още веднъж се уверих, че Природата е най-великият художник.
Весели празници!
Още веднъж се уверих, че Природата е най-великият художник.
Весели празници!
Една соната на Бетховен е вдъхновена от красотата на езерото Валдщайн, голяма част от оперите на Вагнер са претворяване в този жанр на древнонемски легенди. В изкуството винаги има още. Ако поетиите проходят по планина, стиховете им ще станат още по-съвръшени. По планината ходят и хора, не притежаващи талант, но вероятно притежават някакъв критерий за красота. Някои от тях достигат до там, че си рискуват живота, за да направят красотаата на природата достояние на повече хора.
vesever написа:
Много ми харесаха отвесните скали, Козята скала ми прилича на една скала, от която преди време летях с парапланер, прекрасно усещане, вятърът свисти в ушите, а дърветата се виждат отдолу, подредени като копчета. И човек се чувства в безтегловност, сякаш няма тяло, някаква неземна еуфория.
На последната снимка пък аз видях сърце, образувано от дърветата...
Цветята са много нежни и ефирни.
А орелът ми напомни за първото ми посещение на Родопите, през 2008. Началото на август беше. Тогава срещнах един орел, който летеше над планината, и в емоционален план този орел означава много за мен, беше много силен преломен момент в живота ми. А предишният ден бяхме видели с дъщерята птиче в клетка, в един старинен ресторант близо до един манастир в Родопите, собствениците бяха сложили птичето в клетката, и дъщерятя предложи да го пуснем, докато не ни гледат...
Та, за това птиче и този орел написах разказ, с който се появих в блога в края на август 2008, за съжаление се изгубиха много от писанията ми и няма как да го покажа сега. Ала споменът остава. Един порив за свобода, за дивото, за други светове, извън човешките "граници"....
Поздрав с една любима мелодия в изпълнение на един от любимите ми индианци
https://www.youtube/watch?v=8kQZHYbZkLs
На последната снимка пък аз видях сърце, образувано от дърветата...
Цветята са много нежни и ефирни.
А орелът ми напомни за първото ми посещение на Родопите, през 2008. Началото на август беше. Тогава срещнах един орел, който летеше над планината, и в емоционален план този орел означава много за мен, беше много силен преломен момент в живота ми. А предишният ден бяхме видели с дъщерята птиче в клетка, в един старинен ресторант близо до един манастир в Родопите, собствениците бяха сложили птичето в клетката, и дъщерятя предложи да го пуснем, докато не ни гледат...
Та, за това птиче и този орел написах разказ, с който се появих в блога в края на август 2008, за съжаление се изгубиха много от писанията ми и няма как да го покажа сега. Ала споменът остава. Един порив за свобода, за дивото, за други светове, извън човешките "граници"....
Поздрав с една любима мелодия в изпълнение на един от любимите ми индианци
https://www.youtube/watch?v=8kQZHYbZkLs
че линкът с индианеца "не може да се отвори в страната, в която се намирате поради забрана на автора".
Не само в Родопите е интересно, и то в този дял, който е почти непознат, цялата ни страна е красива. Приоритетите на хората в днешно време обаче са други. Има нещо много страшно обаче, пред което управнициите ни си затварят очите:
Цели региони от страната ни, огромни, цитирам само Северозападна/ла/ България се превръщат с бързи темпове в ничия земя.
8.
planinitenabulgaria -
Не е особено препоръчително жените да посещават тези красоти,
21.12.2017 19:53
21.12.2017 19:53
rosiela написа:
Време е да грабнеш жената и да я отведеш някъде да празнувате. Коледа иде, а преди да се съберете около масата на Бъдни вечер, много добре се отразява празнуването навън, да знаеш.
защото те предизвикват в организма им разни процеси, последствието от които е, че като се приберат в къщи...прихващат.
sande написа:
Вълчи дол пустее. Няма ги вълците.
Няма ги овцете и овчарите.
Орлите господствот.
Този орел нещо не те хареса. Чуди ти се на акъла, сигурно.
Няма ги овцете и овчарите.
Орлите господствот.
Този орел нещо не те хареса. Чуди ти се на акъла, сигурно.
Резеерватът е огромен, с голяма наморска височина. Има много гори, част от тях естествени, много дивеч, което е е привлякло тук хасковските ловци. Те си направиха ловен барок и при Железншя мост на Арда при скалите Пчелен кошер, ще го покажа и него. Много интересна порода са ловците. Прасеетата на краката им приличат на бурета, бедрата им - също, нагоре прилчат на качени едно върху друго още няколко бурета. Делян Пеевски ще прилича на фиданка ако е сред тях. Имат доста заслончета по този резерват, заради които подържат и проходими за джип пътища. В тях се яде и пие като да световно.
Да, обезлюдяването в действителност е тъжно, а е и опасно, а в случай на война /да не дава Господ/, тези земи вероятно са лесни за превземане.
Мисля, че на Запад има много българи, и техните деца растат далеч от България, а ако биха се върнели, и ако не напират все за големите градове, колко хубаво би било селцата из планините да оживеят!
Понякога попадам на материали за чужденци, които се заселват в България, в запуснати селца, дори имаше една холандска двойка, които си правят къща, ако не греша, в югозападна България, и се борят за наши каузи, за подпомагане на български училища по селата...което е доста противоречиво, някакви чужденци да се загрижат за проблеми, за които трябва нашите "управници" да се грижат...
Споделям това във връзка с изказването Ви за "ничия земя", и наистина е тъжно.
цитирайМисля, че на Запад има много българи, и техните деца растат далеч от България, а ако биха се върнели, и ако не напират все за големите градове, колко хубаво би било селцата из планините да оживеят!
Понякога попадам на материали за чужденци, които се заселват в България, в запуснати селца, дори имаше една холандска двойка, които си правят къща, ако не греша, в югозападна България, и се борят за наши каузи, за подпомагане на български училища по селата...което е доста противоречиво, някакви чужденци да се загрижат за проблеми, за които трябва нашите "управници" да се грижат...
Споделям това във връзка с изказването Ви за "ничия земя", и наистина е тъжно.
Търсене
За този блог
Гласове: 18380